Египет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна на месец от англ. на бг. |
||
Ред 73:
Последният владетел от династията на Птолемеите е [[Клеопатра VII]], която извършва самоубийство, след като [[Октавиан Август]] завладява Александрия и нейната армия от наемници се разбягва. По време на управлението на Птолемеите често избухвали въстания сред египтяните срещу нежелания чужд режим и тези граждански войни спомагат за упадъка на царството и анексирането му от Рим през 30 пр.н.е. Римската провинция [[Египет (римска провинция)|Египет]] включва по-голямата част от днешен Египет без [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]]. Египет граничи с провинциите [[Крит и Киренайка]] на запад и [[Юдея (римска провинция)|Юдея]] и [[Арабия (римска провинция)|Арабия]] на изток. За отбелязване е, че [[елинистическа култура|елинистическата култура]] продължава да процъфтява в Египет по време на римляните и византийците и дори и след [[Арабско завоюване на Египет|завладяването му от арабите]].
[[Християнство]]то идва в Египет чрез [[Марк (евангелист)|Св. Марко Евангелист]] през 1 век.<ref name="georgetown">{{cite web |url=http://berkleycenter.georgetown.edu/resources/countries/egypt |title=Egypt |publisher=Berkley Center for Religion, Peace, and World Affairs |accessdate=14
=== Египет през Средновековието (7 век – 1517) ===
Ред 94:
През следващите шест века Египет се управлява от мюсюлмански наместници, номинирани от халифата, като Кайро става седалище на [[Фатимиди|Фатимидския халифат]]. Аюбидите, чийто родоначалник е [[Салах ад-Дин]], управляват от [[Дамаск]] и по време на войните от [[Пети кръстоносен поход|Петия кръстоносен поход]] привличат на своя страна [[мамелюци]]те – елитни бойци, съставени от немюсюлмани-роби, които през 1252 г. извършват военен преврат. С края на династията на [[Аюбиди]]те, властта в Египет е поета от военната каста на [[мамелюците]].
Към края на 13 век Египет лежи на пътя от Европа и Средиземно море към Червено море, Индия, Малая и Индокитай.<ref name="Abu-Lughod">{{cite book|last=Abu-Lughod|first=Janet L.|title=Before European Hegemony: The World System A.D. 1250 – 1350|location=New York|publisher=Oxford University Press|year=1991|origyear=1989|pages=243 – 244|isbn=978-0-19-506774-3|chapter=The Mideast Heartland|url=https://books.google.com/books?id=rYlgGU2SLiQC&pg=PA244}}</ref> Избухналата [[Черната смърт|чумна епидемия]] в средата на 14 век унищожава около 40% от населението на страната.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/egypt/57.htm|title=Egypt – Major Cities|publisher=Countrystudies.us|accessdate=8
Мамелюците управляват Египет като сюзерени на [[Абасиди]]те до 15 век. Те се включват във войната срещу османските турци, които превземат Кайро през 1517 г.
Ред 162:
В началото на 1960-те Египет взема участие в [[гражданска война]] в Северен Йемен, като подкрепя йеменските републиканци със 70 000 души и с химическо оръжие.
