Разлика между версии на „Башкортостан“

м
Премахнати редакции на Kurzakriso (б.), към версия на Vodenbot
(името на автора е изтрито)
м (Заместване на съдържанието на страницата с „{{Административна единица инфо | име = Република Кур...“)
м (Премахнати редакции на Kurzakriso (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
{{Административна единица инфо
| име = Република КурамистанБашкортостан
| карта-файл = Map of Russia - Bashkortostan.svg
| страна = [[File:896-504-prase.jpg{{флагче с име|thumb|sdfsd]]Русия}}
| столица-вид = Столица
| столица-име = [[Уфа]]
| площ = 142 947 км²
| население = 24 066 972 души
| население-година = 2017
| подразделения1-вид =
| подразделения1-име =
| управител-вид = Ръководител
| управител-име = МайкаРустем миХамитов
| език = Курамистански[[Башкирски език|башкирски]], [[руски език|руски]]
}}
'''Република Башкортостан''', '''Башкортостан''' или '''Башкирия''' (на [[башкирски език|башкирски]]: ''Башҡортостан Республикаһы'') е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]]. Заема площ от 142 947 km² (0,83 % от общата площ на [[Русия]], 27-мо място в РФ) и е разположена на границата между [[Европа]] и [[Азия]]. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 4 066 972 души (2,77% от населението на Русия, 7-мо място в РФ). Столица град [[Уфа]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Уфа]] 1519 km
'''Република Курамистан
 
== История ==
{{основна|История на Башкирия}}
Хитлер убива всички.
Република Башкортостан е създадена на [[23 март]] [[1919]] г. като Башкирска АССР в състава на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. От [[31 март]] [[1992]] г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.
 
== Географска характеристика ==
<gallery mode=packed widths="135px" heights="135px">
[[File:Ghghhttree eeee.jpg|thumb|sdsdsds]]
File:Шихан Торатау и коровы.jpg|Шихан Торатау. Самотни хълмове са известни символи на Башкирия
File:Atysh waterfall (2008).jpg|Водопадът „Атиш“
File:Лошади на Банном.jpg|[[Башкирски кон]]е близо до езерото „Якту-Кул“
File:Лес вокруг г.Ямантау.jpg|Планината [[Ямантау]] през есента
</gallery>
[[Файл:Iremel Mount.jpg|мини|250px|Планината [[Иремел]]]]
 
=== Географско положение, граници, големина ===
Република Башкортостан е разположена на границата мужду [[Европа]] и [[Азия]] и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с [[Пермски край]] и [[Свердловска област]], на изток с [[Челябинска област]], на югоизток, юг и югозапад – с [[Оренбургска област]], на запад – с [[Република Татарстан]], на северозапад – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]]. В тези си граници заема площ от 142&nbsp;947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article102352.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Башкортостан</ref>
Намира се на Земята.
 
=== Релеф ===
Западната част на републиката е равниннна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река [[Белая]] – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен [[Урал (планина)|Урал]]. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх '''[[Ямантау]] 1638 m'''. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпространени карстовите явления.<ref name="bse"/>
Набръчкан.
 
=== Полезни изкопаеми ===
[[Файл:Pumpjacks in Ishimbay.jpg|мини|250px|Помпи за нефт на компанията [[Башнефт]]]]
Чипс.
[[Файл:Sibay quarry.jpg|мини|250px|Кариера край [[Сибай]]]]
Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на [[нефт]] и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на [[природен газ]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[манган]], [[хром]], [[олово]], [[волфрам]] и др.<ref name="bse"/>
 
=== Климат ===
Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14&nbsp;°C (град [[Бирск]]), -14&nbsp;°C (село Кага). Средна юлска температура 16,5&nbsp;°C (село Кага), 20,5&nbsp;°C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3&nbsp;°C (в планините) до 2,8&nbsp;°C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10&nbsp;°C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000&nbsp;°C.<ref name="bse"/>
Жега.
 
=== Води ===
[[Файл:Соколиная скала.jpg|мини|250px|Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на [[Белая]])]]
Безсолни.
Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река [[Волга]] (79%), на река [[Урал (река)|Урал]] (20%) и на река [[Об]] (1%). Към водосборния басейн на [[Волга]] спадат реките: [[Кама (река)|Кама]] с левите си притоците си [[Белая]] и [[Ик]]; [[Уфа (река)|Уфа]], [[Дьома]] и Сим (притоци на [[Белая]]) и [[Ай (река)|Ай]] (приток на [[Уфа (река)|Уфа]]). Към водосборния басейн на река [[Урал (река)|Урал]] освен самата река [[Урал (река)|Урал]], протичаща в източната част с притока си [[Сакмара]]. Към водосборния басейн на река [[Об]] – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на [[Тобол]]) и [[Миас (река)|Миас]] (десен приток на [[Исет]]).
 
