Разлика между версии на „Наклонение“

м
Премахнати редакции на 151.251.251.57 (б.), към версия на Vodnokon4e
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (Премахнати редакции на 151.251.251.57 (б.), към версия на Vodnokon4e)
Етикет: Отмяна
{{без източници}}АБА Я СА ГРЪМНИ
'''Наклонението''' е [[граматичен признак]] на глагола, чрез който говорещият ''изразява'' в какво отношение според него се намира глаголното [[глаголно действие|действие]] спрямо реалността.
 
== Наклонения в български език ==
Swag
Наклоненията в [[българския език]] са:
# [[Изявително наклонение]] (индикатив) – действието се представя като реално, говорещият е свидетел. '''''Ядеш''' хляба с чубрица.''
# [[Повелително наклонение]] (императив) – говорещият иска действието да се извърши. '''''Яжте''' хляба с чубрица!'' (2 л., мн.ч.)
# [[Условно наклонение]] (кондиционал) – говорещият предполага, че ако е налице дадено условие, действието ще се извърши. ''Ако имаше хляб, '''би ли''' го '''ял''' с чубрица?''
 
Често условното наклонение се използва при учтиви молби.
 
Пример: „Би ли ми подал хляба?“
 
Връзката на тези учтиви молби с условността е явна при изречения от типа: „Би ли ми подал хляба, ако обичаш?“. Тук се подчертава, че условието за изпълнението на действието е волята на слушателя.
 
* [[преизказно наклонение]] (ренаратив) – говорещото лице не е било пряк свидетел.
 
Пример: „Той изял хляба с чубрица“.
 
''Забележка:'' В по-старата литература и в някои съвременни учебници по български език се среща и [[преизказно наклонение]], говорещият не е свидетел и не гарантира, че е истина. Аргументът е, че преизказните форми не представят отношението на действието към действителността, а на говорещия към информацията (а именно: че не я е добил като свидетел на действието, а от друго лице).
 
== Библиография ==