Уикипедия

Политика (Аристотел): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
формат; правопис, разместв
Ред 1:
{{обработка|увод, енц. вид}}
 
'''„Политика“''' ({{lang-el|Πολιτικά}}) е произведение на [[Аристотел]], което е в допълнение към неговите разработки по [[етика]], отнасящи се към индивида. В текста на трактата думите ''полис'' (πόλις) – град и ''политейа'' (πολιτεία) – държавно устройство – представят съвременните на Аристотел идеи за [[държава]], гражданска общност и [[общество]]<ref name="Лоз">{{cite book |title= Ελληνικa Политика и култура на древна Елада |last= Лозанова-Станчева|first= Ваня|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn=978-954-322-477-7 |pages= 267|url= |accessdate= |quote= }} </ref>{{rp|79}}. Аристотел разглежда полиса като естествена [[общност]] и го приема за по-важен от [[семейство]]то, което на свой ред е по-важно от индивида, ”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.“ Аристотел е известен с неговото изказване, че „човекът по природа е политическо животно“. Това определение се прояснява, като знаем, че в други свои текстове Аристотел уточнява, от една страна, че „човекът“ не е нито животно, нито бог, а е среда между тези две крайности, и от друга страна, че по своята същност е „животно, притежаващо ''логоса''“ т.е. способността да говори разумно и да обмисля действията си. Оттук известната формула: „''Човекът е политическо животно''“ означава, че само в полиса – организация, основана не на грубата сила, не на преходни интереси, не на божествени предписания – човекът може да осъществи добродетелта, заложена в неговата същност. Той възприема политиката по скоро като организъм отколкото като машина, и като сбор от части, никоя от които не може да съществува без другите. Представата на Аристотел за града е органична. Той е първият, който има такава представа за града.
 
Модерната представа за политическа общност е различна от разбиранията на Аристотел. Въпреки че, той е бил наясно за съществуването и потенциала на големи империи, естествената общност според Аристотел е била градът (polis), който функционирал като политическа „общност“ или „сътрудничество“ (koinōnia). Целта на града е не да избегне неправдата или за икономическа стабилност колкото да даде право на поне някой граждани да живеят добър живот и да извършват доблестни постъпки: „''Политическото партньорство трябва да се възприема като съществуващо за благородните постъпки, а не за целта да се живее заедно.''“<ref>Есета на Карл Поланий и К. Поланий (1957) „Аристотел откривател на икономиката“</ref>
 
== '''Първа Книга'''книга ''Основни елементи на държавата'' ==
=== '''Първа глава''' – ''Държавата и нейните части'' ===
Всяка общност се стреми към някакво благо, държавата е най-висшата общност и се стреми към най-висшето благо. Не са прави онези, които смятат, че държавникът, царят, стопанинът и господарят се различават единствено по броя на хората, които управляват. За да се изясни този въпрос, е нужно да се разграничат и изследват частите, от които се състои държавата.
 
=== '''Втора глава''' – ''Части на държавата. Последователно възникнали видове общност'' ===
Първи се свързват мъжът и жената (заради продължаването на рода) и управляващият и подчиняващият се (заради съхранението си). Жената и робът се различават по природа, но при варварите заемат еднакво положение, защото при тях няма управляващи по природа, а само роби и робини. Първата общност е ''семейството'', а първата общност, възникнала от няколко семейства не само заради ежедневните нужди, е ''селото''. То е един вид колония на семейството и затова някои държави се управляват от царе, защото и семействата се управляват еднолично. Оттук идва и мнението, че боговете се управляват от цар. Възникналата от няколко села завършена общност е ''държавата'' – тя е достигнала пълна самодостатъчност.
 
Щом първите общности са по природа, то и държавата е по природа – тя е тяхното завършено състояние. Следователно държавата е по природа и човекът е обществено същество по природа, и то в по-голяма степен от останалите същества, защото притежава език и чувство за добро и зло. Държавата е по-висша от семейството и от отделния човек, защото цялото е по-важно от частта и защото чрез нея се достига до самодостатъчност, която липсва при индивида и семейството.
 