В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2549/Республика_Башкортостан «Вода России» – Република Башкорностан</ref>
 
[[Файл:WlTqPdi0gFA.jpg|мини|250px|Езерото Асликул]]
На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите естествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река [[Уфа (река)|Уфа]], Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на [[Белая]]) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на [[Кама (река)|Кама]].<ref name="water"/>
 
=== Почви, растителност ===
Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.
 
Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.<ref name="bse"/>
 
== Население ==
Населението на Башкортостан на 1 януари 2017 г. възлиза на 4&nbsp;066&nbsp;972 души, от които 2&nbsp;518&nbsp;972 градско население и 1&nbsp;548&nbsp;000 селско население. Мъжете са 1&nbsp;923&nbsp;233 души, или 46,9% от общия брой.
Човешко от 2-ма души.
 
Етническият състав населението е:
- [[руснаци]] (36,32%);
- [[башкири]] (29,76%);
- [[татари]] (24,14%);
- [[чуваши]] (2,86%);
- [[марийци]] (2,58%);
- [[украинци]] (1,35%);
- [[мордовци]] (0,63%);
- [[беларуси]] (0,6%).
 
96,4 % от населението владее [[руски език]]. [[Башкирски език]] владеят 25,8%. [[Татарски език]] – 34,0% от населението.
 
== Административно-териториално деление ==
Административно-териториално република Башкортостан се дели на 9 републикански градски окръга, 54 муниципални района, 21 града, в т.ч. 8 града с републиканско подчинение ([[Агидел]], [[Кумертау]], [[Нефтекамск]], [[Октябърски (Башкирия)|Октябърски]], [[Салават]], [[Сибай]], [[Стерлитамак]] и [[Уфа]]), 1 град с особен статут [[Межгоре]], 12 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Общо 4&nbsp;674 населени места.
[[Файл:Admin-map-Bashkiria-region.gif|300 px|мини|Административно-териториално дебение на Башкортостан]]
 