В средата на 1967 г. [[Съветският съюз]] предупреждава Насър за подготвяна израелска атака на Сирия. Насър предприема последователни действия, които правят военните действия неизбежни: на 14 май разполага войски в [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]] близо до границата с Израел, на 19 май експулсира мироопазващите сили на ООН, разположени на границата с Израел и на 23 май затваря [[Тирански проток|Тиранския проток]] за израелски кораби.<ref>Shlaim, Rogan, 2012 pp. 7, 106</ref> На 26 май Насър заявява: „Битката ще бъде голяма и нашата основна цел ще бъде да унищожим Израел“<ref>{{Harvnb|Aburish|2004|p=252}}</ref>. Израел настоява, че затварянето на Тиранския проток е ''[[Casus belli]]''. В последвалата [[Шестдневна война]] Израел напада Египет и окупира Синайския полуостров и [[Ивица Газа|ивицата Газа]], която Египет е заел след [[Арабско-израелска война (1948)|войната от 1948]]. По време на войната е установено извънредно положение, останало в сила до 2012, с кратко прекъсване от 18 месеца през 1980/81.<ref>{{cite book|author=Samir A. Mutawi|title=Jordan in the 1967 War|url=https://books.google.com/books?id=g9bBJusRJIMC&pg=PA94|date=18
==== Управление на Садат (1970 – 1981) ====
[[Файл:Egyptianbridge.jpg|мини|ляво|250п|Египетски войски прекосяват Суецкия канал към синайската пустиня по време на [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]], 1973]]
Насър умира през 1970 и на негово място е избран [[Ануар Садат]]. Дотогава Египет е на страната на Съветския съюз в [[Студена война|Студената война,]] но Садат преминава към страната на САЩ и прогонва съветските съветници през 1972. Той стартира икономически реформи, като същевременно ограничава действията на религизоната и гражданската опозиция. През октомври 1973, Египет и Сирия започват изненадващо [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]] целяща възвръщане на завзетата 6 години по-рано територия от страна на Израел. Първоначално израелците губят позиции, но впоследствие вземат надмощие и войната изпада в патова ситуация. След приета резолюция от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] военните действия са спрени и започват преговори.<ref>{{cite web|title=The 1973 Arab-Israeli War: Arab Policies, Strategies, and Campaigns|url=http://www.globalsecurity.org/military/library/report/1997/Jordan.htm|author=[[USMC]] Major Michael C. Jordan|publisher=GlobalSecurity.org|year=1997|accessdate=20
[[Файл:Begin,_Carter_and_Sadat_at_Camp_David_1978.jpg|мини|Подписването на договора от Кемп Дейвид: [[Менахем Бегин]], [[Джими Картър]], [[Ануар Садат]]]]
След 1975 г. Садат променя икономическата политика в посока на намаляване на правителствената регулация и насърчаване на чуждестранните инвестиции. Чрез намалени данъци и вносни мита са привлечени инвеститори, но те са предимно в нискорискови печеливши сектори като туризма и строителството.<ref>Amin, Galal. ''Egypt's Economic Predicament: A Study in the Interaction of External Pressure, Political Folly, and Social Tension in Egypt, 1960 – 1990'', 1995</ref> Макар че политиката на Садат има за цел да стимулира развитието на средна класа, от нея имат полза преди всичко богатите. Поради премахването на субсидиите за основните храни през 1977 избухват хлебни бунтове.
Ред 175:
След 1981 г. президентския пост заема [[Хосни Мубарак]] – професионален военен от Египетските военновъздушни сили, останал на поста почти тридесет години. Считан е за един от най-влиятелните лидери в региона, известен с умерената си позиция по палестинско-израелския конфликт. По време на неговото управление политическата сцена се доминира от Националната демократическа партия, основана през 1978 от Садат. През 1990-те години е прието законодателство, което ограничава свободата на сдружаване и изразяване и въвежда драконовски мерки за нарушенията. В резултат почти цялата власт е в ръцете на военните, парламентарните действия губят значение, а възможностите за политически прояви са силно ограничени. Зачестяват терористичните атаки срещу християни-копти, чуждестранни туристи и правителствени чиновници. Основна движеща сила за нарастване на насилието е ислямистката група Ал-Гамаа ал-исламия, която се свързва с атаките срещу известни писатели и интелектуалци и срещу чуждите туристи.
Мубарак отстъпва властта след 18-дневни протести по време на [[Египетска революция (2011)]]<ref>{{cite news|title=Egypt Calls In Army as Protesters Rage|url=http://www.nytimes.com/2011/01/29/world/middleeast/29unrest.html |work=New York Times|accessdate=28
==== Революция и последици (2011 – 2014) ====
Ред 186:
|image2 = TahrirSquareAgainstMorsi.jpg
}}