=== '''Трета глава''' – ''Отношения в семейството. Господарска власт'' ===
В семейството има три типа отношения – господар и роб, съпруг и съпруга, баща и деца. Едни смятат, че господарската власт е някакво знание, други – че е противоестествена, защото хората не са роби и свободни по природа, а по закон.
 
=== '''Четвърта глава''' – ''Робът е одушевена собственост'' ===
Собствеността е част от домашното стопанство, а робът – един вид одушевена собственост. Ако инструментите можеха сами да изпълняват работата си, роби нямаше да са нужни. Инструментите могат да служат за произвеждане или в практиката. Робът е помощникв жизнената дейност. Роб по природа е човек, който не принадлежи на себе си, а на някой друг.
 
=== '''Пета глава''' – ''По природа ли е робството или по закон'' ===
Има ли роб по природа или робството е противоестествено? Във всяко нещо има управляваща и подчиняваща се част – душа и тяло, човек и животно, мъж и жена. Робът по природа е полезен с тялото си и има разум само колкото да разбира заповедите, затова за него е полезно и справедливо да бъде подчинен.
 
=== '''Шеста глава''' – ''По природа ли е робството'' ===
Има обаче и робство по закон – Който е победен във война, принадлежи на победителя. Някои не са съгласни с това, защото според тях е справедливо милосърдието, други са съгласни, защото смятат, че е справедливо да управлява по-силният. Спорът се усложнява от възможността по този начин роб да стане не само някой варварин, а и някй грък, и то от благороден произход. Следователно съществува несправедливо робство по закон, но все пак има и роби и господари по природа, за които е полезно единият да управлява другия.
 
=== '''Седма глава''' – ''Господарската власт'' ===
Господарксата и държавническата власт не са тъждествени, защото първата е над роби, а втората над свободни. Господарят е господар по природа, а не благодарение на някакво знание. Господарят не придобива роби, а ги ползва.
 
=== '''Осма глава''' – ''Първи вид изкуство за придобиване – естествено изкуство за придобиване'' ===
Изкуството за придобиване набавя нужното за ръководенето на стопанството. Видове прехрана. При животните начинът на живот зависи от това дали са месоядни, плодоядни или всеядни. Хората пък живеят от скотовъдство, различни видове лов, от земеделие или смесвайки тези три начина на живот. Природата е осигурила растенията заради животните и животните заради човека. Ловното изкуство е част от военното, което се използва срещу животни и тези хора, които са определени по природа за подчинение. Затова и военното изкуство е вид изкуство за придобиване.
 
=== '''Девета глава''' – ''Втори вид изкуство за придобиване – изкуството за печелене на пари. Сравнение на двата вида'' ===
Всеки предмет може освен за присъщата му употреба да служи и за размяна. С изобретяването на монетата от размяната се развило изкуството за печелене на пари. Но понеже парите не могат да бъдат самоцел, хората започват да разбират, че изкуството за придобиване и изкуството за печелене на пари са две различни неща. Първото има предел, второто – не.
 
=== '''Десета глава''' – ''Още за двата вида изкуство за придобиване'' ===
Изкуството за придобиване е свързано с ръководенето на домашното стопанство и придобиването на средства за съществуване от плодовете на растенията и животните. Изкуството за печелене на пари набавя средства чрез търговия и е справедливо порицавано. Още по-лошо е лихварството, защото при него печалбата идва от самите пари, а не от размяната, заради която са изнамерени.
 
=== '''Единадесета глава''' – ''Дялове на двата вида изкуство за придобиване'' ===
Същинското изкуство за придобиване обхваща скотовъдство, земеделие, пчеларство и пр. Изкуството за печелене на пари обхваща търговия (морска, сухопътна и излагане за продан), лихварството и наемен труд (занаятчии и общи работници). Между двата вида изкуство за придобиване се намират върводобивът и рудодобивът. Повече за тези три вида са писали други автори, които дават съвети, подкрепени с примери като този за монопола, който си осигурил Талес.
 