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Република Башкартостан към 2017 г.'''
! width="250" bgcolor="yellow" | Административна единица
! width="75" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km<sup>2</sup>)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.)
! width="150" bgcolor="yellow" | Административен център
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.)
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Уфа]] (в km)
! width="150" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
|-
| '''Републикански градски окръзи''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | ||
|-
| Агидел || align="right" | 67 || align="right" | 15 281 || гр. [[Агидел]] || align="right" | 15 281 || align="right" | 228 ||
|-
| Кумертау || align="right" | 170 || align="right" | 64 783 || гр. [[Кумертау]] || align="right" | 60 807 || align="right" | 236 ||
|-
| Межгоре || align="right" | 219 || align="right" | 15 861 || гр. [[Межгоре]] || align="right" | 15 861 || align="right" | 330 ||
|-
| Нефтекамск || align="right" | 147 || align="right" | 138 314 || гр. [[Нефтекамск]] || align="right" | 126 805 || align="right" | 250 ||
|-
| Октябърски || align="right" | 99 || align="right" | 113 929 || гр. [[Октябърски (Башкирия)|Октябърски]] || align="right" | 113 929 || align="right" | 195 ||
|-
| Салават || align="right" | 106 || align="right" | 153 181 || гр. [[Салават]] || align="right" | 153 181 || align="right" | 165 ||
|-
| Сибай || align="right" | 154 || align="right" | 62 067 || гр. [[Сибай]] || align="right" | 61 054 || align="right" | 457 ||
|-
| Стерлитамак || align="right" | 109 || align="right" | 280 233 || гр. [[Стерлитамак]] || align="right" | 280 233 || align="right" | 130 ||
|-
| Уфа || align="right" | 710 || align="right" | 1 126 098 || гр. [[Уфа]] || align="right" | 1 115 560 || align="right" | ||
|-
| '''Муниципални райони''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | ||
|-
| 1. Абзелиловски || align="right" | 4 289 || align="right" | 44 962 || с. Аскарово || align="right" | 7 634 || align="right" | 445 ||
|-
| 2. Алшеевски || align="right" | 2 411 || align="right" | 38 874 || с. Раевски || align="right" | 19 384 || align="right" | 125 ||
|-
| 3. Архангелски || align="right" | 2 411 || align="right" | 17 630 || с. Архангелское || align="right" | 5 819 || align="right" | 88 ||
|-
| 4. Аскински || align="right" | 2 542 || align="right" | 18 867 || с. Аскино || align="right" | 6 918 || align="right" | 222 ||
|-
| 5. Аургазински || align="right" | 2 014 || align="right" | 33 358 || с. Толбази || align="right" | 10 114 || align="right" | 80 ||
|-
| 6. Баймакски || align="right" | 5 492 || align="right" | 57 042 || гр. [[Баймак]] || align="right" | 17 529 || align="right" | 489 ||
|-
| 7. Бакалински || align="right" | 1 951 || align="right" | 26 496 || с. Бакали || align="right" | 9 568 || align="right" | 175 ||
|-
| 8. Балтачевски || align="right" | 1 598 || align="right" | 18 981 || с. Старобалтачево || align="right" | 5 598 || align="right" | 182 ||
|-
| 9. Белебеевски || align="right" | 1 873 || align="right" | 97 459 || гр. Белебей || align="right" | 59 123 || align="right" | 180 || ''Приютово''
|-
| 10. Белокатайски || align="right" | 3 037 || align="right" | 18 389 || с. Новобелокатай || align="right" | 5 961 || align="right" | 400 ||
|-
| 11. Белорецки || align="right" | 11 307 || align="right" | 102 143 || гр. [[Белорецк]] || align="right" | 65 801 || align="right" | 350 ||
|-
| 12. Бижбулякски || align="right" | 2 134 || align="right" | 22 984 || с. Бижбуляк || align="right" | 6 446 || align="right" | 230 ||
|-
| 13. Бирски || align="right" | 1 717 || align="right" | 64 690 || гр. [[Бирск]] || align="right" | 46 330 || align="right" | 106 ||
|-
| 14. Благоварски || align="right" | 1 688 || align="right" | 25 423 || с. Язиково || align="right" | 6 368 || align="right" | 70 ||
|-
| 15. Благовешченски || align="right" | 2 259 || align="right" | 49 380 || гр. [[Благовешченск (Башкирия)|Благовешченск]] || align="right" | 34 955 || align="right" | 42 ||
|-
| 16. Буздякски || align="right" | 1 633 || align="right" | 27 337 || с. Буздяк || align="right" | 10 323 || align="right" | 130 ||
|-
| 17. Бураевски || align="right" | 1 792 || align="right" | 22 146 || с. Бураево || align="right" | 9 522 || align="right" | 160 ||
|-
| 18. Бурзянски || align="right" | 4 444 || align="right" | 16 559 || с. Старосубхангулово || align="right" | 4 609 || align="right" | 330 ||
|-
| 19. Гафурийски || align="right" | 3 038 || align="right" | 31 364 || с. Красноусолски || align="right" | 11 991 || align="right" | 130 ||
|-
| 20. Давлекановски || align="right" | 1 866 || align="right" | 40 162 || гр. [[Давлеканово]] || align="right" | 23 774 || align="right" | 109 ||
|-
| 21. Дувански || align="right" | 3 243 || align="right" | 30 930 || с. Месягутово || align="right" | 10 883 || align="right" | 324 ||
|-
| 22. Дюртюлински || align="right" | 1 669 || align="right" | 61 051 || гр. [[Дюртюли]] || align="right" | 30 858 || align="right" | 124 ||
|-
