Уикипедия

Фотография: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 145.255.211.173 (б.), към версия на 77.14.30.108
Етикет: Отмяна
м формат дати; козметични промени
Ред 1:
{{от пренасочване|Фото|френското списание|Фото (списание)}}
[[Файл:Burda Moden photo studio.jpg|мини|вдяснодясно|Фото студио]]
'''Фотография''' ({{lang-grc|φως / φωτος}} – светлина<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dfa%2Fos φάος], Henry George Liddell, Robert Scott, ''A Greek-English Lexicon'', on Perseus</ref> и {{lang-grc2|γραφω}} – пиша, писец, четка<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dgrafh%2F γραφή], Henry George Liddell, Robert Scott, ''A Greek-English Lexicon'', on Perseus</ref>; светопис – техника на рисуване със светлина<ref>[http://www.etymonline.com/index.php?search=photography&searchmode=none Online Etymology Dictionary]</ref>) се нарича процесът на създаване на [[изображение|изображения]] на реални обекти с помощта на [[светлина]]та върху фоточувствителни материали (филм) или електронно<ref>{{Cite book|title=The Focal Dictionary of Photographic Technologies |last= Spencer|first=D A |year=1973 |publisher=Focal Press |isbn=0-240-50747-9 |page=454 }}</ref>. За целта се използват [[фотоапарат]]и. Фотографията е едновременно теория, техника и метод за съхраняването на видими [[образ (оптика)|образи]] и клон от графичните изкуства, използващ тези техники като средство. Продуктът на фотографията се нарича фотографска снимка или просто [[снимка]].
 
Ред 7:
== История на фотографията ==
=== Стенопеичен фотоапарат и камера обскура ===
[[FileФайл:Camerae-obscurae.jpg|thumbмини|Камера обскура, дагеротипи, наречени „Гранд Фотограф“, произведени през 1840 и 1841 г. от [[Шарл Шевалие]], ([[Музей на изкуствата и занаятите]], [[Париж]])]]
Възникването на фотографията през [[19 век]] е резултат от няколко важни технически открития. Първото е оптическо.
 
Дълго преди първите снимки да бъдат направени, китайският философ Мо Ди и гръцките математици [[Аристотел]] и [[Евклид]] описват [[стенопеичен фотоапарат]] в V – IV век пр.н.е.<ref name="utexas">{{cite web|title=The First Photograph – Heliography | url = http://www.hrc.utexas.edu/exhibitions/permanent/wfp/heliography.html |quote= from Helmut Gernsheim's article, „The 150th Anniversary of Photography,“ in History of Photography, Vol. I, No. 1, January 1977: ...In 1822, Niépce coated a glass plate... The sunlight passing through... This first permanent example... was destroyed... some years later. |accessdate=2009-09-29 септември 2009}}</ref> През 6 век, византийският математик [[Антимий от Трал]] използва тип камера обскура в експериментите си<ref>Alistair Cameron Crombie, ''Science, optics, and music in medieval and early modern thought'', p. 205</ref>, [[Ибн ал-Хайтам]] (965 – 1040 г.) изучава камера обскура и стенопеичен фотоапарат<ref name=Wade2001>{{Cite journal| author = Wade, Nicholas J.; Finger, Stanley | year = 2001 | title = The eye as an optical instrument: from camera obscura to Helmholtz's perspective | journal = Perception | volume = 30 | issue = 10 | pages = 1157 – 77 | doi = 10.1068/p3210 | pmid = 11721819}}</ref> и прави първото им описание и точен анализ, [[Албертус Магнус]] (1193 – 1280 г.) открива [[сребърен нитрат|сребърния нитрат]]<ref>{{cite web| last = Davidson | first = Michael W | coauthors = National High Magnetic Field Laboratory at The Florida State University | title = Molecular Expressions: Science, Optics and You – Timeline – Albertus Magnus | publisher = The Florida State University | date = 2003-08-01 | url = http://micro.magnet.fsu.edu/optics/timeline/people/magnus.html | accessdate = 2009-11-28}}</ref>, и Жорж Фабрисиус (1516 – 71 г.) открива [[сребърен хлорид|сребърния хлорид]]<ref>Georges Potonniée (1973). ''The history of the discovery of photography''. Arno Press. p. 50. ISBN 0-405-04929-3</ref>. Даниеле Барбаро описва [[Бленда|диафрагмата]] през 1568 г.<ref name="history">Helmut Gernsheim (1986). ''[http://books.google.com/books?id=GDSRJQ3BZ5EC&pg=PA3&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false A concise history of photography]''. Courier Dover Publications. pp. 3 – 4. ISBN 0-486-25128-4</ref>, а Вилхелм Хомберг описва как светлината прави някои химични вещества да потъмнеят ([[фотохимичен ефект]]) през 1694 г.<ref>Helmut Gernsheim, Alison Gernsheim (1955). ''The history of photography from the earliest use of the camera obscura in the eleventh century up to 1914''. Oxford University Press. p. 20.</ref>
 
