Ашурбанипал: Разлика между версии

По отношение на Вавилон, Ашурбанипал подновява политиката на възстановяване, след около 13-годишно прекъсване. Връщането на статуята на Мардук във Вавилон при възкачването на Шамаш-шум-укин (668 г. пр.н.е.), не било последвано от други действия в тази насока, чак до 655 г. пр.н.е. Спирането на възстановителната програма, преднамерено или не, води до недоволство сред вавилонското население. Между 655 и 653 г. пр.н.е., по заповед на Ашурбанипал във Вавилон са върнати церемониални предмети свързани с култа към Мардук (трон, легло, колесница). В градовете на Вавилония отново започва поправката и строителството на храмове и крепостни стени, разрушени навремето от Сенахериб. Съдейки по намерените текстове, след 658 г. пр.н.е. във Вавилония настъпва период на увеличена икономическа активност. Макар че донякъде отлагат и разколебават вавилонската съпротива, тези мерки се оказват закъснели и недостатъчни за да предотвратят назряващите размирици. Натрупаната враждебност срещу асирийската доминация не след дълго ескалира до голямо въстание и междуособна война (652 г. пр.н.е.).<ref name="GF1">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 111 – 116; p. 267</ref><ref>Albert Kirk Grayson: ''The chronology of the reign of Ashurbanipal'', Zeitschrift für Assyriologie und Vorderasiatische Archäologie, Vol. 70, no. 2 (1980), p. 233; p. 236</ref><ref>The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, ''The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.'', Cambridge University Press (1991), p. 49 – 51; p. 149<name="CAH9"/ref>

Главата на Теуман е окачена около врата на Дунану за публичен показ пред тълпите. В последствие Дунану е отведен в град Арбела, където Ашурбанипал празнува триумфа от Елам, и там е „заклан като агне“, а трупът му е разчленен. Подобна участ сполетява роднините и приближените му. Някои висшестоящи пленници са одрани живи, а езиците им са изтръгнати. Части от телата на екзекутираните са изпратени в различни градове в империята, за назидание на непокорните. Двама от синовете на Набу-шум-ереш, бившият управител на Нипур, някога изменил на Асирия, са заставенинакарани да счукат на прах костите на покойния им баща. Асирийските релефни изображения и писмени хроники предават с ярки подробности сцените на публични изтезания и убийства.<ref name="GF2"/><ref name="DDL5"/>

Голямото вавилонско въстание (652 – 648 г. пр.н.е.) е сериозен сблъсък, който има опустошителни последици и разклаща основите на Асирийската империя. Борбата против Асирия е оглавена от [[Шамаш-шум-укин]] – собствения брат на Ашурбанипал. Избухването на конфликта вероятно е резултат от дълготрайната опозиция на вавилонците и халдеите срещу асирийското управление, заедно с недоволството на Шамаш-шум-укин от неговия подчинен статус.<ref name="PAB">Paul-Alain Beaulieu: ''A History of Babylon, 2200 BC – AD 75'', John Wiley & Sons Ltd (2018), p. 214 – 216</ref><ref name="CAH9">The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, ''The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.'', Cambridge University Press (1991), p. 48 – 51; p. 53 – 55; p. 149 – 150</ref><ref name="GF3"/>