Уикипедия

Северна Македония: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ntilev (беседа | приноси)
152 редакции
Влизане в сила на Преспанското споразумение
Ред 1:
{{към пояснение|Македония|Македония}}
{{Държава
| кратко-име = Северна Македония
| официално-име = Република Северна Македонија
| официално-име-бг = Република Северна Македония
| карта = Location Macedonia Europe.png
| карта-описание = Местоположение на РепубликаСеверна Македония
| химн = [[Химн на Република Македония|Денес над Македонија]]
| химн-файл =
Ред 12:
| столица-координати = {{coord|42|0|N|21|26|E}}
| най-голям-град = [[Скопие]]
| официален-език = [[Македонска литературна норма]] (официален и национален език)<ref>''„The Macedonian language, written using its Cyrillic alphabet, is the official language in the Republic of Macedonia.“'', [http://www.constitution.org/cons/macedoni.txt Член седми от Конституцията на Република Северна Македония]</ref> [[албански език]] (втори официален език)<ref>Закон за употреба на езиците, чл. 1, ал. 2 (Обнародван в Държавен вестник на Република Македония, брой 7 от 14 януари 2019)</ref>
| лидер1 = [[Президент на Република Македония|Президент]]
| настоящ-лидер1 = [[Георге Иванов]]
Ред 56:
| забележки =
}}
'''Република Северна Македония''' ({{lang-mk|Република Северна Македонија}}) е независима държава в централната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в [[Югоизточна Европа]]. Обявява своята независимост от [[Югославия]] през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на [[Организация на обединените нации|ООН]]. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е '''Република Македония''' ({{lang-mk|Република Македонија}})<ref name="Соопштение на Владата">{{cite web|title=Соопштение на Владата на Република Северна Македонија за влегување во сила на конечната спогодба, уставните амандмани и уставниот закон за спроведување на амандманите|url=https://vlada.mk/node/16761|accessdate=12 февруари 2019}}</ref>, но заради [[Спор за името на Република Македония|спора за нейното име с Гърция]] в международните организации името се употребява с временна представка – '''Бивша югославска република Македония'''<ref>{{cite web|title=Министерство на регионалното развитие – Стартира набирането на проектни предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Бивша югославска република Македония|url=http://www.mrrb.government.bg/?controller=articles&id=3243|accessdate=25-10-2013}}</ref> (БЮРМ, англ. FYROM, фр. ARYM)<ref>[http://www.un.org/documents/ga/res/47/a47r225.htm United Nations, A/RES/47/225], 8 април 1993 година</ref><ref>[[Резолюция 817 на Съвета за сигурност на ООН]] от 7 април и [[Резолюция 845 на Съвета за сигурност на ООН|Резолюция 845]] от 18 юни 1993 година, виж [http://www.un.org/Docs/scres/1993/scres93.htm UN resolutions made on 1993]</ref><ref>FYROM on [http://www.google.com/search?q=FYROM&btnGNS=Search+un.org&oi=navquery_searchbox&sa=X&as_sitesearch=un.org&hl=en&client=firefox-a&hs=AKW&rls=org.mozilla%3Ael%3Aofficial un.org]</ref>. РепубликаСеверна Македония е член на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и [[НАТО]].
 
РепубликаСеверна Македония е държава без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област [[Македония (област)|Македония]], части от която се намират в [[България]] и [[Гърция]]. На изток граничи с [[България]], на юг – с [[Гърция]], на север – със [[Сърбия]] и [[Косово]], а на запад – с [[Албания]]<ref>[http://www.mfa.gov.mk/default1.aspx?ItemID=288 The Republic of Macedonia – BASIC FACTS], Министерство на външните работи, Република Македония</ref>. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град [[Скопие]], с население от 506&nbsp;926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са [[Битоля]], [[Куманово]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Тетово]], [[Охрид]], [[Велес]], [[Щип]], [[Кочани]], [[Гостивар]], [[Кавадарци]] и [[Струмица]]. В РепубликаСеверна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2&nbsp;000 m.
 
