Филотей I Кокин: Разлика между версии

'''Филотей I Кокин''' ({{lang-el|Φιλόθεος Α΄ Κόκκινος}}, ''Филотеос Кокинос'') е [[православие|православен]] [[духовенство|духовник]] от XIV век, [[вселенски патриарх]] в [[Константинопол]] от 1353 до 1355 година и втори път от от 1364 до 1376 година. Филотей е виден привърженик на [[Йоан VI Кантакузин]] и последовател на [[Григорий Палама]]. По време на втория си патриархат в 1368 година канонизира Палама за светец.<ref name="Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=gr&id=148 | заглавие=Φιλόθεος ὁ Κόκκινος |достъп_дата = 6 май 2016-05-06 |издател=Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον }}</ref> Многобройните му богословски, литургични и канонически произведения са широко популярни не само във Византийската империя, но и в славянския православен свят.<ref name="Encyclopædia Britannica">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.britannica.com/biography/Philotheus-Kokkinos | заглавие= Philotheus Kokkinos. Patriarch of Constantinople|достъп_дата = 6 май 2016-05-06 |издател=Encyclopædia Britannica }}</ref> Филотей е автор на [[диатаксис|диатаксите]] на Божествената литургия и Всенощното бдение.<ref name="Улянов">{{Цитат периодика| last = Ульянов | first =О. Г | year =Москва, 2008| title = «Диатаксис» патриарха Филофея: древнейшая редакция по афонским спискам и в переводе митрополита Киприана (Vat. slav. 14)| journal =Палеография и кодикология. 300 лет после Монфокона | pages =211 - 225 }}</ref><ref name="Панова">{{Цитат периодика| last = Панова | first = С. В | year =2007 | title =Диатаксис патриарха Филофея Коккина в славянской книжной традиции. Вопрос о происхождении особой русской редакции | journal =Древняя Русь. Вопросы медиевистики | volume =3 (29 | pages =79 – 80 | url =http://web.archive.org/web/20131225092129/http://www.philol.msu.ru/~ref/avtoreferat2009/panova.pdf }}</ref>

В 1339 година Филотей съставя томос, директно атакуващ [[Варлаам Калабрийски]] и обобщаващ [[паламизъм|паламитската теология]] за благодатка, божествената светлина, истинската разлика между Божието битие и неговите вечни, несъздадени действия, седалището на νοῦς в сърцето или мозъка, влиянието на тялото върху душата и обратно. Трактатът има вид на колективен доктринален манифест на атонските монаси, като в началото на писмото доктрината е представена като разкриване на мистерии, съдържащи се имплицитно в Евангелието и в писанията на Отците на Църквата и разкрити експериментално на съвременниците. Последният подписал епископ Яков Йерисовски, заявява, че атонските монаси няма да приемат в тяхната общност никой, който не приема изложената в писмото доктрина. Този томос по-късно е одобрен от Влахернския синод в 1351 година.<ref name=Jugie2>{{cite web|first=Martin|last=Jugie|title=The Palamite Controversy. 2. The hagiorite tome |url=https://bekkos.wordpress.com/martin-jugie-the-palamite-controversy/2-the-hagiorite-tome/ |accessdate=6 май 2016-05-06}}</ref>

С края на [[Византийска гражданска война (1341 – 1347)|Гражданската война]] в 1347 година и победата на Йоан Кантакузин, антиисихасткия патриарх [[Йоан XIV Калека]] е свален и на негово място на 17 май 1347 година е избран монемвасийският епископ паламист [[Исидор I Вухирас|Исидор Вухирас]]. Новият патриарх бързо се погрижва за избора на няколко нови епископи, привърженици на исихазма. Така Григорий Палама става солунски митролопит, а паламиста и кантакузинист Филотей Кокин - [[Ираклийска епархия|ираклийски митрополит]] в Тракия.<ref name=Jugie4>{{cite web|first=Martin|last=Jugie|title=The Palamite Controversy. 4. The triumph of Palamism (1347-1354) |url=https://bekkos.wordpress.com/martin-jugie-the-palamite-controversy/4-the-triumph-of-palamism-1347-1354/ |accessdate=6 май 2016-05-06}}</ref><ref name="Μέγεντορφ 239">{{cite book |title= Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα |last= Μέγεντορφ|first=Ιωάννης |year=1988 |publisher=Δόμος |location= Αθήνα|pages=239 }}</ref> След събора на антипаламистките епископи през юли 1347 година, начело с [[Неофит Филипийски]], [[Йосиф Ганоски]] и [[Матей Ефески]], който обявява Исидор и Палама за свалени и отлъчени, през август новият патриарх свиква на свой ред паламистки събор, който издава свой томос. Филотей верифицира с подписа си, че разкаятелно писмо от Матей Ефески е вярно с оригинала.<ref name=Jugie4/>

В 1453 година патриарх Калист I отказва да короняса [[Матей Кантакузин]], сина на Йоан VI Кантакузин за съимператор и е свален. На негово място през февруари е наложен привърженика на Кантакузин Филотей Кокин, който коронясва изповядалия официално паламизма Матей. През декември 1354 година [[Йоан V Палеолог]] влиза триумфално в Константинопол и принуждава Кантакузин да абдикира, като с него е свален и патриарх Филотей и на негово място е върнат Калист, а крайните мерки срещу антипаламистите от 1351 година са отменени.<ref name=Jugie5>{{cite web|first=Martin|last=Jugie|title=The Palamite Controversy. 5. The condemnation of Prochoros Kydones (1368)|url=http://bekkos.wordpress.com/martin-jugie-the-palamite-controversy/5-the-condemnation-of-prochoros-kydones-1368/|accessdate=6 май 2016-05-06}}</ref>

В 1376 година Филотей Константинополски е свален от новия император [[Андроник IV Палеолог]].<ref name="HTROC">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.holytrinityorthodox.com/calendar/los/October/11-07.htm | заглавие= St. Philotheus (Kokkinos) of Mt. Athos, patriarch of Constantinople (1379)|достъп_дата =6 май 2016-05-06 |издател=Holy Trinity Russian Orthodox Church }}</ref> Умира през 1379 година и е погребан с почести в манастира „Христос Акаталипт“. Обявен е за светец и паметта му се чества от Православната църква на 11 октомври.<ref name="HTROC"/>

* {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.krotov.info/acts/14/3/filofey.htm | заглавие=Послания патриарха Филофея на Русь |достъп_дата =6 май 2016-05-06 |издател= Русская историческая библиотека }}