На 25 януари 2011 започват [[Египетска революция (2011)|масови протести]] срещу правителството. На 11 февруари 2011 президентът Мубарак подава оставка и напуска Кайро. При новината на площад [[Тахрир]] хората ликуват.<ref>{{cite web|url=http://www.sis.gov.eg/En/Story.aspx?sid=53709|title=The Supreme Council of the Armed Forces: Constitutional Proclamation|date=13
През март е проведен конституционен референдум и през ноември 2011 г. са проведени парламентарни избори. Изборната активност е висока и места в парламента (Учредително събрание) получават [[Ислямизъм|ислямистки]] групи: Партията на свободата и справедливостта, свързана с [[Мюсюлмански братя|Мюсюлманско братство]], печели 47 %, а хардлайнерите от партия Нур – 25%. Основна задача на парламента е приемането на нова конституция. На 24 юни 2012 г. за президент е избран [[Мохамед Морси]].<ref>{{cite news|url=https://news.yahoo.com/rallies-against-egypt-presidents-powers-104941461.html|title=Rallies for, against Egypt president's new powers|work=Associated Press|date=23
Либералните и светски ориентираните депутати напускат парламента и предприемат съдебно оспорване на законността му, защото смятат, че в конституцията ще бъдат възприети строго ислямистки практики, докато религиозните привърженици на Мюсюлманско братство застават зад Морси.<ref>{{cite news|url=https://news.yahoo.com/rallies-against-egypt-presidents-powers-104941461.html|title=Rallies for, against Egypt president's new powers|work=Associated Press|date=23
На 30 ноември събранието приема проект за конституция без гласовете на отсъстващите депутати и президентът определя дата за референдум, с който да бъде приета. Това предизвиква мащабни протести в страната.<ref>{{cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/9699801/Violence-breaks-out-across-Egypt-as-protesters-decry-Mohammed-Morsis-constitutional-coup.html|first=Richard|last=Spencer|date=23
На 26 декември 2012 г. Мюсюлманско братство се опитва да институционализира спорната конституция. В обществения референдум на 15 – 22 декември 2012 г. конституцията получава 64% подкрепа, но в гласуването вземат участие само 33% от електората. <ref>{{Cite news|title=Egyptian constitution 'approved' in referendum|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-20829911|work=BBC News|date=23
На 3 юли 2013, след вълна от протести военните извършват [[Държавен преврат в Египет (2013 г.)|държавен преврат]], свалят Морси и установяват извънредно положение. Главният съдия на Висшия конституционен съд на Египет, Адли Мансур, става временен президент на Египет.
С подкрепата на военните властите започват преследвания на ислямистите и техните поддръжници, като пращат в затвора и убиват хиляди протестиращи.<ref>{{cite web|title=Egyptian court sentences Muslim Brotherhood leader to life in prison|url=https://af.reuters.com/article/topNews/idAFKBN0FA0BL20140705|publisher=Reuters|date=4
На 18 януари 2014 г. временното правителство приема нова по-светска конституция след референдум, в който тя е одобрена от 98.1% от гласувалите при 38.6% избирателна активност<ref>{{cite web|title=Egypt election: Sisi secures landslide win|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27614776|publisher=BBC|date=29
На 26 март 2014 [[Абдел Фатах Сиси]], главнокомандващ на въоръжените сили, подава оставка и съобщава че ще се кандидатира за президент в предстоящите избори.<ref>{{cite web|url=http://english.ahram.org.eg/NewsContent/1/64/97612/Egypt/Politics-/Egypts-ElSisi-bids-military-farewell,-says-he-will.aspx|title=Egypt's El-Sisi bids military farewell, says he will run for presidency|publisher=Ahram Online|date=26
== География ==
Ред 210:
[[Файл:Crop_limit,_Nile_Valley-2.jpg|мини|[[Нил]]ската долина в близост до [[Луксор]].]]
[[Файл:Qesm_Marsa_Alam,_Red_Sea_Governorate,_Egypt_-_panoramio_(6).jpg|мини|Скалист пейзаж в [[Марса Алам]].]]
Египет е разположен предимно между 22° и 32° северна ширина и 25° и 35° източна дължина. С площ от |1001450 km<sup>2</sup>, тя е на 31 място по територия в света<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html|title=World Factbook area rank order|publisher=Cia.gov|accessdate=29 декември 2018}}</ref>. Поради извънредно безводния климат населените места са съсредоточени по протежение на тясната долина на Нил и в делтата, като на практика около 99% от населението използва около 5,5% от общата площ на страната<ref>{{cite web|url=http://iodeweb1.vliz.be/odin/bitstream/1834/383/1/Hamza.pdf |title=Land use and Coastal Management in the Third Countries: Egypt as a case |format=PDF |accessdate=3
Египет граничи с [[Либия]] на запад, [[Судан]] на юг и с [[ивицата Газа]] и [[Израел]] на изток. Египет играе важна роля в геополитиката поради стратегическото си положение: той е разположен на два континента, включва Суецкия провлак между Африка и Азия и съдържа важен плавателен път ([[Суецки канал|Суецкия канал]]), който свързва Средиземно море с Индийския океан през Червено море.
