Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

м
редакция без резюме
м
м
Той е рядко посещаван от майка си, лейди Чърчил, и ѝ пише писма, молейки я да дойде в училището му или да му позволи той да я посети. Връзката с баща му е по-далечна, той веднъж отбелязва, че рядко са си говорили.{{hrf|Jenkins||10 – 11}} Заради липсата на контакт с родителите си той става много близък с бавачката си, Елизабет Ан Еверест, която нарича „Old Woom“.{{hrf|Jenkins||10}} Баща му умира на 24 януари 1895, на възраст 45, което оставя Чърчил с убеждението, че ще умре млад и следователно трябва бързо да остави следа в света.<ref>Haffner, [http://books.google.com/books?id=FI2LNFtBLasC&pg=PA32&dq=die+young p. 32]</ref>
 
От детска възраст Чърчил има затруднения с говора, които се опитва да преодолее през целия си живот. Много източници от времето между двете световни войни свидетелстват за неговото [[заекване]], което с времето става все по-слабо забележимо.<ref>{{cite web |url=http://www.stutterers.org |title=Churchill Stutter |publisher=Stutterers.org |accessdate=9 август 2009-08-09}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.stutterers.org|title=Winston Churchill, Stutterer |last=Sharp |first=Keith |date=2008-11-21 ноември 2008 |accessdate=2009-03-27 март 2009}}</ref> Някои по-късни изследователи твърдят, че Чърчил не е заеквал, а само трудно е изговарял звука „с“.<ref>{{cite web |url=http://www.winstonchurchill.org/learn/reference/frequently-asked-questions-faq/personal-life |title=FAQ:Personal Life |accessdate = 2009-08-28 август 2009 |publisher=The Churchill Centre}}</ref><ref>Nicolson, Harold (1967), ''The War Years 1939 – 1945'', Diaries and Letters vol. II, New York: Atheneum, pp. 127 and 169.</ref>
 
=== Женитба и деца ===
Чърчил е привърженик на употребата на [[сълзотворен газ]] за потушаване на [[кюрди|кюрдските]] бунтове в [[Ирак]],<ref>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/world/2003/apr/19/iraq.arts|title=Gas, chemicals, bombs: Britain has used them all before in Iraq|accessdate=3 февруари 2009|work=The Guardian|location=London|first=Jonathan|last=Glancey|date=19 април 2003}}</ref>, но такъв не е бил използван, тъй като конвенционалните бомбардировки се считат за достатъчно ефективни.<ref>{{cite book|last=Bhattacharya|first=Sutapas|title=The oneness/otherness mystery|publisher=Motilal Banarsidass Publ|year=1999|page=244|isbn=9788120816541|url=http://books.google.com/?id=_JnQWzQlMN8C&pg=RA4-PA244&dq=churchill+kurds+gas&q=churchill%20kurds%20gas}}</ref>
 
През 1923 г. той успешно лобира пред британското правителство да даде ексклузивните права върху персийските ([[ирак]]ски) петролни ресурси на „Burmah Oil“ (днес [[BP|Бритиш петролиъм]])<ref>{{cite web|url=http://www.independent.ie/opinion/columnists/kevin-myers/the-greatest-20th-century-beneficiary-of-popular-mythology-has-been-the-cad-churchill-1876680.html |title=The greatest 20th century beneficiary of popular mythology has been the cad Churchill – Kevin Myers, Columnists |publisher=Independent.ie |accessdate=9 август 2011-08-09}}</ref>.
 
=== Връщане в Консервативната партия – Канцлер на хазната ===
Чърчил е изцяло против кръглата маса и позицията на правителството. На събрание на Консервативната асоциация на Западен Есекс, свикано специално за целта, той казва: „Тревожно и отвратително е да се види г-н Ганди, бунтовен адвокат от Мидъл Темпъл, сега представящ се за [[факир]] от тип добре известен на изток, да крачи полугол по стъпалата на вицекралския дворец… за да преговаря на равни начала с представителя на краля-император.“<ref>Gilbert, Martin. ''Winston S. Churchill: The Prophet of Truth *1922 – 1939''. © 1976 by C&T Publications, Ltd: p. 618</ref> Той нарича лидерите на [[Индийски национален конгрес]] „Брамини, които дърдорят и прокарват принципите на западния либерализъм“,<ref>speech on 18 March 1931 quoted in James, p. 254</ref> а самия Ганди – „полугол факир“, който „заслужава да бъде изхвърлен през градските порти на [[Делхи]] с вързани ръце и крака, за да бъде стъпкан от огромен слон, управляван от новия вицекрал на Индия“.
 
