Калисто (спътник): Разлика между версии

Разстоянието от Юпитер до Калисто е 1 883 000 km, радиусът му е 2400 кмkm, а масата му е 1,08.10²³ [[килограм|кгkg]].

Калисто е покритият с най-много кратери спътник в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се предполага, че в геологични периоди може да заличи неравности в релефа чрез бавното си придвижване. Две от най-големите забележителности на Калисто са кратерът [[ValhallaВалхала (кратер)|ValhallaВалхала]] с диаметър от 600 кмkm и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000 кмkm, и серията от кратери [[''Gipul Catena]]'', разположени в права линия на повърхността на спътника. За ''Gipul Catena'' се смята, че е образуван от обект, разрушил се на множество малки части под действието на [[приливни сили|приливните сили]] на Юпитер подобно на [[комета]]та [[ШумейкълШумейкър-Леви 9]]. Възрастта на кората на Калисто се определя на 4 милиарда години.

Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105 кмkm леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10 кмkm. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от космическия апарат Галилео чрез измервания на зависимостите на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, което издава наличието на проводящ материал под повърхността. Смята се, че тази роля се изпълнява от соления океан. Друго доказателство за наличието на океан е фактът, че повърхността, диаметрално противоположна на големия кратер ValhallaВалхала, не е напукана и не показва следи от сеизмични вълни, породени от гигантски сблъсък. На [[Луна]]та и на [[Меркурий (планета)|Меркурий]] обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че на Калисто съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни – а именно течен океан под повърхността.