Вояджър 1: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български
м ,
Ред 32:
Вояджър 1 първоначално е планиран като [[Маринър 11]], продължение на програмата [[Маринър]]. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на [[газов гигант|газовите гиганти]] за ускоряване до скорост, достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия.
 
Апаратът е изстрелян на [[5 септември]] [[1977]] г. от [[Кейп Канаверъл]] във [[Флорида]], [[САЩ]], използвайки [[ракетен носител|носител]] [[Титан (ракета)|Титан IIIE]]/[[Кентавър (ракета)|Кентавър]], малко след Вояджър 2. Въпреки че е изстрелян втори, Вояджър 1 следва по-бърза траектория и достига до [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и [[Сатурн (планета)|Сатурн]] преди Вояджър 2.
 
Любопитен факт е, че втората степен Титан IIIE се изключва с една секунда предварително, като това нарушава планираната траектория. Третата степен Кентавър обаче има достатъчно резерви, за да компенсира грешката.