== Етимология ==
Ред 70:
 
[[Файл:Ancientbitola.jpg|ляво|мини|Руините на град [[Хераклея Линкестис]], основан от Филип II Македонски през IV век пр. Хр.]]
През античността по-голямата част от днешна РепубликаСеверна Македония попада в границите на [[Пеония]], територия населена от тракийската племенна група на пеоните<ref>Bauer, Susan Wise: ''The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome'' (2007), ISBN 0-393-05974-X, page 518: „... Italy); to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians.“</ref>, докато северозападната част е населявана от племето [[дардани]], а югозападната от племената [[енхелейци]], [[пелагония|пелагони]] и [[Линкестида|линкести]], първите две от които [[илири]]йски, а вторите – [[Молоси (народ)|молоски]].<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=4Nv6SPRKqs8C&pg=PA170&dq=illyrians+ohrid#PPA49,M1 |title=Wilkes, John: '&#39;The Illyrians'&#39;, Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 0-631-19807-5, p. 49 |publisher=Google Books |date=28 декември 1995 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-631-19807-9}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=kAvbhZrv4gUC&pg=PA442&dq=illyrian+lychnitis|title=Sealey, Raphael, '&#39;A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C.'&#39;, University of California Press, 1976 ISBN 0-520-03177-6, p. 442 |publisher=Google Books |date=28 октомври 1976 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-520-03177-7}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=4CpYot4N2PUC&pg=RA1-PA13&dq=dardania+today+republic+of+macedonia#PRA1-PA13,M1 |title=Evans, Thammy, '&#39;Macedonia,'&#39; Bradt Travel Guides, 2007, ISBN 1-84162-186-2, p. 13 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-1-84162-186-9|date=2007-06-01}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=614pd07OtfQC&pg=PA99&dq=early+macedonia+upper++thracian#PPA74,M1 |title=Borza, Eugene N., '&#39;In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon,'&#39; Princeton University Press, 1992, ISBN 0-691-00880-9, pp. 74 – 75 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-691-00880-6|date=1992-09-08}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=vx251bK988gC&pg=RA6-PA750&dq=ancient+macedon#PRA6-PA719-IA4,M1 |title=Lewis, D.M. et al. (ed.), '&#39;The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.'&#39;, Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-23348-8, pp. 723 – 724 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-521-23348-4|year=1994}}</ref><ref>The Cambridge Ancient History Volume 3, Part 3: The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC by John Boardman and N. G. L. Hammond,1982,ISBN 0-521-23447-6,page 284</ref>
[[Файл:Map of ancient Paeonia and environs (English).svg|ляво|мини|230п|Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.]]
През 356 г. пр. Хр. [[Филип II Македонски]] присъединява<ref name="Rome page 75">Warfare in the ancient world: from the Bronze Age to the fall of Rome. By Stefan G. Chrissanthos, page 75</ref> [[Горна Македония]] в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония ([[Девриоп]])<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA187&dq=dardania+today+republic+of+macedonia#PPA14,M1 |title=Poulton, Hugh, '&#39;Who are the Macedonians?'&#39; C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 14 |publisher=Google Books |date=23 февруари 2000 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-1-85065-534-3}}</ref>. Неговият син [[Александър III Македонски]] превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. [[Филип V Македонски]] (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – [[Дропион]], като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. През 168 г. пр. Хр. регионът е включен в границите на [[Римска империя|Римската империя]], а през 146 г. пр. Хр. е създадена провинция [[Македония (провинция)|Македония]]. Въпреки това, [[Дардания (Европа)|Дардания]] продължава съпротивата, като областта (вкл. [[Скопско]]) попада под римска власт чак през 28 г. пр. Хр. При управлението на [[Диоклециан]] провинция Македония е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на РепубликаСеверна Македония попада във втората, чиято столица е град [[Стоби]]<ref>A Companion to Ancient Macedonia, By Joseph Roisman and Ian Worthington, page 549</ref>. Най-северните части на областта, включително град [[Скупи]] (дн. Скопие), е присъединена към провинция [[Мизия]]<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/article-9068124/Skopje |title=Encyclopaedia Britannica – Scopje |publisher=Britannica.com |accessdate=6 юни 2011}}</ref>. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския<ref> A F Christidis. A History of Ancient Greek, Cambridge University Press, 2007, page 351</ref>.
 
