Изменение на климата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор., форматиране: 6x URL, 4x тире, 4x тире-числа, 3x кавички, 3x нов ред, 5 интервала, число+г. (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Earth Temperature.gif|мини|400п|Отклонение на средногодишната температура на повърхността на Земята за периода 1880 – 2007 г. в сравнение с осреднена температура за периода 1951 – 1980 г.]]
'''Изменение на [[климат]]а''' е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и [[глобално затопляне]] (на английски „[[Global warming]]“), който обаче отчита човешките дейности като главен фактор за затоплянето на климата.
 
Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество [[ледников период|ледникови периоди]] с различна продължителност.
Ред 6:
Когато се отчита ролята на човека обаче извън тези естествени цикли, става дума за ''антропогенно'' (тоест предизвикано от човешка дейност) глобално затопляне. Отделянето в атмосферата на [[въглероден диоксид]] и други газове като [[метан]], който има по-голям потенциал за затопляне от СО<sub>2</sub>, предизвиква т.нар. [[парников ефект]], при който отразената от Земята слънчева радиация (предимно в инфрачервения спектър) не може да се разсее в Космоса, а се връща и затопля още повече Земята. Въпреки че често се смята, че главните парникови емисии произлизат от изгарянето на органични горива в [[енергетика]]та и [[транспорт]]а, скорошни [[Дългата сянка на животновъдството|изследвания]] и разкрития показват, че отглеждането на селскостопански животни за месо и млечни продукти има по-голям принос от транспорта по света.
 
Това затопляне е продукт на индустриалната революция, но се засилва още повече през втората половина на ХХ век. За това време средната глобална температура се е повишила с около 0,5 °C, което довежда до оттегляне на континенталните ледници и ледниковите шапки около полюсите, промяна в режима на някои животни. Има опасения за повишаване на нивото на световния [[океан]], както и натрупването на катастрофални метеорологични феномени като наводненнянаводнения, торнада, снежни бури и др. Едно от сериозните последици, които може да възникнат от топенето на ледовете на Арктика, е складираният под леда метан да навлезе в атмосферата и това да повиши още повече затоплянето на климата и да замърси атмосферния въздух, като го направи опасен за живота на хората и живите организми.
 
В опит да се забави този процес, през 1992 г. ръководителите на над 150 държави подписват в [[Рио де Жанейро]] ''Рамковата[[Рамкова конвенция на [[ОрганизацияООН наза обединенитеизменението нациина климата|ОбединенитеРамковата нации]]конвенция пона ООН за изменението на климата'']] (РКОНИК), която има за цел да се стабилизират „парниковите“ емисии на равнището им от 1990 г. РКОНИК е подсилена със съпътстващия я [[Протокол от Киото]] от 1997 г., който предвижда тези емисии да се съкратят средно с 5,8% през периода 2008 – 2012 г. За тази цел може да се използват т. нар. гъвкави механизми – съвместно изпълнение, механизма на чистото развитие и международна търговия с емисии.
 
Гъвкавите механизми обаче не могат да заместят националните усилия за компенсиране и отслабване на изменението на климата. Най-важните стъпки са последователното провеждане на политика на устойчиво органично земеделие и стимулиране на храненето без животински продукти, [[енергийна ефективност]], намаляването на консумацията на органични горива и въвеждането на алтернативни енергийни източници (слънчеви батерии, вятърни и геотермални електроцентрали, утилизирането на биомаса и др). Необходимо е да се засилят както действията на правителствата по отношение овладяване на климата, така и личните действия на промяна на всеки човек в света към устойчив начин на живот.