Уикипедия

Жасминова революция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати от англ. на български
м замяна на месец от англ. на бг.
Ред 29:
Протестите започват през декември 2010 след като търговеца [[Мохамед Буазизи]] се самозапалва.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12120228 Tunisia suicide protester Mohammed Bouazizi dies], BBC, January 5, 2011.</ref> Впоследствие социалното недоволство обхваща цял Тунис. Първоначално исканията са от социален характер: спиране на полицейското насилие, намаляване на [[безработица]]та сред младите, [[инфлация|намаляване на цените]] на хранителните продукти, увеличаване на [[минимална работна заплата]], борба с широко разпространената [[корупция]],<ref>{{cite web|last=Spencer |first=Richard |url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/tunisia/8258077/Tunisia-riots-US-warns-Middle-East-to-reform-or-be-overthrown.html |title=Tunisia riots: Reform or be overthrown, US tells Arab states amid fresh riots |publisher=Telegraph |accessdate=14 януари 2011}}</ref> както и подобряването на [[условия на живот|условията на живот]], но скоро прерастват в политически: премахването на [[авторитаризъм|автократичния]] режим на президентта, [[демокрация]] и [[свобода на словото]].<ref>{{cite web|last=Ryan|first=Yasmine |url=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/01/20111614145839362.html |title=Tunisia's bitter cyberwar |publisher=Al Jazeera English |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
Протестите представляват най-силната вълна на социални вълнения и политическо неподчинение в Тунис от три десетилетия<ref>{{cite web|url=http://mideast.foreignpolicy.com/posts/2011/01/02/tunisia_s_protest_wave_where_it_comes_from_and_what_it_means_for_ben_ali |title=Tunisia's Protest Wave: Where It Comes From and What It Means for Ben Ali &#124; The Middle East Channel |publisher=Mideast.foreignpolicy.com |date=2011-01-03 |accessdate=14 януари 2011}}</ref><ref>{{cite news|author=Borger, Julian|url=http://www.guardian.co.uk/world/2010/dec/29/tunisian-president-vows-punish-rioters|title=Tunisian president vows to punish rioters after worst unrest in a decade|date=29 Decemberдекември 2010|work=The Guardian|publisher=Guardian Media Group|accessdate=29 Decemberдекември 2010}}</ref>. Те водят до бягството на президента [[Зин ал Абидин бен Али]], който след 23 години <ref name="autogenerated1">{{cite web|author=Wyre Davies |url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12195025 |title=BBC News – Tunisia: President Zine al-Abidine Ben Ali forced out |publisher=Bbc.co.uk |date=2010-12-15 |accessdate=14 януари 2011}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.indybay.org/newsitems/2011/01/16/18669320.php |title=Uprising in Tunisia: People Power topples Ben Ali regime |publisher=Indybay |date=2011-01-16 |accessdate=26 януари 2011}}</ref> се оттегля от властта и напуска Тунис на 14 януари 2011.
 
След бягството на Бен Али е сформирано временно правителство, включващо членовете на партията му ([[Конституционно демократично обединение]] – КДО) в някои министерства, както и членове на опозицията в други. Правителството е действащо до новите избори 60 дни след разформирането на старото. Въпреки това, пет опозиционни министъра напускат правителството почти веднага, и от 21 януари 2011 г. дневните улични протести в [[Тунис (град)|Тунис]] и други градове продължават с искането в новото правителство да няма министри от партията на Бен Али, а самата партия да се разформира. Въстанието взема над 220 жертви; ранените са 94.<ref>http://www.dnes.bg/world/2011/01/21/tridneven-traur-za-jertvite-pri-protestite-v-tunis.109311</ref><ref>http://bnt.bg/bg/news/view/45163/jertvi_i_ikonomicheski_zagubi_v_tunis</ref>. На 6 февруари КДО е разпусната.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=664398 Бившата управляваща партия в Тунис бе разпусната]</ref>
Ред 50:
[[Файл:Tunisie Des milliers de personnes manifestent contre le gouvernement provisoire (5384188517).jpg|мини|Туниско семейство]]
 
Според Ал Джазира и други медии, полицията обгазява стотици млади протестиращи, използвайки сълзотворен газ в Сиди Бузид в средата на декември 2010. Протестиращите се събрали пред сградата на регионалното правителство за да протестират срещу отношението на властите към Мохамед Буазизи, който се самозапалил като протест за това, че полицията конфискувала плодовете и зеленчуците, които той се опитвал да продаде на улиците. Репортажите за събитието са били ограничени. На 19 декември в града пристигнали още полицаи.<ref>{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/2010122063745828931.html|title=Images posted on social-network sites show police intervening to halt disturbances ignored by national media|date=20 Decemberдекември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=20 Decemberдекември 2010}}</ref>
 