Много важно откритие за фотографията е [[камера обскура]]. По това време тя е в употреба от поне 400 години. Една рисунка на [[Леонардо да Винчи]] от [[1519]] година показва камера обскура; приблизително по същото време употребата и&#768;ѝ като помощно средство при [[рисуване]] е насърчавана. Този ранен оптичен прибор не съхранява получения [[образ (оптика)|образ]], а просто проектира това, което се намира пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху отсрещната стена и фактически цялата стая представлявала един огромен фотоапарат без [[обектив]]. Самата фраза „камера обскура“ означава буквално „затъмнена стая“. Тя е използвана и за наблюдение на [[слънчево затъмнение|слънчеви затъмнения]].
 
Второто важно откритие е химическо. То също има основи в дълбока древност. Стотици години преди изобретяването на фотографията, хората знаят, че някои цветове избеляват на слънцето, кожата на човека потъмнява на слънцето, а скъпоценните камъни искрят, но не успяват да направят съществена разлика между [[топлина]], [[въздух]] и [[светлина]]. [[Йохан Хайнрих Шулц]] (1687 – 1744 г.), физик и професор в Галския университет, [[Германия]], установява през 1724 година, че под влияние на светлината солите на [[желязо]]то променят цвета си. През 1725 г. той се опитва да направи светещо вещество и случайно смесва [[тебешир]] с [[азотна киселина]], която съдържа неголямо количество разтворено [[сребро]]. Шулц установява, че когато слънчевата светлина огрее бялата смес, тя става тъмна, докато ако сместа се защити от слънцето, цветът и&#768;ѝ не се променя. След тези наблюдения той провежда няколко експеримента с [[букви]] и [[цифри]], които изрязва от хартия, поставя върху [[бутилка]]та с приготвения разтвор и след като го осветява, получава фотографски отпечатъци. Професор Шулц публикува данните през 1727 година, но не прави опити да направи изображенията постоянни. Този експеримент обаче предизвика серия от наблюдения, открития и изобретения в областта на химията, които след малко повече от век довеждат до изобретяването на фотографията.
 
=== Първите снимки ===
[[КартинкаФайл:View from the Window at Le Gras, Joseph Nicéphore Niépce.jpg|thumbмини|250px|Първата запазена успешна снимка на [[Жозеф Ниепс]], направена около 1826 г.]]
[[FileФайл:Boulevard du Temple by Daguerre.jpg|thumbмини|250px|Булевард дю Темпл заснет през 1838 г. от [[Луи Дагер]] (1787 – 1851), Париж]]
Смята се, че първата успешна фотографска снимка е направена през 1822 година, но не се е запазила. Първата, достигнала до нас е от [[1826]] година<ref>[http://books.google.com/books?id=vftTAAAAMAAJ&q=Joseph+Nicephore+Niepce+View+From+the+Window+of+Gras&dq=Joseph+Nicephore+Niepce+View+From+the+Window+of+Gras&client=safari&cd=3 Seizing the Light: A History of Photography] By Robert Hirsch</ref> и е дело на френския изобретател [[Жозеф Нисефор Ниепс]]. За фотографска плака той използва полирана [[калай|калаено]]-[[олово|оловна]] плочка (пютър), покрита с нефтен дериват, наречен юдейска смола, който се втвърдява под въздействието на [[светлина]]та. Ниепс поставя плаката в камера обскура и я експонира 8 часа със силна слънчева светлина. Този процес обаче се оказва задънена улица и Ниепс започнва да експериментира със [[сребро|сребърни]] съединения въз основа на откритието на [[Йохан Хайнрих Шулц]], че сребърно-варовиковата смес потъмнява под влиянието на светлината.
 
