Натриев карбонат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
Промени според IUPAC
Ред 139:
През 1861 г. белгийският инженер-химик Ернст Солвей открива метод, чрез който може да се получи натриев карбонат от натриевият хлорид с помощта на амоняк. Поради тази причина, този метод често е наричан „амонячен метод“ или „метод на Солвей“.
 
Първоначално калциевият карбонат (варовик) се изпича при което се получава калциев окисоксид (негасена вар) и въглероден двуокисдиоксид:
 
CaCO<sub>3</sub> → CaO + CO<sub>2</sub> <br />
Ред 145:
NaCl + NH<sub>3</sub> + CO<sub>2</sub> + H<sub>2</sub>O → NaHCO<sub>3</sub> + NH<sub>4</sub>Cl
 
На практика тази реакция се провежда на два етапа – първоначално воден разтвор на натриевия хлорид се обогатява с амоняк. Това става в специални апарати, наречени абсорбери. После, амонизираният вече разтвор на натриевия хлорид се подава в други апарати, наречени карбонизационни колони. В тях въглеродният двуокисдиоксид барбутира в амонизирания разтвор на NaCl при което се отделя бикарбонатна суспензия. Натриевият бикарбонат е във вид на кристал който се филтрира със специални филтри (вакуумни или лентови).<br />
Следва изпичането (наричано още калциниране, откъдето произлиза и наименованието на содата):