Отваря главното меню

Промени

Допълнения
'''Златният век на исляма''', понякога наричан '''Ислямски ренесанс''' и '''Мюсюлмански ренесанс'''<ref>Joel L. Kraemer (1992), ''Humanism in the Renaissance of Islam'', p. 1 & 148, Brill Publishers, ISBN 90-04-07259-4.</ref><ref>Минеев В. В. ''Введение в историю и философию науки'', с.325</ref> е исторически период от около средата на [[8 век|VIII]] до средата на [[13 век|XIII век]], в чието начало [[Арабски халифат|Арабският халифат]] е най-голямата държава на своето време. В рамките на халифата се формира общомюсюлманско културно пространство, което продължава да съществува и след разпадането му. Благодарение на това, ислямските [[учен]]и, писатели и творци на изкуството от периода са допринесли значително за развитието на световната наука и култура. След разпадането на Арабския халифат развитието на [[ислям]]ската култура за кратко се води от персийската държава на Саманидите, а по-късно от поредица от [[Тюркски народи|тюркски]] империи: Караханиди, Тимуриди, Селджуки, Хулагуиди. Хауърд Търнър пише: „Мюсюлманските художници и учени, работници и принцове заедно са създали уникална култура, която оказва пряко и косвено влияние върху всеки континент“.
[[File:House_of_Wisdom(Bayt_al-Hikma).jpg|link=https://en.wikipedia.org/wiki/File:House_of_Wisdom(Bayt_al-Hikma).jpg|thumb|Илюстрация на Бейт-ул-Хикма (Домът на мъдростта) в [[Багдад]]]]
В рамките на халифата се формира общомюсюлманско културно пространство, което продължава да съществува и след разпадането му. Благодарение на това, ислямските [[учен]]и, писатели и творци на изкуството от периода са допринесли значително за развитието на световната наука и култура. След разпадането на Арабския халифат развитието на [[ислям]]ската култура за кратко се води от персийската държава на Саманидите, а по-късно от поредица от [[Тюркски народи|тюркски]] империи: Караханиди, Тимуриди, Селджуки, Хулагуиди. Хауърд Търнър пише: „Мюсюлманските художници и учени, работници и принцове заедно са създали уникална култура, която оказва пряко и косвено влияние върху всеки континент“.
 
При „Ислямския Ренесанс“ се развиват [[математика]]та, [[медицина]]та, [[философия]]та, [[физика]]та, [[химия]]та и други науки. Ислямската култура, простираща се от южна Испания до Китай, включва постиженията на учени от най-различни националности и вероизповедания. