Елизабет II: Разлика между версии

След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. Неделимостта на короната е изоставена през [[1953]] г. и титлата „глава на общността“ е прибавена към многобройните титли на кралицата.

 

 

 

== Ранен живот ==

През 1957 г. тя прави държавна визита в САЩ, където се обръща към [[Общото събрание на ООН]] от името на Британската общност. По време на същата визита тя открива 23-тия канадски парламент, ставайки първият монарх на Канада, открил парламентарна сесия.<ref name=Canada>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20100504150511/http://www.royal.gov.uk/MonarchAndCommonwealth/Canada/Royalvisits.aspx|title=Queen and Canada: Royal visits|publisher=Royal Household|accessdate=12 февруари 2012}}</ref> Две години по-късно, единствено в качеството си на кралица на Канада, тя посещава отново САЩ и Канада.<ref name=Canada/><ref>Bradford, с. 114</ref> През 1961 г. тя посещава [[Кипър]], [[Индия]], [[Пакистан]], [[Непал]] и [[Иран]].<ref>Pimlott, с. 303; Shawcross, с. 83</ref> По време на визитата си в [[Гана]] през същата година тя отхвърля опасенията за безопасността ѝ, макар домакинът ѝ, президентът [[Кваме Нкрума]], който вече я е заменил като държавен глава, да е мишена на убийци.<ref name=mac>Macmillan, с. 466 – 472</ref> Преди обиколката ѝ в [[Квебек]] през 1964 г., пресата докладва, че екстремисти от Квебекското сепаратистко движение готвят план за убийство на Елизабет.<ref>{{cite book| last=Speaight| first=Robert| title=Vanier, Soldier, Diplomat, Governor General: A Biography| publisher=William Collins, Sons and Co. Ltd.| year=1970| location=London| isbn=978-0-00-262252-3}}</ref><ref>{{cite news| last=Dubois| first=Paul| title=Demonstrations Mar Quebec Events Saturday| newspaper=The Gazette| page=1| date=12 октомври 1964| url=https://news.google.com/newspapers?nid=1946&dat=19641012&id=3K4tAAAAIBAJ&sjid=YZ8FAAAAIBAJ&pg=6599,2340498| accessdate=6 март 2010}}</ref> Опит за нейното убийство не е направен, но докато тя е в [[Монреал]] избухват безредици.<ref>Bousfield, с. 139</ref>

 

 

=== Ускоряване на деколонизацията ===

 

=== 1980-те ===

 

По време на военния парад Trooping the Colour през 1981 г., шест седмици преди сватбата на [[Чарлз (принц на Уелс)|принцс Чарлз]] и [[Даяна Уелска|Даяна Спенсър]], са произведени шест изстрела по кралицата от близко разстояние, докато тя пътува по булеварда Мал в Лондон на коня си, ''Бирманец''. Полицията по-късно разкрива, че изстрелите са били с халосни патрони. 17-годишният нападател, Маркъс Сарджант, е осъден на пет години затвор и е освободен след три.<ref>{{cite news| url=http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/september/14/newsid_2516000/2516713.stm|title=Queen's 'fantasy assassin' jailed| publisher=BBC News| accessdate=21 юни 2010| date=14 септември 1981}}</ref> Спокойствието на кралицата и умението ѝ да овладее коня са широко възхвалявани.<ref>Lacey, с. 281; Pimlott, с. 476 – 477; Shawcross, с. 192</ref>

През следващите години продължават публичните разкрития относно състоянието на брака на Чарлз и Даяна.<ref>Brandreth, с. 356; Pimlott, с. 572 – 577; Roberts, с. 94; Shawcross, с. 168</ref> Въпреки че подкрепата за републиканизма във Великобритания изглежда по-голяма от всякога, той все още е гледна точка на малцинството и кралицата има висок рейтинг.<ref>{{cite web| last=O'Sullivan| first=Jack| date=5 март 1996| url=https://www.independent.co.uk/news/uk/watch-out-the-roundheads-are-back-1340396.html| title=Watch out, the Roundheads are back| work=The Independent| accessdate=17 септември 2011}}</ref> Критиките се фокусират повече върху институцията на монархията като цяло и широката фамилия на кралицата, отколкото върху собствените ѝ действия.<ref>Pimlott, с. 578</ref> След като се съветва с принц Филип, Джон Мейджър, [[архиепископа на Кентърбъри]] Джордж Кери и личния си секретар Робърт Фелоус, в края на декември 1995 г. тя пише на Чарлз и Даяна, че разводът им е за предпочитане и той става факт през август 1996.<ref>Brandreth, с. 357; Pimlott, с. 577</ref>

 

 

През ноември 1997 г. кралицата и съпругът ѝ дават прием в [[Банкетна къща|Банкетната къща]], отбелязвайки златната годишнина от сватбата си.<ref name="G-Wedding-Anniversary">{{cite web|url=https://www.royal.uk/golden-wedding-speech|title=A speech by The Queen on her Golden Wedding Anniversary|publisher=The Royal Household|date=20 ноември 1997|accessdate=10 февруари 2017}}</ref> Тя изнася реч и хвали Филип в ролята му на съпруг, наричайки го „моята сила и опора“.<ref name="G-Wedding-Anniversary"/>

 

{{пост начало}}

{{пост край}}