Ред 218:
По-големи населени места са съвременната египетска столица [[Кайро]], вторият по големина град [[Александрия]], градовете [[Асуан]], [[Асют]], [[Махала ел-Кубра]], [[Гиза]], [[Хургада]]; [[Луксор]]; Ком-Омбо; [[Порт Сафага]]; [[Порт Саид]]; [[Шарм еш-Шейх|Шарм ел Шейх]]; [[Суец]], [[Заказик]] и [[Миня]]. [[Оазис]]ите включват [[Бахария]], Дахла, [[Фарафра]], Харга Мура и [[Сиуа]]. [[Протекторат]]ите включват Национален парк [[Рас Мохамед]], Зараник и Сиуа.
На 13 март 2015 г., са обявени планове за нова столица на Египет на изток от Кайро<ref name="BBC3">{{cite news|title=Egypt to build new administrative and business capital|url=http://www.bbc.co.uk/news/business-31874886|work=BBC News|date=13
Страната се разделя грубо на 4 области, [[Горен Египет]], [[Среден Египет]], [[Долен Египет]] и [[Нубия]].
Ред 224:
=== Климат ===
[[Файл:Snow_in_St._Katherine,_Sinai_Egypt_-_March_1,_2009.jpg|мини|Центърът на градчето Св. Екатерина в Южен [[Синайски полуостров|Синай]], в снежна зимна сутрин.]]
Голяма част от валежите в Египет падат през зимните месеци.<ref>Soliman, KH. ''Rainfall over Egypt''. Quarterly Journal of the Royal Meteorological Society, vol. 80, issue 343, p. 104.</ref> Южно от Кайро, средногодишното количество на валежите е между 2 и 5 мм, и то през интервал от много години. На много тясна ивица на северното крайбрежие валежите може да достигнат 410 мм<ref>{{cite web|url=http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=60326&refer= |title=Marsa Matruh, Egypt |publisher=Weatherbase.com |accessdate=3
[[Файл:Sand_Dunes_(Qattara_Depression).jpg|мини|В депресията Катара, северозападен Египет.]]
Египет е с необичайно горещ, слънчев и сух климат. През лятото средната температура е висока в северната част на страната, но много висока в останалата част. На брега на Северно море непрекъснато духат прохлаждащи средиземноморски ветрове, които помагат температурите да са по-търпими, особено в разгара на лятото. [[Хамсин]] е горещ, сух вятър, който произлиза от безкрайните пустини на юг и духа през пролетта или началото на лятото. Той носи нажежен пясък и прах, и обикновено вдига дневните температури над 40 °C, а понякога и над 50 °C във вътрешността, при това относителната влажност на въздуха може да падне до 5% или дори по-малко. Именно когато духа Хамсин се наблюдават абсолютните максимуми на температурата на въздуха в Египет. Времето винаги е слънчево и ясно, особено в градове като [[Асуан]], [[Луксор]] и [[Асют]]. Това е един от най-малко облачните и дъждовни райони на Земята.
Ред 230:
Преди построяването на [[Асуанска язовирна стена|язовира Асуан]], Нил ежегодно наводнява големи райони (разговорно разливът се нарича ''дар на Нил'') и обогатява почвите. Това дава в продължение на много години възможност за възпроизводими реколти.
Евентуалното покачване на морското равнище поради [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] може да застраши гъсто населената крайбрежната ивица в Египет и да има сериозни последици за икономиката на страната, селското стопанство и промишлеността. В съчетание с влошаване на демографската ситуация, значително повишаване на морското равнище може да превърне милиони египтяни в екологични бежанци до края на 21 век, според някои експерти по климата.<ref>{{cite web|url=http://www.irinnews.org/Report.aspx?ReportId=77240 |title=Contingency planning for rising sea levels in Egypt | IRIN News, March 2008 |publisher=Irinnews.org |accessdate=25
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Египет}}
Египет има най-старата парламентарна традиция в [[арабския свят]], като първото народно събрание е създадено през 1866 г. То е разпуснато след британската окупация от 1882 г., като британците оставят само един консултативен орган. След обявяването на независимостта през 1923 г. новоприетата конституция установява [[кралство Египет|парламентарна монархия]]<ref name="pogar">{{cite web|last=Brown|first=Nathan J.|title=Mechanisms of Accountability in Arab Governance: The Present and Future of Judiciaries and Parliaments in the Arab World|url=http://www.undp-pogar.org/publications/governance/nbrown/potential.html#foot1|publisher=Programme on Governance in the Arab Region|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120605005203/http://www.undp-pogar.org/publications/governance/nbrown/potential.html#foot1|archivedate=5
<!-- да се допълни какво става 1953-2011 -->
Според последната египетска конституция от 2014 г.<ref>[http://www.sis.gov.eg/Newvr/Dustor-en001.pdf Неофициален превод на английски на египетската конституция от 2014]</ref> Арабска република Египет е демократична [[република]], в която държавна религия е [[ислям]]ът, а официалният език е [[Арабски език|арабски]]. Конституцията признава държавна и частна форми на собственост и гарантира равенството на всички египтяни пред закона и защитата им срещу произволна намеса на държавата в съдебния процес. Утвърждава се правото на хората на мирно сдружаване и организиране на асоциации и съюзи, както и правото им на глас. Конституцията забранява основаването на партии на религиозна, расова, полова и географска основа.
