Силвия Плат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
|||
Ред 56:
На празненство в Кеймбридж на 25 февруари 1956 г. тя се запознава с поета Тед Хюз. В едно интервю за БиБиСи (днес притежание на Архива на звукозаписи към Британската библиотека) Плат описва тази среща:
{{цитат|„Озовах се в Кеймбридж благодарение на стипендия, осигурена ми от правителството на Съединените щати. Попаднах на някои от стихотворенията на Тед в едно списание, бях много впечатлена и исках да се запозная с него. Отидох на това скромно празненство и там всъщност се запознахме... След това започнахме да се виждаме доста често. Тед се върна в Кеймбридж и изведнъж няколко месеца по-късно се оказахме женени... Продължихме да си пишем стихотворения един на друг. Така, предполагам, се породи усещането, че и двамата пишем много и си прекарваме чудесно като го правим, затова решихме, че това не трябва да спира." <ref>''Guardian'' Audio. ''Sylvia Plath and Ted Hughes talk about their relationship'' April 15, 2010. Extract from BBC interview with Plath and Hughes 1961. Now held in British Library Sound Archive
Плат описва Хюз като „певец, разказвач, лъв и скитник по света“ с „глас като божи гръм“.<ref>Sally Brown and Clare L. Taylor, „Plath, Sylvia (1932 – 1963)“, ''Oxford Dictionary of National Biography'', Oxford University Press, 2004</ref>
Ред 76:
Сестрата трябва да дойде в 9 сутринта на 11 февруари 1963 г. за да помогне на Плат с грижите за децата. Когато се появява, не може да влезе в апартамента, но накрая успява с помощта на един работник, Чарлз Ленгридж. Двамата откриват Силвия в кухнята, с глава във фурната, мъртва, отровена с въглероден окис. Тя е запушила пролуките към стаята, където спят децата, с мокри пешкири и парцали. Става ясно, че около 4:30 сутринта е сложила главата си във фурната като преди това е пуснала газта. Когато умира, Плат е на 30 години.
Има предположения, че Плат не е възнамерявала да се самоубива. Попитала е съседа си отдолу, някой си мистър Томас, в колко часа ще излиза същата сутрин. Оставила е също бележка „Обадете се на д-р Хордър“, заедно с номера на доктора. Спорно е дали не е пуснала газта по времето, когато мистър Томас е трябвало да излезе и да види бележката.<ref>Kirk (2004) p103</ref> В нейната биография обаче, озаглавена „Да се предадеш: Последните дни на Силвия Плат“, най-добрата ѝ приятелка Джилиън Бекър пише: „Според полицая мистър Гудчайлд, прикрепен към съдебното следствие... [Плат] е мушнала главата си надълбоко във фурната... с ясното намерение да умре“.<ref>Becker. (2003)</ref> Д-р Хордър също смята, че няма съмнение каква е била целта ѝ. Той твърди, че „За всеки, видял с какво старание кухнята е била подготвена за последвалата сцена, е ясно, че единственото обяснение за нейните действия е един ирационален, непреодолим, натрапчив импулс“.<ref>„Rhyme, reason and depression“. (February 16, 1993). ''The Guardian''.
== След смъртта на Плат ==
Ред 104:
Публикацията на Хюз за „Ariel“е това, което през 1965 г. отлага издигането на Плат. Веднага след като е публикувана, критиците започват да виждат стихосбирката като диаграмата на надигащото се отчаяние и предсмъртно желание на Силвия. Нейната драматична смърт се превръща в най-популярния факт за писателката и това остава така. „Time“ и „Life“ отразяват тънката по обем „Ariel“ в навечерието на смъртта на Плат. Критикът от „Time“ казва: „В рамките на само една седмица от смъртта ѝ интелигенцията на Лондон изведе на преден план копия на странно и ужасно стихотворение, което тя пише по време на последното си болно спускане към самоубийството. Заглавието е „Daddy“; темата е мрачната любовна омраза към баща ѝ; стилът – брутален като палка. Нещо повече, „Daddy“ е просто първата струя огън от един литературен дракон, който през последните месеци на своя живот бълва гореща жлъчна лава насред литературния пейзаж.