| 23. Ермекеевски || align="right" | 1 437 || align="right" | 15 737 || с. Ермекеево || align="right" | 3 937 || align="right" | 212 ||
|-
| 24. Зианчурински || align="right" | 3 342 || align="right" | 25 582 || с. Исянгулово || align="right" | 7 418 || align="right" | 337 ||
|-
| 25. Зилаирски || align="right" | 5 774 || align="right" | 14 923 || с. Зилаир || align="right" | 5 585 || align="right" | 410 ||
|-
| 26. Иглински || align="right" | 2 456 || align="right" | 60 777 || с. Иглино || align="right" | 16 811 || align="right" | 48 ||
|-
| 27. Илишевски || align="right" | 1 974 || align="right" | 32 244 || с. Верхнеяркеево || align="right" | 9 384 || align="right" | 160 ||
|-
| 28. Ишимбайски || align="right" | 4 003 || align="right" | 88 092 || гр. [[Ишимбай]] || align="right" | 65 422 || align="right" | 160 ||
|-
| 29. Калтасински || align="right" | 1 519 || align="right" | 23 613 || с. Картаси || align="right" | 4 418 || align="right" | 210 ||
|-
| 30. Караиделски || align="right" | 3 786 || align="right" | 25 533 || с. Караидел || align="right" | 5 980 || align="right" | 217 ||
|-
| 31. Кармаскалински || align="right" | 1 751 || align="right" | 50 319 || с. Кармаскали || align="right" | 8 540 || align="right" | 50 ||
|-
| 32. Кигински || align="right" | 1 688 || align="right" | 17 235 || с. Верхние Киги || align="right" | 6 637 || align="right" | 353 ||
|-
| 33. Краснокамски || align="right" | 1 688 || align="right" | 27 467 || с. Николо-Березовка || align="right" | 6 202 || align="right" | 258 ||
|-
| 34. Кугарчински || align="right" | 3 373 || align="right" | 28 649 || с. Мраково || align="right" | 8 690 || align="right" | 275 ||
|-
| 35. Кушнаренковски || align="right" | 1 718 || align="right" | 27 074 || с. Кущнаренково || align="right" | 9 870 || align="right" | 60 ||
|-
| 36. Куюргазински || align="right" | 2 235 || align="right" | 23 360 || с. Ермолаевка || align="right" | 6 397 || align="right" | 244 ||
|-
| 37. Мелеузовски || align="right" | 3 201 || align="right" | 84 042 || гр. [[Мелеуз]] || align="right" | 58 536 || align="right" | 205 ||
|-
| 38. Мечетлински || align="right" | 1 557 || align="right" | 22 983 || с. Болшеустикинское || align="right" | 7 839 || align="right" | 374 ||
|-
| 39. Мишкински || align="right" | 1 689 || align="right" | 23 419 || с. Мишкино || align="right" | 6 021 || align="right" | 140 ||
|-
| 40. Миякински || align="right" | 2 051 || align="right" | 25 620 || с. Киргиз-Мияки || align="right" | 7 473 || align="right" | 190 ||
|-
| 41. Нуримановски || align="right" | 2 512 || align="right" | 20 353 || с. Красная Горка || align="right" | 4 280 || align="right" | 100 ||
|-
| 42. Салаватски || align="right" | 2 182 || align="right" | 24 196 || с. Малояз || align="right" | 4 914 || align="right" | 364 ||
|-
| 43. Стерлибашевски || align="right" | 1 609 || align="right" | 18 207 || с. Стерлибашево || align="right" | 5 930 || align="right" | 182 ||
|-
| 44. Стерлитамакски || align="right" | 2 222 || align="right" | 42 281 || гр. [[Стерлитамак]] || align="right" | || align="right" | 130 ||
|-
| 45. Татишлински || align="right" | 1 376 || align="right" | 22 918 || с. Верхние Татишли || align="right" | 6 615 || align="right" | 217 ||
|-
| 46. Туймазински || align="right" | 2 362 || align="right" | 132 463 || гр. [[Туймази]] || align="right" | 68 410 || align="right" | 170 ||
|-
| 47. Уфимски || align="right" | 1 597 || align="right" | 87 798 || гр. [[Уфа]] || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 48. Учалински || align="right" | 4 507 || align="right" | 71 291 || гр. [[Учали]] || align="right" | 37 715 || align="right" | 450 ||
|-
| 49. Федоровски || align="right" | 1 693 || align="right" | 17 147 || с. Федоровка || align="right" | 4 306 || align="right" | 200 ||
|-
| 50. Хайбулински || align="right" | 3 912 || align="right" | 31 112 || с. Акъяр || align="right" | 6 941 || align="right" | 520 ||
|-
| 51. Чекмагушевски || align="right" | 1 686 || align="right" | 28 546 || с. Чекмагуш || align="right" | 11 382 || align="right" | 111 ||
|-
| 52. Чишмински || align="right" | 1 824 || align="right" | 52 607 || сгт ''[[Чишми]]'' || align="right" | 22 408 || align="right" | 57 ||
|-
| 53. Шарански район || align="right" | 1 384 || align="right" | 20 518 || с. Шаран || align="right" | 5 929 || align="right" | 201 ||
|-
| 54. Янаулски || align="right" | 2 068 || align="right" | 44 911 || гр. [[Янаул]] || align="right" | 25 747 || align="right" | 230 ||
|}
 
== Икономика ==
Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.
 
Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.
 
Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се [[пшеница]], [[ръж]], [[овес]], [[ечемик]] и [[захарно цвекло]], както и [[слънчоглед]].
 
== Транспорт ==
Град Уфа е свързан с ж п линия със [[Самара]], [[Челябинск]] и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.
Въжен.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.bashkortostan.ru/ Официален информационен портал на Република Башкортостан]
* [http://www.bashedu.ru/encikl/oglav.htm Кратка енциклопедия на Башкортостан]
 
== Източници ==