=== Средновековие и османско владичество ===
Ред 88:
 
[[Файл:Central balkans 1373 1395.png|ляво|мини|250п|Балканите между 1373 – 1395 година.]]
Само десет години след възвръщане на независимостта на България цар [[Иван Асен I]] настъпва през 1195 г. към [[Скопие]] и възстановява в областта суверенитета на [[Второто българско царство|Българското царство.]] При братята му царете [[Петър IV]] и [[Калоян]] българските държавни граници обхващат териториите от [[Прищина]] до [[Сервия]]. След смъртта на цар Калоян, в Македония управляват неговите братовчеди деспот [[Алексий Слав]] и [[Стрез|севастократор Стрез.]] При цар [[Иван Асен II]] областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в [[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота,]] и страната отново има широк излаз на [[Адриатическо море|Синьо море]]. Към средата на XIII в. български боляри на [[Скопие]] са Тих и синът му [[Константин Тих]], който през 1257 г. е избран от болярския съвет в [[Търново]] за цар на [[България]]. След като [[Ивайло]] сваля цар Константин Тих, властта в региона преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. [[Душаново царство|Душаново царство,]] за чиято столица е обявен град Скопие<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=y2d6OHLqwEsC&pg=PA275&dq=KINGDOM+OF+PRILEP&q=KINGDOM%20OF%20PRILEP |title=The last centuries of Byzantium, (1261 – 1453) by Donald MacGillivray Nicol |publisher=Google Books |year=1993|accessdate=28 април 2010|isbn=978-0-521-43991-6|page=500|author1=Nicol, Donald Macgillivray}}</ref>. Към 1356 г., само десет години след смъртта на цар [[Стефан Душан|Стефан Душан,]] империята се разпада и до [[Удж#Османско нашествие на Балканите|османското нашествие на Балканския полуостров]] в този регион доминира [[Прилепско кралство|Прилепското кралство]]. След смъртта на [[Крали Марко]] през 1395 г. владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, по-късно преименуван на [[Охридски санджак]], и са присъединени към [[Османска империя|Османската империя]]. Части от днешна РепубликаСеверна Македония попадат в [[Скопски санджак|Скопския санджак]], създаден още през 1392 г. с падането на града, в [[Дебърски санджак|Дебърския санджак]] и [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]].
 
Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с [[Видин]], [[Провадия]] и [[Мадара]] на въстание се вдига народът във [[Велес]] и [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]]. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено [[Мариовска буна]]. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско.<ref>[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/2-4-3.pdf РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV – XVIII ВЕК, военна академия Г.С.Раковски]</ref> През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от [[Чавдар войвода|Чавдар войвода,]] същата година превземат София, по това време главен град на [[Румелия (област)|Румелия]] и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци<ref>http://www.heritagebg.net/kratka-istoriya/49-antiosmanskata-saprotiva-na-balgarskiya-narod-xv-xvii-v Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV – XVII в.)]</ref>. През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното [[Карпошово въстание|Карпошово въстание,]] влиза във връзка с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref> и е признат от сюзерена за български „[[крал]] на [[Куманово]]“ и негов [[васал]], а съратникът му [[Страхил войвода]] e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].
Ред 101:
В средата на XIX век територията на цялата област Македония е поделена на три вилаета – [[Битолски вилает|Битолски]], [[Косовски вилает|Косовски]] и [[Солунски вилает|Солунски]]. Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и националноосвободителната борба, в легиите на Раковски, в бунтовете на хъшовете в Браила, в революционните чети. През 1859 г. жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. През 1869 г. Йосиф Ковачев открива първото педагогическо училище в Щип. На 28 февруари 1870 г. излиза султанският ферман за Българската Екзархия – опора на българите в Македония. През 1876 г. заедно с Априлското въстание е вдигнато известното [[Разловско въстание|Разловско въстание.]] През 1877 г. македонски българи се бият на Шипка в [[Българско опълчение|българското опълчение]]. На 20 май 1878 г. от двадесет и една църковно-училищни български общини в Македония е отправена молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България. След Берлинския конгрес избухва [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. На 1 юни 1880 г. българите от Воден и Гумендже пращат прошение до европейската комисия за Източна Румелия, а на 3 юни същата година македонските българи пращат прошение до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония. Същата година е основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1882 г. е открита и девическа гимназия. През 1885 г. Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България. На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава [[ВМРО]]. През 1895 г. става т. нар. [[Четническа акция на Македонския комитет]]. През XX век освободителната борба на българите от Македония продължава с [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]], [[Солунски атентати|солунските атентати]], [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Българите участват масово в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесетата пехотна македонска дивизия]].<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0096&g= Държавна агенция архиви]</ref>
 
