Петър Мавродинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български социалисти, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 26:
След разгрома на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] дружеството организира в Тутракан и селата [[Антимово (област Силистра)|Антимово]], [[Подлес|Сърджилар]], [[Главиница|Асфаткьой]] и други редица събирания, на които Мавродинов държи речи за присъединяването на Македония към България. От името на дружеството изпраща писма до изтъкнати руски политици с апел да подпомогнат присъединяването на Македония, Одринска и Беломорска Тракия към България.<ref name="Добруджа 127"/>
 
В есента на 1903 година Петър Мавродинов отново е назначен за учител в Тутракан и остава такъв до 1919 година. В 1913 година при появата на румънските претенции за компенсация в Добруджа Мавродинов заедно със силистренския общественик Петър Коджабашев развиват активна пропагандна кампания в отстояване на българския характер на областта. След анексията на Южна Добруджа от Румъния след Междусъюзническата война в юни 1913 година целият учителски персонал от Тутраканско напуска областта, но Мавродинов остава като български учител под ведомството на българското Министерство на външните работи и изповеданията.<ref name="Добруджа 127"/>
В есента на 1903 година Петър Мавродинов отново е назначен за учител в Тутракан и остава такъв до 1919 година.<ref name="Добруджа 127"/>
 
След началото на Първата световна война Мавродинов е изпратен като учител в Горна Оряховица. След намесата на България и Румъния във войната и освобождението на Добруджа, на 1 април 1917 година Министерството на народното просвещение връща Мавродинов обратно в Тутракан, където той се заема да организира откриването на училищата в града и селата на околията.<ref name="Добруджа 128">{{Цитат периодика| last = Змеев | first = Рачо | authorlink = | coauthors = | year = 1994 | month = | title = Участието на учителя Петър Мавродинов от Тутракан в добруджанското национално-освободително движение | journal = Сборник „Добруджа“ | publisher = Книгоиздателство „Георги Бакалов“ | location = | volume = 11 | issue =| pages = 128 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> На 7 април 1917 година в Тутракан се образува Добруджанска организация от 44 местни общественици, сред които Петър Габровски, Стефан Хаджимаринчев, Димитър Шивачев, Никола Драндаров, Иван П. Байнов, Георги Димов, Юрдан К. Бъчваров, Иван М. Пасатов, Янко Кулев, Никола А. Пиков, Никола Ив. Деков, Сали Махмудов и други. За пръв председател е избран Петър Мавродинов, секретар - Георги Лунгов, касиер - Владимир Рачев, съветници - Петър Н. Керемедчиев, Владимир Калинов, Васил Диамантов и Тодор Г. Ракъджиев.<ref name="Добруджа 128"/> като остава такъв до 1918 година.<ref name="НБКМ 51"/>
От 1916 до 1918 година Мавродинов е председател на Добруджанския народен комитет.<ref name="НБКМ 51"/>
 
Умира в 1948 година в Горна Оряховица.<ref name="НБКМ 51"/>