Ивайло: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
| герб=
}}
[[Файл:Uprising of Ivaylo.png|мини|[[Файл:Second Bulgarian Empire (1241-1256).png|мини|Второ българско царство]]Въстанието на Ивайло|alt=]]
'''Цар Ива̀йло(цар Иваил)''' е български [[цар]] в периода 1278-1279 година.
[[Византия|Византийските]] автори наричат Ивайло с прякорите ''Лахана'' и ''Бърдоква''. Думата „лахана“ произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] „λαχανον“, което означава „[[зеле]]“
== Въстанието на Ивайло ==
{{Main|Въстание на Ивайло}}
Постоянните нашествия на [[татари]]те през 60-те и 70-те години на XIII век довеждат българското население до отчаяние. Цар [[Константин Асен|Константин I Тих Асен]] (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното недоволство и да стане водач на [[въстание]], което започва през пролетта на [[1277]] г. През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от [[Златна орда|Златната орда]].
Ивайло е изкючително талантлив пълководец,със завидни,гениални военни умения,харизматичен,той успява да привлече и увлече масите след себе си и да защити българската държава от набезите на татарите(монголите) и византийците. Цар Ивайло е сред малцината в тогавашния свят, постигнали победи над татарите(монголите), споменаването на неговото име правело силно впечатление и сензация сред съвременниците му. През 1277 г. той организира дружини от съмишленици и след няколко сражения прогонва татарите(монголите) от тогавашна северна България(днешна Румъния,Молдова и Бесарабия). Тези успехи правят народния водач твърде популярен и към него се присъединяват много селяни, дори и боляри. Част от болярите обаче се затварят в крепостите и не защитават страната,което дава повод на Ивайло да ги наказва с отнемане на имуществото им.
Макар въстанието на Ивайло да е насочено срещу татарските набези и разорения в България, разрастването му скоро влиза в конфликт с царската власт. Болният български цар Константин Тих тръгва срещу Ивайло, но войската му бива разбита,а самият той е "заклан като жертвено агне" лично от Ивайло,заради предателството срещу българския народ. Ивайло за кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло. Войниците преминават на страната на Ивайло и той се насочва към столицата Търново без съпротива. В същото време византийският император, който следи внимателно събитията в България и затова дори се премества в Одрин, решава да постави на търновския престол своето протеже Иван Асен ІІІ – синът на цар Мицо Асен (1256-1257). Оженват го за императорската дъщеря и към Търново тръгва пратеничество с цел да убедят царицата Мария да отстъпи престола. Овдовялата търновска царица Мария и болярският съвет са изправени пред важен избор. И тогава неочаквано за византийския император и за европейските дворове царицата праща при Ивайло делегация, чрез която му предлага ръката си и престола. Отначало Ивайло се колебае,но през 1278 г. Ивайло влиза в Търново и приема короната,за да спре братоубийствената война, като се оженва за царица Мария със споразумението, че ще гарантира правата на нейния син Михаил върху престола. Междувременно татарите отново нахлуват в Добруджа и Ивайло през 1278 г. предприема поход срещу тях, като успява да ги прогони.
Обстановката обаче се усложнява, защото в България навлизат византийски войски, които водят византийското протеже Иван Асен ІІІ,който е син на българския цар Мицо Асен и зет на Василевса на Византия,за да го поставят на трона. Ивайло е принуден да води война на два фронта. Воеводите му проявяват изключителен героизъм срещу ромеите, но византийците приближават Велико Търново, като пускат слуха, че Ивайло е убит в битка с татарите,докато Ивайло води битки в страната.Някои от българските боляри също са били противници на Ивайло,защото ги е наказвал с отнемане на имущество. Лъжливия слух за смъртта на Ивайло сломява съпротивата на столицата Търново и Иван Асен ІІІ (1279-1280) е обявен за цар.Болярите изпратили бременната от Ивайло царица Мария в Цариград,където родила дъщеря от Ивайло. Предателството не отчаяло въстаниците,те обсадили Търново и разгромили две византийски армии.
След като си осигурява тила откъм татарите, през пролетта на 1279 г. Ивайло насочва своите действия за възвръщане на статуквото в Търново. В столицата избухва заговор, който избира за цар видния болярин Георги І Тертер (1280-1292), Страхливият Иван Асен ІІІ избягва,като излъгва,че излиза да се разхожда с жена си,той задига българското царско съкровище и избягва с жена си в Костантинопол. Ивайло е отблъснат от войските на Георги Тертер. След тежки битки между болярите и Ивайло,въстаниците са изтощени и разбити,сред привържениците му избухват противоречия и Ивайло е принуден също да напусне страната и да поиска помощ от Златната орда на хан Ногай.За същото пристига при Ногай и Иван Асен ІІІ.Ивайло разчитал на покръстения татарин Касим бег с който воювал срещу ромеите,а Иван Асен ІІІ разчитал на Ефросина - съпруга на татарина хан Ногай и незаконна дъщеря на василевса. Иван Асен ІІІ идва с тайното предложение на византийския император - хан Ногай да убие Ивайло. Първоначално Хан Ногай се е колебаел и опивал да отклони това предложение,но при един пир,пияният хан Ногай заповядва да убият Касим бег и Ивайло,изненаданите цар Ивайло и Касим бег издъхват с прободени с меч гърла,пред очите на смаяните присъстващи.Това убийство е извършено под византийско влияние и влиянието на Ефросина,с открадването на българското съкровище и убийството на Ивайло, се нанася удар върху България от страна на Византия.
Славата на Ивайло като ”добър и справедлив цар”, защитник от татарите остава в народната памет за векове. Не случайно след неговата смърт още през 1294 г. в Тракия се явява някой си Лъжеивайло, за който византийския историк Георги Пахимер пише: ”Само името Лахана беше достатъчно, хората му да спечелят победа, където и да се явят. Така за кратко време се събраха несметно число войници”. Слухът за татарските(монголските) жестокости и разорения плашели дори жителите на далечна Англия и Франция,но не уплашили Ивайло.Васалните държави плащали на татарите годишен данък,който включвал много желязо на кюлчета и по една секира от всяка къща.
Византийският [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]] вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар [[Мицо Асен]] ([[1256]]-[[1257]]), когото провъзгласява за цар под името [[Иван Асен III]] и жени за своята дъщеря [[Ирина Палеологина]]. Когато царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]], съпругата на Константин Тих, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в [[Търново]] и през пролетта на [[1278]] г. става законен български цар.
| |||