Чърчил трайно се разграничава от [[Стенли Болдуин]] относно индийската независимост и не заема повече никакъв пост докато Болдуин е министър-председател. Според някои историци основното му отношение към Индия е изложено в книгата му ''Моят ранен живот'' (1930).<ref>James, p. 258</ref> По-късен източник на отрицателно отношение на Чърчил по индийските въпроси е Бенгалският глад от 1943 г., когато Чърчил е министър-председател. Националистите обвиняват военновременното правителство на Чърчил за смъртта на над три милиона души.<ref>Leonard A. Gordon, Review of ''Prosperity and Misery in Modern Bengal: The Famine of 1943 – 1944'' by Greenough, Paul R., ''American Historical Review'', Vol. 88, No. 4 (October 1983), p. 1051</ref><ref>[http://www.jstor.org/stable/1874145 JSTOR profile]</ref><ref>{{cite web|last=Mukerjee |first=Madhusree |url=http://www.hnn.us/articles/129891.html |title=History News Network &#124; Because the Past is the Present, and the Future too |publisher=Hnn.us |accessdate=2011-07-29 юли 2011}}</ref> Докато някои коментатори сочат като причина за глада разстроената пазарна система и лошата администрация на провинциално ниво,<ref>Gordon, ''American Historical Review'', p. 1051</ref> Артър Херман, автор на ''Чърчил и Ганди'', заявява: „Истинската причина е падането на Бирма в ръцете на японците, което отрязва основния източник за внос на ориз, когато местните източници не достигат… [въпреки че] е истина, че Чърчил е против отклоняването на провизии от други театри на военни действия към Индия, за да се покрие недостигът: това е военно време.“<ref>{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/in-the-media/churchill-in-the-news/575-the-bengali-famine|title=The Bengali Famine|publisher=Winstonchurchill.org|accessdate=10 август 2009}}</ref> В отговор на едно спешно искане за хранителни доставки на министъра за Индия, Лео Еймъри и вицекраля на Индия Уейвъл, Чърчил отговаря с телеграма до Уейвъл, питайки, ако храната е толкова оскъдна „защо [[Махатма Ганди|Ганди]] още не е умрял.“<ref>''[https://archive.is/20120630143154/www.newyorker.com/arts/critics/books/2007/08/13/070813crbo_books_mishra?currentPage=3 Exit Wounds]'', by Pankaj Mishra, ''The New Yorker'', 13 август 2007.</ref> През юли 1940, съвсем отскоро застанал начело на правителството, той приветства започналия конфликт между Мюсюлманската лига и Индийския национален конгрес, надявайки се, че той „ще бъде горчив и кървав“.<ref name="independent.ie"/>
 
==== Германското превъоръжаване и конфликти в Европа и Азия ====
[[File:Bundesarchiv Bild 183-14059-0005, Potsdamer Konferenz, Winston Churchill.jpg|thumb|left|Чърчил в Потсдам, юли 1945]]
 
Въпреки че ролята на Чърчил във Втората световна война е генерирала много подкрепа за него сред британското население, той е победен в парламентарните избори от 1945.<ref>Picknett, et al., p. 190</ref> Много са причините за това, като ключови сред тях са, че у населението има желание за следвоенни реформи и че не е задължително човекът, водил Великобритания през войната, да я води в мир.{{hrf|Jenkins|789 – 94}} Очаквало се е, че Чърчил ще сдаде поста на [[Антъни Идън]], който става негов заместник след загубата на изборите, но Чърчил (макар да е над седемдесет) е решен да се пребори като лидер и Идън е твърде лоялен, за да оспорва лидерския му пост. Така изминават десет години преди Чърчил най-сетне да предаде властта на Идън.<ref>{{cite web|url=http://www.pbs.org/behindcloseddoors/biographies/eden.html |title=WWII Behind Closed Doors: Stalin, the Nazis and the West. Biographies. Anthony Eden |publisher=PBS |accessdate=9 август 2011-08-09}}</ref>
 
Втората световна война довежда Великобритания до банкрут и тя е принудена да вземе [[англо-американски заем|заем от $ 4.33 милиарда]] ($56 милиарда през 2012 г.) от [[САЩ]].<ref>[[#refOHBEv4|Brown]], p.&nbsp;331.</ref> Почти веднага след края на Втората световна война, [[Британската империя]] започва да се разпада като първо [[Трансйордания]] (1946), [[Индия]] (1947), [[Пакистан]] (1947), [[Шри Ланка]] (1948) и [[Мианмар]] (1948) получават независимост. През 1948 г. [[Британски мандат в Палестина|Британският мандат в Палестина]] рухва и е създадена държавата [[Израел]].
- „Великите демокрации“
 
През 2002 в програмата на [[BBC]] „[[100-те най-велики британци]]“, той е обявен за „Най-великият от всички“ на базата на приблизително един милион гласа на зрители на BBC .<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml|title=Poll of the ''100 Greatest Britons''|accessdate=22 декември 2007|publisher=BBC |archiveurl=http://web.archive.org/web/20060514084331/www.bbc.co.uk/history/programmes/greatbritons.shtml |archivedate=14 май 2006}}</ref> Чърчил също е обявен за един от най-влиятелните лидери в историята от ''Time''.<ref>{{cite news|url=http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|title=The Most Influential People of the 20th Century|accessdate=22 декември 2007|work=Time Magazine|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000408225402/http://www.time.com/time/time100/time100poll.html|archivedate=8 април 2000}}{{dead link|date=Augustавгуст 2011}}</ref> Колежът Чърчил в [[Кеймбридж]] е основан през 1958 г. в негова чест.{{-}}
 
== Вижте също ==