София: Разлика между версии

'''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] в [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|15-ят по големина град в Европейския съюз]], с население 1 250307 376 души (към 15.06.2016 г.)<ref>[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2016.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес към 15.06.2016], grao.bg.</ref>. По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref>, което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]], и е заобиколена от планини: [[Витоша]] на юг, [[Люлин (планина)|Люлин]] на запад и [[Стара планина]] на север. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]].

София е обявена за столица на 173 април [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] по предложение на проф. [[Марин Дринов]], като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.<ref>По това време София се е разбирала като средищно разположена, защото според Санстефанския мирен договор към България влизали териториите на областта Македония, Западните покрайнини и Северна Добруджа.</ref>

Девизът на столицата е „''НеРасте, но не старее''“.<ref>Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, [[Потребител:Горан/Разрешение София|предоставени]] от [http://www.sofia.bg Столичната община] и независима статистическа агенция.</ref>