Тодорци (дем Мъглен): Разлика между версии

Селото се намира на 10 километра югоизточно от [[Къпиняни]], на плато в източните склонове на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко). Селото вероятно носи името си от аязмото Свети Тодор.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lyk-exapl.pel.sch.gr/exaplatanos/konstantia.html | заглавие = Η Κωνσταντία | достъп_дата = 2014-06-16 юни 2014 | издател = Δήμος Εξαπλατάνου }}</ref><ref name="Δήμος Εξαπλατάνου"/><ref name="Δήμος Αλμωπίας">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dimosalmopias.gov.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=421&Itemid=221 | заглавие = Τοπική Κοινότητα Θεοδωρακείου | достъп_дата = 17 юни 2014-06-17 | издател = Δήμος Αλμωπίας }}</ref>

На два километра на север в местността Църковата поляна има останки от старо селище.<ref name="Δήμος Εξαπλατάνου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lyk-exapl.pel.sch.gr/exaplatanos/theodoraki.html | заглавие = Το Θεοδωράκι | достъп_дата = 2014-06-16 юни 2014 | издател = Δήμος Εξαπλατάνου }}</ref> В началото на XX век Тодорци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя - – едно от малкото чисто християнски села в Мъглен.<ref name="Δήμος Εξαπλατάνου"/> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Тутордже'' (Toutordjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Тодорци живеят 336 българи християни.<ref>{{МЕС|148|2_03}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Тодорче (Todortche)'' има 288 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 102- – 103.</ref>

По време на [[Балканска война|Балканската война]] 2 души от Тодорци се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.</ref>

В 1981 година селото има 805 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „[[македонски език|македонският език]]“ е запазен на високо ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage„Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"“]</ref>

* {{флагче|България}} Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.</ref>

* {{флагче|България}} Трайко Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.</ref>