Тютюн: Разлика между версии

'''Тютюн''' е растение от род ''[[Nicotiana]]'' на семейство [[Картофови]] (Solanaceae). Таксономичният род наброява повече от 70 вида. Продуктите произведени от изсушени тютюневи листа са разнообразни и биват: пури, цигари, емфие, тютюн за лула, тютюн за дъвчене и ароматизиран тютюн. Други приложения на тютюна намира в биоинженерните науки, използването му като декоративно растение, а химическите му компоненти се влагат като съставки в някои [[пестицид]]и и [[лекарство|лекарства]]<ref>{{cite web|url=http://student.britannica.com/comptons/article-208929/tobacco |title=tobacco: Major Uses – Kids Encyclopedia &#124; Children's Homework Help &#124; Kids Online Dictionary &#124; Britannica |publisher=Student.britannica.com |accessdate=3 октомври 2013-10-03}}</ref>.

Основният вид тютюн, който се употребява с комерсиална цел е ''[[Nicotiana tabacum]]''. Той, както и повечето растения от таксономичния род произлизат от тропическа [[Америка]]. Растението обаче толкова дълго време е подложено на култивиране, че днес не са известни естествени растения от него в дивата природа. Другият вид ''[[Nicotiana rustica]]'' е известен с бързо горящите листа. Първоначално е култивиран във [[Вирджиния]], откъдето произлиза и наименованието на типа тютюн. Днес той е широко отглеждан на Балканите, Русия, Турция и Индия. Алкалоидът [[никотин]], който се натрупва в листата води до пристрастяване. Това е един от най-известните отрицателни ефекти от употребата на тютюн от хората. Вредните ефекти от консумацията на тютюн обаче могат да бъдат дело и на хиляди различни химикали в дима, като полициклични ароматни въглеводороди (като [[бензопирен]]), [[формалдехид]], [[кадмий]], [[никел]], [[арсен]], тютюн-специфични нитрозамини (TSNAs), [[фенол]]и, както и много други<ref name="tobaccocontrol.bmj.com">Robert N. Proctor [http://tobaccocontrol.bmj.com/content/21/2/87.full.pdf The history of the discovery of the cigarette-lung cancer link: evidentiary traditions, corporate denial, global toll], ''Tobacco Control'', Tobacco Control 2012;21:87e91. doi:10.1136/tobaccocontrol-2011-050338</ref>. Тютюнът съдържа също и бета-карболинови алкалоиди, [[Моноаминооксидазен инхибитор|които потискат моноаминооксидазата]]<ref>{{cite web|url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15582589 |title=Human monoamine oxidase is inhibi... [Biochem Biophys Res Commun. 2005&#93; – PubMed – NCBI |publisher=Ncbi.nlm.nih.gov |date=2013-03-25 |accessdate=3 октомври 2013-10-03}}</ref>.

Употребата на тютюна от хората е най-често под формата на пушене, дъвчене или смъркане. Той отдавна е познат на местното население в Северна и Южна Америка и е употребяван като [[ентеоген]]. След пристигането на европейците в Северна Америка обаче тютюнът бързо се популяризира като форма за пушене и добива характер на ценна техническа култура даваща поминък на населението в цели региони по света. Днес около 1,1 милиард души, което се равнява на 1/3 от възрастното население, употребява тютюн в някаква форма<ref name="Gilman26">Saner L. Gilman and Zhou Xun, „Introduction“ in ''Smoke''; p. 26</ref>. Нивото на консумиращите го остава на постоянно ниво или спада в развитите страни, но продължава да се увеличава в развиващите се страни<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs339/en/ |title=Who Fact Sheet: Tobacco |publisher=Who.int |date=2013-07-26 |accessdate=3 октомври 2013-10-03}}</ref>.

Според [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] тютюнът е единствената голяма причина, която може да предизвика предотвратима смъртност на населението в световен мащаб. В оценка от доклад на СЗО през 2008 г. той причинява 5,4 милиона смъртни случая годишно<ref>{{cite journal|url=http://www.who.int/tobacco/mpower/mpower_report_forward_summary_2008.pdf|title=WHO Report on the global tobacco epidemic, 2008 (foreword and summary)|publisher=[[World Health Organization]]|year=2008|format=PDF|page=8|quote=Tobacco is the single most preventable cause of death in the world today.}}</ref>. Употребата на тютюневи изделия води най-често до заболявания засягащи [[сърце]]то, [[черен дроб|черния дроб]] и [[бял дроб|белите дробове]]. [[Тютюнопушене]]то е основен рисков фактор за сърдечни удари, инсулти, хронична обструктивна белодробна болест и рак (по-специално рак на белия дроб, рак на ларинкса и устата, и рак на панкреаса). Също така, поради силно пристрастяване към никотина употребата на тютюн води до създаването на зависимост<ref>{{cite web|url=http://www.tobaccofacts.org/tob_truth/soaddictive.html|title=Tobacco Facts – Why is Tobacco So Addictive?|publisher=Tobaccofacts.org|accessdate=2008-09-18 септември 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.stanford.edu/group/SICD/PhilipMorris/pmorris.html|title=Philip Morris Information Sheet|publisher=Stanford.edu|accessdate=2008-09-18 септември 2008 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20080405204802/http://www.stanford.edu/group/SICD/PhilipMorris/pmorris.html <!-- Bot retrieved archive --> |archivedate = 5 април 2008-04-05}}</ref>.

* [[Стъбло]] – То има различна височина в зависимост от сортотипа (1 – 2 м), като най-високи са растенията от сортовете Виржиния и Бърлей. В пазвите на листата образува адвентивни пъпки, които позволяват при нараняване, покосяване, кършене стъблото да се разклонява. Това позволява в условията на някои климатични зони да се получи и втора реколта от тютюн.

* [[Лист]] – Те са разположени последователно, приседнали или с къси дръжки. При „седящите“ листа се образуват удължавания на петурата, които или обхващат стъблото под формата на полумесец (наричани „уши“) или се спущат надолу по стъблото (наричани „гащи“). Формата на петурата е доста разнообразна – в зависимост от сортотипа бива сърцевидна, яйцевидна, ланцетна, елипсовидна и т.н. Едрината на петурата различава съществено дребнолистните (ориенталските) от едролистните (американските) тютюни. Съотношението дължина:ширина на петурата обикновено е 2:1. Броят на листата също варира в широки граници в зависимост от сортотипа – от 10 – 15 до 80 – 100. Те са зелени на цвят, а след изсушаване добиват, според сототипа и начина на изсушаване, жълт, кафяв или черен цвят с нюанси – жълто-зелен, жълточервен до светлочервен и пр. Особеност на листа е, че под епидермиса са разположени голям брой жлезисти власинки, които отделят лепкава течност и зацапват ръцете при беритба.

* [[Плод]] – Той е кутийка с различна форма и големина. При узряване добива кафяв цвят и се разпуква. В един плод се съдържат около 3000 – 5000 семена. Те са много дребни, с овална форма, кафяв цвят и са грапави. Едно съцветие формира около 100 хил. семена, а в 1 грам се съдържат 9 – 15 хил. семена. Семената са високомаслени и не съдържат никотин.