В най-свирепите стихотворения на Плат, „Daddy“ и „Lady Lazarus“ страховете, омразата, любовта, смъртта и собствената идентичност на поетесата се превръщат в кондензирана черна жар чрез фигурата на бащата, а и чрез нея – с вината на германските унищожители и страданието на техните еврейски жертви. Това са стихотворения, както Робърт Лоуел ги описва в предисловието на „Ariel“, които играят руска рулетка с шест патрона в цилиндъра."<ref>''Time'' magazine article. ''The Blood Jet Is Poetry''. Friday, Jun. 10, 1966
Част от феминисткото движение вижда Плат като говорител на техните преживявания, като символ на попарения женски гений. Писателят Онър Мур описва „Ariel“ като поставяне на началото на движението. На Плат започва да се гледа като на „жена в цялата си същност“, сигурна и дръзка. Мур казва: Когато „Ariel“ на Силвия Плат бе публикувана през 1966 г. в САЩ, американските жени забелязаха. Не само жените, които по принцип четат стихотворения, а домакините и майките, чиито амбиции са събудени. Тук е жена, майсторски добра в своя занаят, чиито финални стихотворения безкомпромисно увековечават женския гняв, двойствеността на отношението и скръбта в гласа, с който много жени започват да се самоидентифицират."<ref>''Boston Review''. Article by Honor Moore. March/April 2009. ''After Ariel: Celebrating the poetry of the women’s movement''
Пощенската компания на САЩ представя пощенска марка, на която е изобразена Силвия Плат през 2012 г.
Ред 117:
Стихотворенията в „Ariel“ отбелязват отклонение от предишните трудове на Плат към по-личната поезия. Поезията на Робърт Лоуел може и да е изиграла роля в тази промяна, както се загатва в нейния цитат на книгата на Лоуел от 1959 г., озаглавена „Life Studies“, която в интервю малко преди смъртта си тя я отбелязва като книга, отразила съществено влияние върху нея. Това влияние си проличава в посмъртно публикувани автобиографични описания на менталната болест в поеми като „Tulips“, „Daddy“ и “Lady Lazarus“. Творчеството на Плат е често дефинирано като изповедна лирика, а стилът на творчеството ѝ е сравняван с други нейни съвременници като Роберт Лоуел и Снодграс. Близкият приятел на Плат – Ал Алварез, който е писал за нея обширно, казва за нейното творчество: „случаят на Плат е доста усложнен поради факта, че в нейното по-късно творчество, тя нарочно използва детайли от всекидневния си живот като суров материал за нейното изкуство." Обикновен гост или неочаквано обаждане, порязване, синина, кухненска купа, свещник – всичко може да бъде използвано, да му бъде добавено смисъл, бива трансформирано. Нейните стихотворения са пълни с препратки и изображения, които изглеждат непроницаеми от разстояние, но и които могат да бъдат обяснени в бележки под линия от човек, който е запознат с аспектите от нейния живот. Много от по-късните стихотворения на Плат се справят с нещо, което един критик нарича „домашен сюрреализъм“, в който Плат взима елементи от всекидневието и обръща образите, придавайки им почти кошмарно звучене. Стихотворението на Плат „Morning song“ от „Ariel“ е смятано за едно от най-добрите в света в свободата на изразяване на един артист.
Поетесата, която Плат смята за приятелка и на която споделя, Ане Секстън коментира: „Аз и Силвия говорехме обширно за нашето първо самоубийство в детайли и дълбочина, докато ядяхме чипс. Самоубийството в крайна сметка е обратното на стихотворението. Аз и Силвия доста често говорихме противоположни неща. Говорехме за смъртта с интензитета на пожар, и двете прилепени като пеперуди към електрическа крушка, смучейки я. Тя разказваше историята за нейното първо самоубийство в сладки и любвеобилни детайли и нейното описание в „Стъкленият похлупак“ е същата тази история.“<ref>„The Paris Review ''Interviews:The Art of Poetry No. 15. Anne Sexton“ Interview by Barbara Kevles. Issue 52, Summer 1971.''
=== Дневници и писма ===
| |||