=== '''Дванадесета глава''' – ''Дяловете на науката за ръководене на домашното стопанство'' ===
Дяловете на науката за ръководене на домашното стопанство са господарска, бащина и брачна власт. Дори ако някой управлява временно, той заслужава да се отличава по външен вид и да получава почести. Мъжът винаги превъзхожда жената по този начин. Властта над децата е един вид царска власт.
 
=== '''Тринадесета глава''' – ''Добродетел на робите, жените и децата'' ===
Притежават ли робите, жените и децата добродетели? Аналогията с частите на душата показва, че и робите, жените и децата притежават добродетели, но само колкото е нужно на всеки, за да изпълни задачата си, докато управляващият притежава пълната нравствена добродетел. И робите, и жените, и децата трябва да се възпитават в добродетел.
 
== '''Втора книга''' ''Преглед на добрите държавни устройства и на проектите за такива'' ==
=== '''Първа глава''' – ''План за работа, Начало на критиката на „Държавата“ на Платон'' ===
План за работа. Добре ли е децата, жените и имуществото да са общи, както предлага Платон в „Държавата“?
 
=== '''Втора глава''' – ''Прекаленото единство на държавата е лошо'' ===
В „Държавата“ Сократ иска да въведе общност на жените, за да направи държавата колкото може по-единна. Тази цел обаче е погрешна, защото държавата е едно множество и ставайки все по-единна, ще се превърне отново в семейство и накрая в един човек. Единството на Сократ трябва да се замени със „справедливата взаимна отплата“ от „Етика“ на Аристотел. Държавата е първата самодостатъчна общност и уеднаквяването и би било връщане назад.
 
=== '''Трета глава''' – ''Единството не може да се достигне с методите, предложени от Платон'' ===
Единство няма да бъде достигнато, защото всички ще казват за жените, децата и имуществата „наши“, а не „мои“. Освен това най-малко грижи се полагат за общото. Хората няма да изпитват истинска любов към децата си, ако не са сигурни, че са техни. Не е възможно и да се скрие кое дете чие е, защото приликата ще го издаде.
 
=== '''Четвърта глава''' – ''Други недостатъци на общността на жените и децата'' ===
Като не се познават, между децата и родителите могат да възникнат вражди или обратно-непристойна любов. Обичайки всички, хората ще изпитват по-слаба любов, отколкото обичайки само своите деца или родители.
 
=== '''Пета глава''' – ''Общност на имуществото и други недостатъци на устройството на Платоновата „Държава“'' ===
Ако имуществото е общо, ще възникнат раздори, особено ако има неравенство между потребяването и труда. По-добре собствеността да е частна, а ползването и общо. Проблемите в съществуващите устройства не идват от това, че собствеността не е обща, а от лошотата на хората. Погрешна е самата идея да се унифицира държавата. Без административно и териториално тя е невъзможна.
 
=== '''Шеста глава''' – ''Недостатъците на държавното устройство, описано в „Закони“'' ===
С изключение на общността на жените и имуществото на държавното устройство в „Закони“ не се отличава много от това в „Държавата“. Ако в „Държавата“ Платон определя броят на воините на 1000, то в „Закони“ те са 5000, което е твърде голяма цифра. Освен със земята и хората законодателят трябва да се съобразява и със съседните области. Собствеността според Платон трябва да е такава, че „да се живее умерено“. Към това трябва да се прибави „и какво подобава на свободен човек“. Не е правилно да се направи равно имуществото, а да няма контрол върху раждаемостта, защото при повече деца имотът ще се раздели. Защо Платон нарича това устройство най-добро след описаното в „Държавата“? Някое по-аристократично като спартанското би било по-добро. В „Закони“ се твърди, че най-доброто устройство трябва да е смес от демокрация и тирания. Първо, това са най-лошите устройства; второ, Платоновото устройство е всъщност смес от олигархия и демокрация.
 
