Уикипедия

Елизабет I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 51:
Придворната дама Маргарет лейди Бриан, гувернантка на Елизабет, пише, че тя е послушно и нежно дете.<ref>Somerset, 11.</ref> От есента на 1537 г. за Елизабет се грижи Бланш Хърбърт, лейди Трой, която остава нейна учителка до 1546 г.<ref>Richardson, 39 – 46.</ref> Катрин Шампермоун, по-известна като Катрин „Кат“ Ашли, е назначена за гувернантка на Елизабет през 1537 г. и остава нейна приятелка до смъртта си през 1565 г. След нея главна придворна дама на Личната стая става Бланш Пари.<ref>Richardson, 56, 75 – 82, 136</ref>
 
Въпреки че Елизабет е обявена за незаконнородена, с нейното възпитание се занимават най-добрите преподаватели от [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]]. Това са млади, свободомислещи учени, привърженици на [[Реформация]]та. С времето към Елизабет се присъединява и по-малкият Едуард. Именно в периода 1543 – 1547 г. в кралското семейство се установява относително спокойна атмосфера – Хенри VIII е напълно щастлив с Катрин Пар, синът му расте, а дъщерите му, поне външно, са се примирили с положението си. Елизабет получава отлично образование. Когато навършва 11 години и неин учител става Уилям Гриндал, Елизабет вече може да пише на английски, [[латински]] и италиански. Под опеката на Гриндал, талантлив и умел учител, тя напредва също в изучаването на френски и гръцки.<ref>Информацията за образованието и ранната зрелост на Елизабет идват главно от мемоарите на Роджър Ашам, също учител на принц Едуард. Loades, 8 – 10.</ref> Латинският ѝ е безупречен. На него тя не само чете съчинения на римски историци, но и пише пространни писма до своята мащеха – Катрин Пар. Според някои сведения Елизабет е говорела и [[корнуолски език]].<ref>{{cite news |url=http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A10686710 |title=Maps of Cornwall (Kernow) showing a Celtic or Distinct Identity |publisher=BBC |accessdate=12 Decemberдекември 2010 }}</ref> След като Гриндал умира през 1548 г., Елизабет продължава обучението си при Роджър Ашам, учител с хуманни възгледи, който вярва, че обучението трябва да бъде приятно.<ref>Somerset, 25.</ref><ref>Уиър 2011, 28</ref> Когато образованието ѝ приключва официално през 1550 г., тя е най-образованата жена от поколението си.<ref>Loades, 21.</ref>
 
На 28 януари 1547 г. Елизабет научава, че баща ѝ е починал. В завещанието си той оставя престола на Едуард ([[Едуард VI]]). В случай че той умре и няма наследници, ще го наследи Мери, а след нея – Елизабет. В тази последна проява на волята си Хенри „признава“ своите дъщери и им дава надежда, ако не да получат короната на Англия, то поне да сключат достоен брак с принцове от европейски страни.
Ред 65:
[[File:Hatfield House Old Palace.jpg|мини|300px|Запазеното крило на Стария дворец, [[Хатфийлд хаус]]. Тук през ноември 1558 г. Елизабет научава за смъртта на сестра си.]]
 
През юли [[1553]] г. петнадесетгодишният Едуард VI умира от [[туберкулоза]].<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy – Official Website |title=Edward VI | accessdate=23 April2009април 2009|url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/EdwardVI.aspx}}</ref> На негово място трябва да се възкачи Мери, но срещу нея има силни настроения от страна на протестантите. Преди смъртта си, под влияние на регента [[Джон Дъдли]] (баща на [[Робърт Дъдли]], бъдещ фаворит на Елизабет), Едуард пише завещание, с което променя реда на наследяване, установен със закона от 1543 г., лишава от законните им права Мери и Елизабет и посочва за кралица [[Джейн Грей]], която е далеч след тях в линията на наследяване.<ref>Loades, 24 – 25.</ref> Джейн Грей, която само преди няколко седмици се е омъжила за сина на Джон Дъдли – Гилфорд – е обявена за кралица от [[Таен съвет на Обединеното кралство|Тайния съвет,]]<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy – Official Website |title=Lady Jane Grey | accessdate=23 Aprilаприл 2009 | url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/Jane.aspx}}</ref> но само след девет дни царуване е свалена от привържениците на принцесите Мери и Елизабет. Новата кралица [[Мария I Тюдор]] (Мери I) влиза триумфално в [[Лондон]], придружавана от Елизабет.<ref>Loades 25.</ref>
 
