Махатма Ганди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 72:
Първите големи постижения на Ганди идват през 1918 г. с агитацията в областите Чампаран и Кхеда в [[Бихар]] и [[Гуджарат]]. Агитацията в Чампаран изправя местните селяни срещу техните предимно британски земевладелци, които са подкрепени от местната администрация. Селяните са принудени да отглеждат индиго, култура, чието търсене намалява в продължение на повече от две десетилетия, и са принудени да продават реколтата си в сандъчета на фиксирана цена. Недоволни от това, селяните се жалват пред Ганди в ашрама му в Ахмадабад. Следвайки стратегията на ненасилствен протест, Ганди изненадващо поема администрацията и печели отстъпки от страна на властите.<ref name="Hardiman2001">Hardiman, (2001).</ref>
През 1918 г. град [[Кхеда]] е пострадал от наводнения и глад и селяните искат освобождаване от данъци. Ганди премества щаба си в [[Надиад]],<ref name="Laboratory">{{cite web |url=http://web.archive.org/web/20061206050856/http://www.aicc.org.in/satyagraha_laboratories_of_mahatma_gandhi.htm |title=Satyagraha Laboratories Of Mahatma Gandhi |author=Unattributed |year=2004 |work=Indian National Congress website |publisher=All India Congress Committee |accessdate=25
==== Движение в поддръжка на халифата ====
Ред 82:
През 1920-те години, с Конгреса зад себе си, Ганди вече има основата за започване на движение за несъдействие, ненасилие и мирна съпротива, като неговите „оръжия“ в борбата срещу [[Британски Радж|Британския Радж]]. Широката му популярност сред индусите и мюсюлманите прави ръководството му възможно, той дори убеждава крайната фракция на мюсюлманите да подкрепи мирното несътрудничество.<ref>Roberts, „A Review of the Gandhi Movement in India,“ ''Political Science Quarterly,'' (1923) p. 229</ref> Искрата, която запалва национален протест е гнева към [[Клане в Джалианвал Багх|клането в Джалианвал Багх]] на стотици мирни граждани от страна на британските войници в [[Пенджаб]]. Много британци приветстват действията като необходими за предотвратяването на нов бунт като този през 1857 г. – отношение, което кара много индийски лидери да смятат, че Радж се контролира от техни врагове. Ганди разкритикува както действията на Британския Радж, така и ответното насилие на индийците. Той е автор на резолюция, изразяваща съболезнования за британските цивилни жертви и осъждаща бунтовете, която, след първоначалната опозиция в партията, е приета след емоционална реч на Ганди, застъпваща принципа му, че всяка форма на насилие е зло и не може да бъде оправдана.{{sfn|Gandhi|1990|p=82}}
След клането и последвалото насилие Ганди се съсредоточава върху спечелването на пълно самоуправление и контрол на всички индийски държавни институции, което скоро кристализира в концепцията ''[[Сварадж]]'' или пълна физическа, духовна и политическа независимост.<ref name="Chakrabarty2008">{{cite book|last=Chakrabarty|first=Bidyut|title=Indian politics and society since independence: events, processes and ideology|url=http://books.google.com/books?id=QzQHZ178C24C&pg=PA154|accessdate=4
[[File:Gandhi home.jpg|thumb|[[Сабармати Ашрам]], домът на Ганди в Гуджарат]]
През декември 1921 г., Ганди е натоварен с изпълнителната власт от името на Индийския национален конгрес. Под негово ръководство, Конгресът е реорганизиран по нови правила. Членството в партията е отворена за всеки, готови да заплати символична такса. Йерархията на комисиите е установена с цел подобряване на дисциплината, превръщането на партията от елитна организация в масово национално движение. Ганди разширява платформата си на ненасилие, за да включи политиката „свадеши“ – бойкота на чуждестранни стоки, особено на британски. Във връзка с това, той се застъпва, че вместо британски текстил, от всички индийци трябва да се носи ''[[кхади]]'' (домашно изпредено облекло). Ганди увещава индийските мъже и жени, бедни или богати, да прекарват време всеки ден, предейки ''кхади'' в подкрепа на движението за независимост.{{sfn|Gandhi|1990|p=89}}
Ганди дори изобретява малък, преносим чакрък, който може да бъде сгънат до размер на малка пишеща машина.<ref name="PopularScience1931">{{cite journal|author=Unattributed|title=Gandhi Invents Spinning Wheel|journal=Popular Science|url=http://books.google.com/books?id=ESgDAAAAMBAJ&pg=PA60|accessdate=14
„Несътрудничеството“ се радва на широк успех, увеличавайки екзалтацията и участието на всички слоеве на индийското общество. Но точно когато движението достига своя връх, то приключва внезапно в резултат на насилствен сблъсък в град [[Чаури Чаура]], щата [[Утар Прадеш]], през февруари 1922 г. Страхувайки се, че движението е на път да поеме завой към насилие, и убеден, че това ще срожи край на цялата му работа, Ганди спира кампанията за масово гражданско неподчинение.{{sfn|Gandhi|1990|p=105}} Това е третият път, когато Ганди спира мащабна кампания.<ref name="GreatSoulReview">Roberts, (2011).</ref> Ганди е арестуван на 10 март 1922 г., съден за противодържавна дейност и осъден на шест години лишаване от свобода. Той започва изпълнението на присъдата си на 18 март. Освободен е през февруари 1924 г. за операция от [[апендицит]].<ref name="Datta2006">{{cite book|last=Datta|first=Amaresh|title=The Encyclopaedia Of Indian Literature (Volume Two) (Devraj To Jyoti)|url=http://books.google.com/books?id=zB4n3MVozbUC&pg=PA1345|accessdate=4 April 2012|date=1
Без обединяваща личност на Ганди, Индийският национален конгрес започва да се раздробява и се разделяне на две фракции – едната, водена от [[Читараджан Дас]] и [[Мотилал Неру]] фаворизира участието на партията в законодателната власт, а другата, водена от [[Чакраварти Раджагопалачари]] и [[Валабхай Пател]], се противопоставя на това. Освен това, сътрудничеството между индуси и мюсюлмани, което е силно в разгара на кампанията за ненасилие, замира. Ганди се опитва да преодолее тези различия по много начини, включително чрез триседмични пости през есента на 1924 г., но с ограничен успех.{{sfn|Gandhi|1990|p=131}} През тази година, Ганди е убеждаван да ръководи сесията на Конгреса в [[Белгаум]]. Ганди се съгласява да председателства сесията при едно условие – че участниците трябва да носят ''кхади''. В дългата му политическа кариера, това е единственият път, когато ръководи сесия на Конгреса.<ref name="Gandhi, the forgotten Mahatma Belgaum Congress">{{cite book|last=Jain|first=Jagdishchandra|title=Gandhi, the forgotten Mahatma|year=1987|publisher=Mittal Publications|location=Delhi|isbn=81-7099-037-8|pages=17|url=http://books.google.co.in/books?id=NurqxSttqjoC&pg=PA17}}</ref>
|