На 22 декември, Лахсийн Нажи, протестиращ, отговаря на „глада и безработицата“ със самоубийство с електричество, след като се покатерил на електрически стълб.<ref name="Protests continue in Tunisia"/> Рамзи Ал-Аббуди също се самоубива заради финансовите трудности, увеличаващи се от бизнес дългът на държавната програма за микро-кредити. На 24 декември, Мохамед Аммари е застрелян фатално в гърдите от полицията в Бузиане. Други протестиращи също били ранени, включително Чауки Белхосин Ел Надри, който починал по-късно на 30 декември.<ref name="Another Tunisian protester dies">{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/201012317536678834.html|title=A protester dies after being shot by police, as activists criticise government repression of protests|date=31 Decemberдекември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=31 Decemberдекември 2010}}</ref> Полицията отбелязва, че протестиращите са убити при самозащита. Тогава в града е въведен полицейски час.<ref name="Protester dies in Tunisia clash">{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/20101224235824708885.html|title=Protester dies in Tunisia clash: Several wounded in Sidi Bouzid as demonstrations against unemployment turn violent|date=25 Decemberдекември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=25 Decemberдекември 2010}}</ref>
 
По-късно насилието се усилва след като туниските органи и жители на губернаторство Сиди Бузид се сблъскват още веднъж. Протестите достигат столицата Тунис<ref name="Protests continue in Tunisia">{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/2010122682433751904.html|title=Protests continue in Tunisia|date=26 Decemberдекември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=26 Decemberдекември 2010}}</ref> на 27 декември, с около 10 000 съпричастни граждани<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/video/africa/2010/12/20101228182021539319.html |title=Tunisia jobless protests rage – Africa – Al Jazeera English |publisher=English.aljazeera.net |date=2010-12-28 |accessdate=14 януари 2011}}</ref> и жители на Сиди Бузид, искащи работа. Митингът, свикан от независими активисти на търговски обединения, е спрян от силите за сигурност. Протестите се разпростират до Сус, Сфакс и Мекнаси.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/20101227204853391930.html |title=Job protests escalate in Tunisia – Africa – Al Jazeera English |publisher=English.aljazeera.net |date=2010-12-28 |accessdate=14 януари 2011}}</ref> На следващия ден Туниската федерация на трудовите обединения организира друг митинг в Гафса, който също е блокиран от силите за сигурност. По това време около 300 адвокати стачкуват близо до правителствения дворец в Тунис.<ref>{{cite web|author=Bilal Randeree |url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/2010122819724363553.html |title=Tensions flare across Tunisia – Africa – Al Jazeera English |publisher=English.aljazeera.net |date=2010-12-28 |accessdate=14 януари 2011}}</ref> Протестите продължават отново на 29 декември.
 
На 30 декември, полицията прекъсва протест в [[Монастир]], докато използва сила за да ограничи по-голямо разпространение на демонстрации в Сбика и Чеба. Протести продължават и на 31 декември, от адвокати и други членове на Туниската национална адвокатската камара. Моктар Трифи, президент на Лигата за човешки права на Тунис, казва, че адвокатите в Тунис са „зверски бити“.<ref name="Another Tunisian protester dies"/> Има и информация за мъж, опитал се да извърши самоубийство в Ел Хамма.<ref name="video: today a young unemployed man trying to commit a suicide in El Hamma #sidibouzid">{{cite news|url=http://24sur24.posterous.com/video-today-a-young-unemployed-man-trying-to|title=video: today a young unemployed man trying to commit a suicide in El Hamma #sidibouzid|date=31 Decemberдекември 2010|work=Nawaat|accessdate=31 Decemberдекември 2010|archiveurl=http://archive.is/3qFk|archivedate=8 Decemberдекември 2012}}</ref>
 
На 3 януари 2011, протести в Тала срещу безработица и високите цени се превръщат в насилие. На демонстрация на 250 човека, основно студенти, в подкрепа на протестиращите в Сиди Бузид, полицията отвръща със сълзотворен газ; една от бутилките с газ пада в джамия. В отговор, протестиращите палят гуми и атакуват офиса на [[Конституционно демократично обединение]].<ref>{{cite web|author=Bilal Randeree |url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/201114101752467578.html |title=Violent clashes continue in Tunisia – Africa |publisher=Al Jazeera English |date=2011-01-04 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
Ред 68:
 
== Отговор на правителството ==
По време на излъчване на националната телевизия на 28 декември, президентът Зине Ел Абидине Бен Али критикува хората за техните протести, наричайки протестиращите „екстремисти и наемници“ и предупреждава за „фирмено“ наказание. Той също обвинява „сигурни чуждестранни телевизионни канали за излъчване на лъжливи твърдения без потвърждение, базирани на драматизация и деформация от медии, недружелюбни към Тунис“.<ref>{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/2010122823238574209.html|title=Tunisia president warns protesters|date=28 Decemberдекември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=28 Decemberдекември 2010}}</ref> Неговите забележки са игнорирани и протестите продължават.<ref name="wed">{{cite news|url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2010/12/20101229122733122341.html|title=Tunisia struggles to end protests|date=29 Decemberдекември 2010|work=Al Jazeera|accessdate=29 Decemberдекември 2010}}</ref>
 