Проникването на идеите на [[Просвещение]]то от Западна Европа бележи нов етап в развитието на Македония, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През XIX век [[Братя Миладинови|братята Миладинови]], [[Райко Жинзифов|Райко Жинзифов,]] [[Йоаким Кърчовски]], [[Кирил Пейчинович]], [[Йордан Хаджиконстантинов Джинот|Йордан Хаджиконстантинов (Джинот)]] и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]]. Главното постижение е създаването на [[Български църковни общини в Македония|български църковни общини]] във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 г. [[Българска екзархия]]. В границите на днешна РепубликаСеверна Македония такива общини е имало в градовете [[Скопие]], [[Битоля]], [[Велес]], [[Дебър]], [[Крива Паланка|Крива паланка]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Струмица]], [[Щип]] и други, а български епархии, управлявани от владици, са [[Охридска епархия|Охридската]], [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Битолската]], [[Скопска епархия|Скопската]], [[Дебърско-Кичевска епархия|Дебърската]], [[Повардарска епархия|Велешката]] и [[Струмишка епархия|Струмишката]]. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в Битоля, [[Скопско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в Скопие‎‎ и [[Щипско българско педагогическо богословско училище|българското педагогическо богословско училище]] в Щип‎.
 
През 1876 г. избухва [[Разловско въстание|Разловското въстание]] като част от [[Априлско въстание|Априлското въстание]], което предизвиква последната сериозна [[Източна криза]]. Според предложенията на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] голямата част от територията на днешна РепубликаСеверна Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния [[Санстефански мирен договор]] почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 г. Македония остава в рамките на [[Османска империя|Османската империя]], а през 1893 г. се основава [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], която на основата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на [[Автономия за Македония и Одринско|автономия за Македония]]. [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] от 1903 г. предизвиква по-активната намеса на [[Велики сили|Великите сили]] по [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]]. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби се стига до формирането на [[Балкански съюз]] между тях и започването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 г.
 
=== В Кралство Сърбия и Югославия ===
Ред 154:
{{Основна|История на независимата Република Македония}}
{{Вижте също|Правителства на Република Македония}}
На 8 септември 1991 г. тогавашната Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия. Проведен е референдум и започва процес на мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява независимостта на страната въз основа на резултатите от референдума. [[България]] първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия да стори същото.<ref>[http://www.mfa.bg/bg/49/pages/view/1419 Дипломатически отношения между Република България и Република Македония], http://www.mfa.bg, проверено на 23.10.2012 г.</ref> [[Роберт Бадинтер]], председател на [[Мирна конференция за Югославия|Мирната конференция за Югославия]], призовава същия месец държавите от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] да признаят независимата република.<ref>{{cite web|url=http://www.ejil.org/journal/Vol4/No1/art8-02.html |archiveurl=http://web.archive.org/web/20050215223455/http://www.ejil.org/journal/Vol4/No1/art8-02.html |archivedate=15 февруари 2005 |title=Recognition of States: Annex 3 |publisher=Web.archive.org |accessdate=28 април 2010}}</ref> През 1993 г. Република Македониястраната е приета за член на [[Организация на обединените нации|ООН]].
 
Тогавашната Република Македония е силно дестабилизирана от [[Косовска война|войната в Косово]] през 1999 г. и последвалата бежанска вълна от над 250&nbsp;000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 г. се стига до [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|военния конфликт в страната]] между албанската [[Армия за национално освобождение]] (АНО) и [[Армия на Република Македония|силите за сигурност на Република Македония]]. Същата година е подписано [[Охридско споразумение|Охридското споразумение]], с което се дават значителни граждански и политически права на [[Македонски албанци|македонските албанци]], а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО.
 