=== '''Седма глава''' – ''Устройството, предложено от Фалей от Халкедон'' ===
Фалей от Халкедон пръв е предложил да се въведе равенство на собствеността. И той трябва да ограничи броя на децата, иначе собствеността ще бъде разделена между тях. Имуществото трябва да бъде умерено, а гражданите да се възпитат да се задоволяват с него. Фалей не е казал нищо за военната сила и средствата, нужни в случай на война. Освен това някои могат да възнегодуват, че са равни с останалите. Фалей е направил равна само поземлената собсвеност, но не и другите видове собственост.
 
=== '''Осма глава''' – ''Устройството, предоженопредложено от Хиподам от Милет'' ===
[[Хиподам Милетски|Хиподам от Милет]] предложил държава с население 10 000 души, разделени на занаятчии, земеделци, воини. Земята пък искал да раздели на свещена, обществена и частна. Предложил три вида закони – за обида, за щета и за убийство, както и върховен съд, в който съдиите да имат право на особено мнение. Обаче ако воините са малко, другите две групи ще се разбунтуват, защото не могат да заемат почетните длъжности. Ако пък са много, защо и другите участват в управлението? Кой ще храни воиниците? Земеделците не биха могли, защото не могат да работят и на частната, и на обществената земя, така че са излишни. Не е правилно и това съдията да прави уговорки в присъдата. Така въобще не може да се издаде присъда, ако всеки съдия е на различно мнение. И изобщо, ако не е крайно наложително, не е добре да се променят законите.
 
=== '''Девета глава''' – ''Спартанското държавно управление'' ===
Както и в други държави, спартанците имат постоянни проблеми с илотите. Освен това мъжете са възпитани в умереност, но жените са разпуснати. Лошо е и имущественото неравенство – земята се концентрира в ръцете на малко хора и броят на воините намалява. Това неравенство се стимулира и от закон, който поощрява разждаемосттараждаемостта. Лош е начинът на избор на ефорите, геронтите и царете. Не са добре уредени и фидитиите: който не може да участва в тях, губи гражданските си права. Прекалено силни пълномощия има началникът на флотатафлота. Възпитанието е насочено единствено към развитие на воинската добродетел. Държавната хазна е празна, защото спартанците не си контролират взаимно данъците.
 
=== '''Десета глава''' – ''Критското държавно устройство'' ===
Критското държавно устройство е аналогично на спартанското. На илотите и фидитиите в Спарта отговарят периеките и андриите на Крит. На ефорите – космите, на геронтите – съветът на старците. Сиситиите на Крит са по-демократични, защото са на обществени разноски. Космите са случайни хора като в Спарта, а още по-лошо е, че се избират само от определени родове, а геронтите – от тези, които са били косми. Геронтите а несменяеми, не дават отчет и управляват не по писани закони, а по своя преценка. Лошо е и това, че често стават преврати и настъпва анархия.
 
=== '''Единадесета глава''' – ''Картагенското държавно устройсто'' ===
У картагенците политическите сиситии съответстват на фидитиите в Спарта, длъжността на сто и четирите – на ефорите, имат и царе и герузия. Демократическа черта е това, че народът има право да внася различни дела за обсъждане, да участва в обсъждането и да взима решение; олигархически са пентархиите, които имат голяма власт. Изборът на длъжностни лица пък е между олигархически и аристократически. Лошо е, че длъжностите на царете и стратезите са продажни, както и възможността да заемаш повече длъжности.
 
=== '''Дванадесета глава''' – ''Други законодатели'' ===
Солон премахнал олигархията в Атина и създал смесено устройство. Той обаче дал голяма власт на съда и това заедно с реформите на Ефиалт и Перикъл довело до днешната демокрация. Други законодатели са Залевк, Харонд, Филолай, Драконт, Питак и Андродамант.
 