Демонстрацията на солидарност между сестрите не трае дълго, защото Мери е ревностна католичка, а Елизабет – не. Още през същата година отношенията им се влошават и Елизабет е изпратена в затвора, а след това е поставена под домашен арест по подозрение в съучастие с протестантските бунтове. Мери, първата безспорна жена на трона,<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy – Official Website |title=Mary I | accessdate=23 Aprilаприл 2009 | url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/MaryI.aspx}}</ref> е решена да смаже [[протестантство]]то и заповядва всички да присъстват на католическите [[литургия|литургии]]. Елизабет, която е протестантка, е принудена да се покорява външно.<ref>Loades, 26.</ref> Първоначалната популярност на Mери се стопява, когато става известно, че ще се жени за принц [[Фелипе II|Филип Испански]], син на император [[Карл V]]. След сватбата Филип придобива голямо влияние върху политиката на Англия.<ref>Loades, 27.</ref> В страната бързо се разпространява недоволство и мнозина разчитат на подкрепата на Елизабет в тяхната съпротива срещу религиозните гонения на Мери. През януари и февруари 1554 г. в няколко части на Англия и Уелс избухва [[бунт на Уайът|бунт]], воден от [[Томас Уайът младши|Томас Уайът]].<ref>Neale, 45.</ref>
 
При потушаването на бунта Елизабет е доведена в града и разпитана. На 18 март 1554 г. тя е затворена в [[Тауър]], където съвсем скоро преди това (на 12 февруари) е била екзекутирана лейди Джейн.<ref>Somerset, 49.</ref> Ужасената Елизабет пламенно отстоява своята невинност.<ref>Loades, 28.</ref> Въпреки че не е вероятно тя да е съзаклятничела с бунтовниците, известно е, че някои от тях са се обърнали към нея. Най-близкият довереник на Мери, посланикът на [[Карл V]] – Симон Ренард, твърди, че тронът никога няма да бъде в безопасност, докато Елизабет е жива, и канцлерът Стивън Гардинър подготвя обвинение срещу Елизабет.<ref>Somerset, 51.</ref> Поддръжниците на Елизабет в правителството, включително лорд Уилям Паджет, убеждават Мери да пощади сестра си, след като няма солидни доказателства срещу нея. На 22 май Елизабет е преместена от Тауър в [[Удсток (Англия)|Уудсток]], [[Оксфордшър]], където прекарва повече от година под домашен арест при сър Хенри Бедингфийлд. Тълпи я аплодират из целия път.<ref name=loades29>Loades, 29.</ref><ref>Жените на Уикомб я даряват с торти и вафли, докато носилката и&#768; се претоварва и тя трябва да ги моли да спрат." Neale, 49.</ref>
Ред 113:
{| style="margin: 1em auto 0 auto;"
| [[File:Nicholas Hilliard 002.jpg|мини|upright|[[Франсоа д'Алансон|Франсоа, херцог Анжуйски]], от Никълъс Хилиард. Елизабет нарича херцога нейна „жаба“, намирайки го „не толкова грозен“, колкото са ѝ казали.<ref>Frieda, 397.</ref>]]
| [[File:Elizabeth I Steven Van Der Meulen.jpg|200 px|thumb|Най-ранният портрет на младата кралица в цял ръст, ок. 1563 г., худ. Стивън ван дер Мюлен. Направен е преди появата на символичните портрети, част от иконографията на „Кралицата дева“. През ноември 2007 г. е продаден от Сотби'с за 2.6 милиона паунда.<ref name="Portrait auction">{{cite web|url=http://www.bucksherald.co.uk/news/Historic-painting-is-sold-for.3532557.jp |title=Historic painting is sold for £2.6&nbsp;million |publisher=bucksherald.co.uk |author=Anna Dowdeswell |date=28 Novemberноември 2007 |accessdate=17 Decemberдекември 2008.}}</ref>]]
|}
 