РепубликаСеверна Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с [[Гърция]] на първо място, заради нерешениявече решения [[Спор за името на Република Македония|спор за името Македония]], и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседски отношения, а през 1999 г. бе решен [[Езиков спор между България и Република Македония|езиковият спор между България и Република Македония]]. Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в РепубликаСеверна Македония, която от своя страна иска от България да признае организацията [[ОМО Илинден-Пирин|„ОМО Илинден – Пирин“.]]
 
== География ==
Ред 164:
[[Файл:Korab 03.jpg|мини|200п|Околностите на Кораб планина]]
[[Файл:LakeMavrovo.jpg|мини|200п|ляво|[[Мавровско езеро]]]]
РепубликаСеверна Македония заема около 38% от територията на географската област [[Македония (област)|Македония]] и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за [[земеделие]]. Най-високият връх е Голем Кораб в [[Кораб (планина)|Кораб планина]], висок 2 764 м.
 
Географските [[координата|координати]] на РепубликаСеверна Македония се простират между 40°51' и 42°22' [[северна ширина]] и 20°27' и 23°5' [[източна дължина]]. Най-южната точка на държавата е местността [[Маркова нога]] на източния бряг на [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]], а най-северната се намира в местността Анище, северно от село [[Луке]], в община [[Крива паланка (община)|Крива паланка]]. Най-западната точка е местността [[Кестеняр]], югозападно от [[Дебър]], а най-източната е [[Ченгене кале]], източно от [[Берово]].
 
РепубликаСеверна Македония има три национални парка – Пелистер в [[Баба (планина)|Баба планина]], планината [[Галичица]] и парка [[Маврово (национален парк)|Маврово]]. Има и два природни резервата – Езерани и Ясен.
 
=== Води ===
Ред 177:
 
=== Климат ===
Климатът в РепубликаСеверна Македония е преходен средиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5&nbsp;°C, за юли от 22 до 25&nbsp;°C. Валежите са между 400 и 600 мм годишно. От растителността смесените гори заемат около 20% от територията. Страната има предимно планински характер.
 
=== Административно деление ===
{{основна|Административно деление на Република Македония}}
 
РепубликаСеверна Македония е разделена административно на 80 общини. Столицата [[Скопие]] има статут на сборен административен център – община [[Скопие (община)|Скопие]] включва десет градски общини.
 
== Население ==
Ред 190:
72% изповядват християнството, 26% – исляма, а 2% – друга вяра или не са се определили.
{{bar box
| title=Вероизповедания в Северна Македония
| titlebar=#ddd
| left1=религии
Ред 203:
=== Етноси ===
{{bar box
| title=Етноси в Северна Македония
| titlebar=#ddd
| left1=етноси
Ред 216:
}}
 
[[Файл:Macedonia ethnic_BG2.png|мини|200px|Етническа карта на РепубликаСеверна Македония според преброяването през 2002 г.]]
По данни от преброяването в страната от 2007 г. населението на Република Македония наброява 2&nbsp;057&nbsp;000&nbsp;души.<ref>{{цитат уеб | година = 2005 | уеб_адрес = http://www.stat.gov.mk/pdf/kniga_13.pdf | заглавие = Книга XIII. Вкупно население, домаќинства и станови. | формат = PDF | труд = Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002 | страници = 52 | издател = Државен завод за статистика | достъп_дата = 6 юли 2006}}</ref> Според преброяването от 2002 г. по-голямата част от населението (65%) изповядва [[християнство]]то (64% са [[православие|православни]]); 33% са [[ислям|мюсюлмани]] <ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mk.html]</ref>. Жителите на републиката са се самоопределили етнически като:
* [[Македонци#Преобладаващ възглед в Република Македония|Македонци]] – 1&nbsp;297&nbsp;981 (64,2%)
** [[Българи]] – 1417 души, но около 50 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2011 г.<ref>[http://www.president.bg/v_pravo_txt.php?mtype=8&type=110 Промени в българското гражданство през периода 22.01.2002 – 30.06.2011 г.]</ref> Десетки хиляди други граждани на РепубликаСеверна Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите [[Младен Сърбиновски]] и [[Миле Неделковски]]. Като цяло в България е застъпено схващането, че гражданите, които се самоопределят като македонци, са етнополитически дезориентирани българи.<ref>Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe (CEDIME-SE)Minotities in Southeast Europe – Macedonians of Bulgaria, pg. 33.</ref> РепубликаСеверна Македония отказва да признае официално наличието на българско малцинство.
* [[Албанци]] – 509&nbsp;926 (25,2%)
* [[Турци]] – 77&nbsp;959 (3,9%)
Ред 240:
{{bar percent|Други и неопределени|purple|4.0}}
}}
Македонският език или македонската езикова норма е [[южнославянски езици|южнославянски език]] или една от книжовните норми на [[български език|българския език]]. Това е официалният език на РепубликаСеверна Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на [[Република България]] и [[Република Гърция|Гръцката република]], където е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα). Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатски българи#Език|банатския български език]].
<!--
{| border="1" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0"
Ред 262:
[[Файл:Government-Macedonia-free.JPG|мини|200п|Правителствени сгради в столицата]]
 