Ред 246:
Правораздаването се основава на [[шариат|ислямското]] и гражданското право (в частност на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]]); а съдебните инстанции се оглавяват от Върховен съд, който приема задължителната юрисдикция на [[Международен съд на ООН|Международния съд на ООН]] само с резерви.
Основният източник на правораздаване е ислямската юриспруденция. Съдилищата на шариата и кадииите се управляват и лицензират от Министерството на правосъдието.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/7235357.stm|title=Incorporating Sharia into legal systems|publisher=BBC News|date=8
Наказателният кодекс е уникален, тъй като съдържа „Закон за богохулството“. <ref>{{cite web|url=http://www.lexadin.nl/wlg/legis/nofr/oeur/lxweegy.htm|title=Legislation Egypt|publisher=Lexadin.nl|accessdate=8
== Външна политика ==
Ред 261:
== Население ==
[[Файл:Egypt 2010 population density1.png|мини|ляво|Плътност на населението в Египет през 2010 г. (души на km<sup>2</sup>).]]
Египет е страната с най-многочислено население в Близкия Изток, и трета по население на континента Африка, с около 95 милиона жители към 2017 г.<ref name="popclock">{{cite web |url=http://www.capmas.gov.eg/?lang=2 |title=Population Clock |date=27
{{Прираст на населението
Ред 282:
|2013 |84 314 |+2,12
|2017 |94 798 |+2,97
|footnote=Населението по години (хил.)<ref name="pop1882-2006">{{cite web|title=Population in Censuses by Sex & Sex Ratio (1882 – 2006)|url=http://www.sis.gov.eg/newvr/egyptinfigures/Tables/1-%20السكان/9.pdf|publisher=Egypt State Information Service}}</ref><ref name="capmas.gov.eg">{{cite web|title=الجهاز المركزي للتعبئة العامة والإحصاء|url=http://www.capmas.gov.eg/Pages/ShowPDF.aspx?page_id=%20/Admin/Pages%20Files/2017109143840cns.pdf|website=www.capmas.gov.eg|accessdate=13
|align=right}}
Страната е силно [[Урбанизация|урбанизирана]], като населените места са концентрирани около Нил, неговата делта и Суецкия канал. В демографско отношение се открояват две категории: жителите на големите градски центрове и фелахите, (фермери) обитаващи селата. Цялата обитаема площ е 77 041 km<sup>2</sup> (около 6% от площта), но за сметка на това е гъсто населена: демографската плътност {{lang-en|physiological density}} е над 1 200 души на квадратен километър, подобна на [[Бангладеш]].
Ред 300:
[[Преки чуждестранни инвестиции|Преките чуждестранни инвестиции]] (ПЧИ) в Египет се увеличават значително в периода на управлението на Хосни Мубарак, надхвърляйки 6 милиарда долара през 2006 г., поради предприетите мерки за [[Икономически либерализъм|икономическа либерализация]] и [[приватизация]]. В своя годишен доклад за 2008 г. [[Международен валутен фонд|Международният валутен фонд]] (МВФ) определя Египет като една от най-големите държави в света, провеждаща икономически реформи след 2004 г., които водят до 7% икономически растеж през 2007 г.<ref name="IMF">{{cite web|last=Enders|first=Klaus|title=Egypt: Reforms Trigger Economic Growth|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/survey/so/2008/car021308a.htm|work=International Monetary Fund|accessdate=2 февруари 2011|}}</ref> Сред тези реформи са драматично намаляване на митата и други налози. Нов закон за данъчното облагане намалява корпоративния данък през 2005 г. от 40% на 20%, което води до 100% увеличение на данъчните приходи към 2006 година.
