Политика (Аристотел): Разлика между версии

'''„Политика“''' ({{lang-el|Πολιτικά}}) е произведение на [[Аристотел]], което е в допълнение към неговите разработки по [[етика]], отнасящи се към индивида. В текста на трактата думите ''полис'' (πόλις) – град и ''политейа'' (πολιτεία) – държавно устройство – представят съвременните на Аристотел идеи за [[държава]], гражданска общност и [[Аристотелобщество]], разглеждакоито не съвпадат напълно със съвременните понятия<ref name="Лоз">{{cite book |title= Ελληνικa Политика и градакултура на древна Елада |last= Лозанова-Станчева|first= Ваня|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= Академично издателство „Проф. ВъзприемаМарин Дринов“|location= София|isbn=978-954-322-477-7 |pages= 267|url= |accessdate= |quote= }} </ref>{{rp|79}}. Аристотел разглежда гополиса като естествена [[общност]]. Освен това, той приема градаполиса за по-важен от семейството, което на свой ред е по-важно от индивида, ”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.“ Аристотел е известен с неговото изказване, че „човекът по природа е политическо животно“. Това определение се прояснява, като знаем, че в други свои текстове Аристотел уточнява, от една страна, че „човекът“ не е нито животно, нито бог, а е среда между тези две крайности, и от друга страна, че по своята същност е „животно, притежаващо ''логоса''“ т.е. способността да говори разумно и да обмисля действията си. Оттук известната формула: „''Човекът е политическо животно''“ означава, че само в полиса – организация, основана не на грубата сила, не на преходни интереси, не на божествени предписания – човекът може да осъществи добродетелта, заложена в неговата същност. Той възприема политиката по скоро като организъм отколкото като машина, и като сбор от части, никоя от които не може да съществува без другите. Представата на Аристотел за града е органична. Той е първият, който има такава представа за града.