РепубликаСеверна Македония е [[парламентарна република]] начело с [[президент на Република Македония|президент]], избиран за пет години. Висш законодателен орган в страната е [[Събрание на Република Македония|Събранието]], което се състои от 120 [[депутат]]и, избирани за четири години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с [[министър-председател]].
 
В Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са [[ВМРО-ДПМНЕ]] и Социалдемократическият съюз на Македония. На последните парламентарни избори през 2016 г. ВМРО-ДПМНЕ печели 39,39% от гласовете. На второ място е [[Социалдемократически съюз на Македония|Социалдемократическият съюз на Македония]] с 37,87%. Демократичният съюз за интеграция получава 7,52%.
Ред 269:
 
=== Международен статут ===
РепубликаСеверна Македония е кандидат-член на [[НАТО]] и на [[Европейския съюз]], който замразява<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=9896&edition_id=138&format=html Сайт vestnikataka.com]</ref><ref>[http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=731082 От evroportal.bg]</ref> за неопределено време приемането на нови членове от 1 януари 2007 г. Заради [[Спор за името на Република Македония|спора за името на Република Македония]] с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден.<ref>[http://world.actualno.com/news_156912.html От сайта actualno.com]</ref> След окончателното решаване на спора за името, на 6 февруари 2019 г. в Брюксел е подписан Протокол за присъединяването на Република Северна Македония към НАТО. <ref>{{cite web|title=NATO Allies sign Accession Protocol for the future Republic of North Macedonia|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_163078.htm|accessdate=06 февруари 2019}}</ref>
 
Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и РепубликаСеверна Македония, са фиксирани в [[wikisource:bg:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|съвместна декларация от 22 февруари 1999 г.,]] потвърдена със съвместния меморандум, подписан на 22 януари 2008 г. в София.<ref>[[wikisource:bg:Българската политика спрямо Република Македония|''Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани'']]. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80&nbsp;стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6</ref>. На 17 юни 2018 е сключено Преспанското споразумение с Гърция, който урежда редица спорни въпроси между двете страни, сред които основно място заемат въпросите за името на Република Македониярепубликата и за признаването на македонския език. Споразумението предвижда преименуване на страната в "Република Северна Македония", а езикът официално да бъде признат като "македонски език". В условия на силна политическа съпротива от опозиционните партии, през септември 2018г. е проведен референдум за членството в ЕС, НАТО и за новото име на републиката. Макар да не успява да събере нужните 50% от гласоподавателите, референдулътреферендуmът по категоричен начин показва настроенията на избирателите и очакванията от бъдещите правителства за посоката на развитие на държавата- '''94,18%''' гласуват "за". АкоНа договорът11 официалноянуари влезе2019 вг. сила,македонският щепарламент сеодобрява отстранятс пречкитемнозинство заот членство81 впратеници НАТОизменението ина началоконституционното име на преговоритестраната.<ref>{{cite web|title=Владата на Република Македонија им честита на сите граѓани и на сите пратеници за членствопреземената водговорност ЕС,со тъйкојашто катона сземјата негои се разрешаватотвораат основнитевратите спорниза въпросиНАТО си ЕУ|url=https://vlada.mk/node/16369|accessdate=11 януари 2019}}</ref> На 25 януари 2019 г. споразумението е ратифицирано от Гърция<ref>{{cite web|title=Υπέγραψε τον κυρωτικό νόμο της Συμφωνίας Πρεσπών ο Γ. Κατρούγκαλος|url=https://www.naftemporiki.gr/story/1438285|accessdate=25 януари 2019}}</ref> и влиза в сила на 12 февруари 2019<ref name="Соопштение на Владата" />.
 