Ред 32:
 
=== Разпространение ===
[[ImageФайл:Latticed window at lacock abbey 1835.jpg|thumbмини|ляво|180px|Прозорецът в Лакок Аби, Англия, фотография от [[Уилям Фокс Талбот]] през 1835 г. Показан тук в позитив, това е най-старият известен негатив, направен с фотоапарат.]]
В първите години дагеротипията се оказва по-популярна, тъй като удовлетворява внезапно възникналото търсене на портретни услуги сред новопоявилата се средна класа в резултат на [[индустриална революция|индустриалната революция]]. Това търсене, което не може да бъде задоволено нито със средствата на [[живопис]]та, нито като обем, нито като цена може би се оказва натиска, довел до развитието на фотографията.
 
Ред 49:
== Видове фотография и отделни стилове ==
=== Черно-бяла фотография ===
Фотографията първоначално е черно-бяла или още ''монохромна''. Дори и след като цветният филм става лесно достъпен, черно-бялата фотография продължава да доминира в продължение на десетилетия, което се дължи на по-ниската и&#768;ѝ цена и „класическия“ изглед. Важно е да се отбележи, че монохромните снимки не винаги са само черни и бели, но съдържат и други нюанси, в зависимост от процеса. Например процесът, използван за първи път преди повече от 150 години и основан на белтъчен отпечатък, произвежда [[кафяв]]и тонове.
 
Много фотографи продължават да произвеждат [[Монохромно изображение|монохромни изображения]]. Някои пълноцветни цифрови изображения се обработват с помощта на различни техники за създаване на черно-бели изображения, а някои производители произвеждат цифрови фотоапарати, с които да се правят изключително монохромни снимки. Монохромните изображения не предават пряко и реалистично обекта, а са по-скоро абстракции на реалността, представляващи цветове в различни нюанси на [[сив]]ото.
Ред 86:
==== Художествена фотография ====
{{основна|Художествена фотография}}
[[Файл:Edward S. Curtis Collection People 047.jpg|мини|вдяснодясно|Пример за художествена фотография, 1913 г.]]
Една фотографска снимка може да бъде истинско художествено [[произведение на изкуството]] ако могат да се предават настроения, чувства и да се подчертават характери или изобразят картини от [[природа]]та със силен заряд, доставящи естетическа наслада на зрителя. Възприемането е много индивидуално, защото всеки има изградени критерии за художественост, определени от възпитанието, образованието и различни обществени и социални позиции. Въпреки това естетическите качества на един фотопродукт, неговото възпитаващо въздействие и познавателна стойност е огромно, а когато това е направено с вкус и със спазване на основните правила за композиция и пропорция, фотографията е изкуство с висока художествена стойност.
 
Ред 145:
* ''Поставяне на главния обект в кадъра на преден план''. Този похват се различава от казаното в предишната точка. Рамката на кадъра може да обхваща и широки пространства – снимката да бъде в общ план, а само главният обект да бъде близко до фотоапарата и да се изобразява в кадъра едро върху фона на широките простори на [[пейзаж]]а, общият вид на [[интериор]]а и т.н.
* ''Тонално различие между обекта и [[фон]]а''. [[Контраст]]ът на тоновете подпомага изявяването на главния обект на изображението: светлият обект отчетливо се очертава върху тъмния фон, също както и тъмният обект върху светъл фон или жълтият обект на син фон и червеният обект на зелен фон.
* ''Светлинен [[акцент]]''. При него най-високите [[яркост]]и се образуват върху главния елемент на [[Композиция (изобразително изкуство)|композициякомпозицията]]та. Може да се постигне в [[студио]], като насочим най-силния светлинен сноп върху главния елемент или при естествени услови, като поставим важния елемент да се огрява от лъчите на [[слънце]]то на тъмен фон.
* ''[[Фокус (физика)|Фокусиране]] върху главния обект'' и загуба на рязкост във фона и второстепенните по значение елементи на композицията.
* ''Създаване на контрастен тонален рисунък'' на главното и мека градация на второстепенните елементи на фона.
Ред 216:
[[Категория:Изобретения от 19-ти век]]
[[Категория:Добри статии]]
 
[[Категория:Добри статии]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фотография“.