На 29 декември, Бен Али преразпределя кабинета си, премахва Министърът на комуникациите Осама Ромдани и обявява промени в министерските постове в търговията и занаятите, религиозните работи, комуникациите и младежта.<ref>{{cite news|url=http://www.alarabiya.net/articles/2010/12/29/131431.html|title=Tunisian president removes ministers after protests|date=29 Decemberдекември 2010|work=Al Arabiya|accessdate=29 Decemberдекември 2010}}</ref> На следващия ден е обявено, че са уволнени губернаторите на [[Сиди Бузид (област)|Сиди Бузид]], [[Жендуба (област)|Жендуба]] и [[Загуан (област)|Загуан]].<ref>{{cite news|url=http://www.rnw.nl/africa/bulletin/more-heads-roll-tunisian-social-crisis|title=More heads roll in Tunisian social crisis|date=30 Decemberдекември 2010|work=Radio Netherlands Worldwide|accessdate=30 Decemberдекември 2010}}</ref>
 
През януари 2011, Бен Али казва, че ще бъдат създадени 300 000 нови работни места, въпреки че той не изяснява какво означава това. За протестите казва: „работата на маскирани гангстери, които атакуват през нощта правителствени сгради и дори цивилни в собствените им домове – терористичен акт, който не може да бъде превъзмогнат“. Ахмед Наджиб Чебби, лидерът на Прогресивна демократична партия, тогава казва, че въпреки официалните твърдения на полицията, обгазяваща при самозащита, „демонстрациите бяха не-насилствени и младежите искаха работа“ и че „погребалните процеси (на убитите на 9 януари) се превърнаха в демонстрации, полицията обстрелва (тези) младежи които бяха на тези... процесии.“ После той критикува коментарите на Бен Али, защото протестиращите „изискват собствените си граждански права, и за това няма терористичен акт... няма религиозни лозунги“ и обвинява Бен Али за „търсене на изкупителни жертви“. Още повече критикува и допълнително предложените работни места като обикновени „обещания“.<ref name="death">{{cite web|author=Bilal Randeree |url=http://english.aljazeera.net/news/africa/2011/01/201111016239214548.html |title=Tunisian leader promises new jobs – Africa |publisher=Al Jazeera English |date=2011-01-10 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
Ред 76:
На 10 януари, правителството съобщава, че закрива за неопределен срок всички училища и университети в опит да разсее смутовете.<ref name="schools">{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12155670 |title=BBC News – Tunisia closes schools and universities following riots |publisher=Bbc.co.uk |date=2011-01-10 |accessdate=14 януари 2011}}</ref>
 
Дни преди падането на кабинета, Бен Али обявява че няма да променя сегашната конституция, която гласи, че той ще напусне властта през 2014 заради възрастта си.<ref>{{cite web|url=http://www.france24.com/en/20110113-tunisia-protests-ben-ali-speech-will-not-seek-reelection |title=Ben Ali rules out 'presidency for life' as chaos spreads| publisher=France 24| date=13 Januaryянуари 2011}}</ref>
 
== Бягството на Бен Али ==
Ред 143:
Международната федерация за човешки права, оглавявана от туниския журналист Сухаир Белхасен, отсъжда: „използването на огнестрелни оръжия от Туниските въоръжени сили предизвиква гласовете за независимо разследване, което да хвърли светлина върху събитията, за да държи виновните под отговорност и да гарантира правото на мирен протест.“
 
Организацията [[Ал-Каида]] в Ислямския Магреб изразява подкрепа на протестиращите срещу туниското и алжирското правителства във видео на 13 януари 2011. Лидерът на организацията за Магреб, Абу Мусаб Абдул Уадуд предлага военна помощ и обучение на демонстратори. Той също иска от тях да свалят „корумпирания, криминален и тираничен“ режим и да отмъстят на туниското правителство. Твърдението му е денонсирано от депутати, журналисти, студенти и жители.<ref>{{cite news|title=Al-Qaeda supports the events in Tunisia and Algeria |author=ennahar|url=http://www.ennaharonline.com/en/news/5541.html|newspaper=Ennaharonline/ M. O.|date=14 Januaryянуари 2011|accessdate=15 януари 2011}}</ref><ref>{{cite news|title=AQIM leader exploits Tunisia, Algeria unrest |author=Adem Amine in Algiers and Jamel Arfaoui in Tunis for Magharebia|url=http://www.magharebia.com/cocoon/awi/xhtml1/en_GB/features/awi/features/2011/01/13/feature-01|newspaper=Magharebia|date=2011-01-13|accessdate=15 януари 2011}}</ref>
 
==== След напускането на Бен Али ====
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жасминова_революция“.