== '''Трета книга''' ''Общо изследване на държавните устройства'' ==
=== '''Първа глава''' – ''Определение за гражданин'' ===
Държавното устройство е определена организация на жителите на държавата. Следователно, за да определим що е държава, първо трябва да определим що е гражданин. Определение за гражданин в абсолютен смисъл: гражданин е този, който има право да участва в съда и народното събрание. Това определение важи задължително само за демокрацията, при другите държавни устройства може да няма редовни народни събрания или народният съд да се замени с изборни длъжностни лица. Ново определение: гражданин е този, който има право да участва в съвета и съдилищата. Държавата пък е множеството от такива граждани, достатъчно за независим живот.
 
=== '''Втора глава''' – ''Определение за гражданство'' ===
Практическо определение: гражданин е този, на когото и двамата родители са граждани. Но граждани са и тези, които са станали такива в резултат на промяна на държавното устройство.
 
=== '''Трета глава''' – ''Определение за държава'' ===
Възможни критерии за това, че държавата остава една и съща: единство на територията и единство на населението. Правилният критерий: единство на политическото устройство.
 
=== '''Четвърта глава''' – ''Добродетелта на добрия човек и на добрия гражданин'' ===
Тъй като има няколко вида държавно устройство, то добродетелта на добрия гражданин не е една – единствена и той не притежава добродетелта на добрия човек изобщо, която е една-единствена и съвършена. Всички трябва да притежават добродетелта на добрия гражданин, но не всички могат да имат тази на добрия човек. Тези две добродетели съвпадат само у един определен гражданин – управляващия. Добродетелта на добрия гражданин е в това да умее да управлява и да се подчинява. Управляващият има същите добродетели като обикновения гражданин, но притежава и мъдрост, а обикновения гражданин – истинно мнение.
 
=== '''Пета глава''' – ''Условия за гражданство според държавното устройство'' ===
Кой е гражданин – който участва в управлението или и занаятчиите? Това зависи от държавното устройство – при аристокрацията занаятчията и тетът не са граждани, при олигархията тетът не е, но занаятчията е. Също според устройството гражданин може да бъде и роденият от роб и робиня, само от майка – гражданка, или от двама граждани. Истински гражданин обаче си остава този, който може да заема почетните длъжности.
 
=== '''Шеста глава''' – ''Цел на държавата и управляващите'' ===
Политическото устройство е организацията на ръководните длъжности. Държавата има две цели – живота изобщо и добрия живот. Докато при господаря и роба управляващият се грижи за собствената си полза, то при семейството и държавата управляващият трябва да се грижи за ползата на управляваните. Обратното е налице при неправилните устройства.
 
=== '''Седма глава''' – ''Видове държавни устройства'' ===
Аристотел описва шест вида държавно устройство – тирания, олигархия, демокрация, монархия, аристокрация, полития. Той ги разделя в зависимост от два критерия – брой на управляващите; един (монархия, тирания), няколко (аристокрация, олигархия), мнозинство (Полития, демокрация); и ценности на управлението – Добри, управляващите съблюдават общия интерес (монархия, аристокрация и полития) и лоши, управляващите съблюдават частния интерес (тирания, олигархия, демокрация).
 
=== '''Осма глава''' – ''Още за неправилните устройства'' ===
Тиранията е вид деспотична монархия. Олигархията и демокрацията пък са свързани само външно с малкия и голямия брой управляващи. Всъщност при олигарихята управляват богатите, при демокрацията – всички свободни.
 
