Разлика между версии на „Венко Колев“

Форматиране и малки промени във вложка Личност/Художник; корекции в източници и външни препратки.
(Добавена вложка Художник в Личност; форматиране; добавени препратки и външни препратки; цитиране на източници в текста.)
(Форматиране и малки промени във вложка Личност/Художник; корекции в източници и външни препратки.)
| стил =
| учител = [[Стоян Райнов|проф. Стоян Райнов]], [[Марко Марков|проф. Марко Марков]]
| академия = [[НХА|Национална художествена академия, София (НХА)]]
| направление = [[керамика]], [[скулптура]], [[акварел]]
| патрон =
| работил = професор по керамика в НХА
| период =
| творби =
От 1947 г. е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници (СБХ)]].
 
През 1958 г. има първа  самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с [[Марин Върбанов]] в Прага, Чехословакия. През 1966 - 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина. Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.<br>
 
По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 - 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава,  Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др.
 
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура|глазурата]] и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<ref name="СБХ">[https://www.sbhart.com/ Материали от архива на Съюза на българските художници (СБХ)]</ref><br>
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина - шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ">[https://www.sbhart.com/> МатериалиНеговите откерамични Съюзапластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на българскитенапуснали художнициго (СБХ)]</ref>приятели.<br>
Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура|глазурата]] и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<br>
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на [[акварел|акварела]] – „от своеобразни, архаизиращи [[пейзаж|пейзажи]] към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.<ref>В.Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси“колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г.</ref>
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина - шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ">[https://www.sbhart.com/ Материали от Съюза на българските художници (СБХ)]</ref><br>
Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.<br>
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на [[акварел|акварела]] – „от своеобразни, архаизиращи [[пейзаж|пейзажи]] към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.<ref>В. Василчина, каталог „Котки и колоси“</ref>
 
За участието му в Националната  изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на [[Комитет_за_наука,_изкуство_и_култура|Комитета за култура и изкуство]]. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетен Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.  Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.<ref name="НХА">[https://www.nha.bg/ Материали от Национална художествена академия (НХА)]</ref><br>
Получава званието [[Заслужил художник|”Заслужил художник”]] - 1974 г. и званието [[Народен художник|”Народен художник”]] - 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България  награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с [[Народна република България (орден)|орден ”Народна република България“ – І степен]] за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.<br> През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на [[Иван Пенков]], както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.                         
През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на [[Иван Пенков]], както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.                         
 
Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти. Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.
== Почетни звания ==
* 1964 г. Сребърен медал І степен, за участие в Националната изложба за приложни изкуства, от Комитета за култура и изкуство.
* 1972 г. Удостоен с награда „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция. Почетен Член на Международна академия по керамика към ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.
* 1974 г. Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция. Получава звание ”[[Заслужил художник]]“.
* 1975 г. Награден с орден ”Червено знаме на труда“ по случай 60-годишнината от рождението му.
* Каталог ”Котки и Колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., София. Изложбена зала „Райко Алексиев“, ул. ”Раковски“ 125, 12-26 декември, 1995 г. Инициативен комитет за организиране на изложба и издаване на каталог по случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев.
* „120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално“ (книга 2 на СБХ, 2013 г.)
* [https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430485_glinata_-_parche_ot_bezsmurtieto/ "ГЛИНАТА – ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО“ 1 март 1997 г.; ”Дневник“]
 
== Външни препратки ==
* [https://www.sbhart.com/bg/exhibition_places/238-%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-_%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B5%D0%B2_/ Галерия "Райко Алексиев]
* [http://www.artschool-troyan.com/index.html/ НГПИ "Проф. Венко Колев"]
* [https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430485_glinata_-_parche_ot_bezsmurtieto/ "ГЛИНАТА – ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО“ 1 март 1997 г.; ”Дневник“]
* [http://calendar.dir.bg/inner.php?d=17&month=9&year=2015&cid=0&sid=0&eid=14762/ 100 години от рождението на Венко Колев]
 
{{СОРТКАТ:Колев, Венко}}
42

редакции