Ред 204:
 
==== Берберски държави, Oсманска империя, Япония ====
По време на управлението на Елизабет между Англия и [[Берберски държави|Берберските държави]] се развива търговията и дипломатическите отношения.<ref>Vaughan, ''Performing Blackness on English Stages, 1500 – 1800'' Cambridge University Press 2005 p.57 [http://books.google.com/books?id=19_SIlq3ZvsC&pg=PA57 Google Books]</ref><ref>Nicoll, ''Shakespeare Survey. The Last Plays'' Cambridge University Press 2002, p.90 [http://books.google.com/books?id=OeakAOji13EC&pg=PA90 Google Books]</ref> Англия установява търговски отношения с [[Мароко]], противопоставяйки се на Испания, продавайки брони, муниции, дърво и метали в замяна на мароканска захар, въпреки забрана от папата.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=S6Z9J0OJmmQC&pg=PA24 |title='&#39;Speaking of the Moor'&#39;, Emily C. Bartels p.24 |publisher=Google Books |accessdate=2 Mayмай 2010}}</ref> През 1600 г. Абд ел Уахед бен Месауд, главен секретар на мароканския владетел Мулай Ахмед ал-Мансур, пристига в Англия като посланик в двора на кралица Елизабет I,<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=19_SIlq3ZvsC&pg=PA57 |title=Vaughan, p.57 |publisher=Google Books |accessdate=2 Mayмай 2010}}</ref><ref>University of Birmingham Collections [http://mimsy.bham.ac.uk/detail.php?t=objects&type=related&kv=101212 Mimsy.bham.ac.uk]</ref>. В продължение на шест месеца двете държави преговарят за създаване на съюз срещу Испания.<ref name="tate.org.uk">, Изложба „East-West: Objects between cultures“, [http://www.tate.org.uk/britain/exhibitions/eastwest/rooms/room1.htm Галерия Тейт]</ref><ref>Vaughan, p.57</ref> Елизабет „се съгласява да продаде муниции на Мароко и тя и Мулай Ахмед ал-Мансур обсъждат от време на време обща операция срещу испанците“.<ref name="books.google.com">{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=9VmYYEfyToQC&pg=PA39 |title='&#39;The Jamestown project'&#39; by Karen Ordahl Kupperman |publisher=Google Books |accessdate=2 Mayмай 2010}}</ref> Дискусиите обаче остават без краен резултат, тъй като и двамата владетели умират две години след посланичеството.<ref>Nicoll, p.96</ref>
 
Дипломатически отношения са установени и с [[Османската империя]] с даването на грамота на Левантската компания и изпращането на английски посланик във [[Висока порта|Високата порта]], Уилям Харбърн, през 1578 г.<ref name="books.google.com"/> За първи път е подписан търговски договор през 1580 г.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=MziRd4ddZz4C&pg=PA353 |title=The Encyclopedia of world history by Peter N. Stearns, p.353 |publisher=Google Books |accessdate=2 Mayмай 2010}}</ref> В двете посоки са изпратени многобройни пратеници и Елизабет обменя писма със султан [[Мурад III]].<ref>Kupperman, p.39</ref>
 
Първият англичанин достигнал [[Япония]], [[Уилям Адамс]], е бивш служител на Берберската компания, основана през 1585 г. Той стъпва в Япония през август 1600 г. като навигатор за Холандската източноиндийска компания. Той играе ключова роля като съветник на японския [[шогун]] и помага за установяването на първите дипломатически контакти и търговски договори между Англия и Япония.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Елизабет_I“.