=== '''Девета глава''' – ''Истинската сраведливостсправедливост'' ===
Хората разбират под справедливост само една част от справедливостта – равенството е справедливо, но за равните, а неравесноствотонеравенството – за неравните. Равните в нещо, например по това, че са свободни, смятат, че са равни във всичко. Неравните в нещо, например по богатство, смятат, че са неравни във всичко. Обаче целта на държавата, е не само животът, а преди всичко благородният живот. Затова в държавата трябва да се полага грижа за добродетелттадобродетелта, иначе това би бил един съюз, а не държава. Затова добродетелният гражданин е в по-голяма степен от благородния и богатия.
 
=== '''Десета глава''' – ''Кой да управлява'' ===
Кой трябва да управлява? Мнозинството на бедните, тиранинът, малцината богати, благородните или най-достойните?
 
=== '''Единадесета глава''' – ''Кой да управлява (продължение)'' ===
МноженствотоМножеството като цяло управлява по-добре от малцината благородни. Благородните пък имат поотделно повече качества от хората от народа. Затова множенствотомножеството трябва да управлява заедно – да участва във взимането на решения и в съдилищата, но не и да заема поотделно ръководните длъжности. Във всички случаи обаче трябва да управляват правилните закони.
 
=== '''Дванадесета глава''' – ''Кой да управлява (продължение)'' ===
Трябва да управляват тези, които превъзхождат останалите по нещо, но не всички качества са съпоставими помежду си. За управлението има значение благородството, свободата и богатството.
 
=== '''Тринадесета глава''' – ''Кой да управлява (край)'' ===
Не са прави да искат да управляват тези, които превъзхождат множенствотомножеството по богатско, благородство и пр., защото множенствотомножеството ги превъзхожда от своя страна като цяло. ИзклювениеИзключение е случаят, когато някой превъзхожда множенствотомножеството дори като цяло. За такива случаи е въведен острикизмът[[Остракизъм|остракизмът]].
 
=== '''Четиринадесета глава''' – ''Царска власт'' ===
Видове царска власт: 1. В Спарта – пожизнена пълководническа власт. 2. При някойнякои варвари – наследствена и основана на закона. 3. Есимнети – изборна тирания, основана на закона, но не и наследствена. 4.Царската власт през героическата епоха. 5. Абсолютната царска власт
 
=== '''Петнадесета глава''' – ''Царска власт (продължение)'' ===
Важни са абсолютната царска власт и тази в Спарта, останалите са между тях. Законът управлява по-добре от човека, защото не се влияе от страсти, човекът пък преценятапреценява по-добре конкретната ситуация. Още по-добре решават повече хора – заедно те не са по-лоши от достойния човек и, понеже са много, се повлияват по-трудно от страсти. Историческото развитие на държавните усройстваустройства – царска власт – аристокрация – олигархия – тирания – демокрация. Трябва ли царската власт да е наследствена? С каква въоръжена сила трябва да разполага царят?
 
=== '''Шестнадесета глава''' – ''Абсолютна царска власт'' ===
Все пак е по-добре да управлява законът, отколкото един човек. Доводи за това. От тях следва, че е най-добре да управляват повече хора.
 
=== '''Седемнадесета глава''' – ''Абсолютна царска власт (продължение)'' ===
При някои по природа има царска власт, при други – аристокрация, при трети – полития. Неправилните устройства пък са против природата.
 
=== '''Осемнадесета глава''' – ''Заключение'' ===
Възпитанието и навикът, които оформят добрия човек и добрия гражданин, са еднакви.
 
Аристотел е известен с неговото изказване, че „човекът по природа е политическо животно“. Това определение се прояснява, като знаем, че в други свои текстове Аристотел уточнява, от една страна, че „човекът“ не е нито животно, нито бог, а е среда между тези две крайности, и от друга страна, че по своята същност е „животно, притежаващо ''логоса''“ т.е. способността да говори разумно и да обмисля действията си. Оттук известната формула: „''Човекът е политическо животно''“ означава, че само в полиса – организация, основана не на грубата сила, не на преходни интереси, не на божествени предписания – човекът може да осъществи добродетелта, заложена в неговата същност.
 
== Оценки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Политика_(Аристотел)“.