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Република Македония}}
[[Файл:Partofskopjescentralsquare.JPG|мини|200п|Изглед от центъра на Скопие]]
РепубликаСеверна Македония има отворена [[пазарна икономика]]. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко [[ембарго]], политическа нестабилност в съседната [[Съюзна република Югославия]] и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. РепубликаСеверна Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.
 
Безработицата е на изключително високо ниво – 34,5 % към 2008, като в Европа единствено [[Косово]] има по-висок процент.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2129rank.html?countryName=Macedonia&countryCode=MK&regionCode=eu#MK Таблица]</ref> Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 9000. Средната работна заплата е 400 евро.<ref>[http://pariteni.bg/News/ccbd8ca962b804458d8.html Средната заплата в Македония – 400 евро на месец], pariteni.bg, 29.01.2009</ref> Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността – 27,2% и сектора на услугите – 61,4%. Основни търговски партньори са [[Сърбия]], [[Германия]], [[Гърция]] и [[България]].
[[Файл:E65 Skopje Northern Bypass 1.jpg|мини|200п|ляво|Магистрала Е65]]
 
Въпреки световната финансова криза, РепубликаСеверна Македония съумява да поддържа положителен растеж на БВП през 2009 – около 3%, с [[бюджетен дефицит]] от $ 72 милиона.
 
Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми – [[Мед (елемент)|медна]], оловно-[[цинк]]ова, [[желязо|желязна]] и [[никел]]ова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна ([[зеленчуци]], [[плодове]], [[яйце (храна)|яйца]]), напитки ([[вино]], [[мляко]]), [[тютюн]] и [[стомана]].
Ред 290:
{{основна|Армия на Република Македония}}
[[Файл:Mi-24 Macedonian 2.JPEG|мини|200п|Македонски [[Ми-24]]]]
Въоръжените сили на РепубликаСеверна Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава македонската армия разполага само с 4 танка [[Т-34]] и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.
 
Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка [[Т-55]], миномети „Тунджа“, [[МТ-ЛБ]], автомати, [[ПЗРК]] и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово [[Украйна]] също помага на Македония с продажба 31 танка [[Т-72]], вертолети [[Ми-24]] и четири щурмовика [[Су-25]] (последните впоследствие продадени на [[Грузия]]).
 
Северна Македония е в процес на присъединяване към [[НАТО]].
Въпреки усилията си към пригодяване на армията към стандартите на [[НАТО]], членството на страната в алианса е отхвърлено.
 
Република МакедонияСтраната изпраща малък военен контингент от 77 войници в [[Ирак]] през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 македонски войници са разположени в [[Афганистан]].
 
== Култура и общество ==
Ред 303:
Официалният език в страната е [[Македонски език|македонският]], който в България се смята за една от трите книжовни норми на [[Български език|българския]].<ref>Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.</ref> В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална [[Македонска православна църква]], която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а [[ислям]]ът – в населената предимно с [[албанци]] западна част.
 
Държавните институции на РепубликаСеверна Македония с времето започват да налагат все повече идеите на [[македонизъм|античния македонизъм]] в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на [[Антична Македония|древните македонци]]. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например [[Национална арена „Филип II Македонски“]] и скопското летище „Александър Македонски“. [[Историография в Република Македония|Историографията на Република Македония]], поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като [[цар Самуил]], [[Карпош]] и [[Гоце Делчев]]. Някои съвременни учени-македонисти дори подкрепят абсурдни тези за македонски произход на названията на европейски градове – градове като [[Венеция]], [[Виена]] и [[Осло]],<ref>[http://dnes.dir.bg/2009/10/29/news5296235.html]</ref> както и на архитектурния стил [[барок]].<ref>[http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/Curiosity/Pages/0208barok.aspx]</ref>
 
=== Национални празници ===
Ред 327:
 
{{Географско местоположение
|Център = РепубликаСеверна Македония
|Север = [[Косово]] и [[Сърбия]]
|Североизток =
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Северна_Македония“.