[[Файл:Smartvillagelandscape.JPG|ляво|мини|Смарт Вилидж, [[бизнес парк]] в град [[Мадинат ас-Садис мин Уктубар]] (''Град 6 октомври'') създаден през 2001 г. за улесняване на растежа на [[Високи технологии|високотехнологичния]] бизнес]]
След революцията от 2011 г. обаче Египет претърпява драстичен спад както на чуждестранните инвестиции, така и на приходите от туризъм, последвани от 60% спад на валутните резерви, 3% спад в растежа и бързо обезценяване на египетския паунд<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/may/16/egypt-worst-economic-crisis-1930s|title=Egypt suffering worst economic crisis since 1930s|publisher=Guardian|accessdate=18
Една от основните пречки пред египетската икономика е ограниченото разпределение на богатство към населението, като много египтяни критикуват правителството за повишените цени на основните стоки, докато техният [[жизнен стандарт]] и покупателна способност остават относително ниски. Египтяните често посочват корупцията като основна пречка за по-нататъшен икономически растеж<ref>{{cite web|url=http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=27105|title=IRIN Middle East | Egypt: Corruption hampering development, says opposition report | Breaking News|publisher=Irinnews.org|accessdate=25 август 2010}}</ref> <ref>{{cite web|author=Rania Al Malky|url=http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|title=et – Full Story|publisher=Egypttoday.com|accessdate=25 август 2010|deadurl= yes|archiveurl= https://web.archive.org/web/20090208233152/http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|archivedate=8 февруари 2009}}</ref> Правителството обещава значителна реконструкция на инфраструктурата на страната с приходите от новопридобития трети мобилен лиценз (3 млрд. долара) от Etisalat през 2006 г.<ref>{{cite web|url=http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=27105|title=IRIN Middle East | Egypt: Corruption hampering development, says opposition report | Breaking News|publisher=Irinnews.org|accessdate=25 август 2010}}</ref> В [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2013 г. Египет е класиран на 114 място от 177 общо<ref>{{cite web|author=Rania Al Malky|url=http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|title=et – Full Story|publisher=Egypttoday.com|accessdate=25 август 2010|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090208233152/http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|archivedate=8 февруари 2009}}</ref>
Ред 306:
Най-известните мултинационални компании в Египет са Orascom Group и Raya Contact Center. Секторът на [[Информационни технологии|информационните технологии]] (ИТ) се разширява бързо през последните няколко години, като много стартиращи фирми продават [[аутсорсинг]] услуги в Северна Америка и Европа, като работят с компании като Microsoft, Oracle и други големи корпорации, както и с много малки и средни предприятия. ИТ секторът се развива и от нови египетски предприемачи с правителствено насърчаване.
Приблизително 2,7 милиона египтяни работят в чужбина – главно в [[Либия]], [[Саудитска Арабия]], [[Персийски залив|Персийския залив]] и Европа – и допринасят за развитието на страната чрез парични преводи (7,8 милиарда долара през 2009 г., а през 2012 достигат 21 милиарда долара според Световната банка<ref>{{cite web|url=http://gulfnews.com/business/economy/global-remittance-flow-grows-10-77-to-514-billion-in-2012-world-bank-1.1172693|title=Global remittance flow grows 10.77% to $514 billion in 2012: World Bank|author=Saifur Rahman|date=април 2013|publisher=Gulf News|accessdate=18
В египетското общество разпределението на доходите е умерено неравномерно, като приблизително 35 – 40% от населението печели по-малко от еквивалента на 2 долара на ден, докато само около 2 – 3% могат да се считат богати<ref>{{cite web|url=https://foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|title=Egypt Over the Brink, interview with Tarek Osman|authors=Lauren E. Bohn, Sarah Lynch|publisher=Foreignpolicy.com|date=8 февруари 2011|accessdate=8 февруари 2013|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|archivedate=22 май 2013|df=dmy-all}}CS1 maint: Uses authors parameter ([//en.wikipedia.org/wiki/Category:CS1_maint:_Uses_authors_parameter link]) {{cite web|url=https://foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|title=Egypt Over the Brink, interview with Tarek Osman|authors=Lauren E. Bohn, Sarah Lynch|publisher=Foreignpolicy.com|date=8 февруари 2011|accessdate=8 февруари 2013|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|archivedate=22 май 2013|df=dmy-all}}</ref>
|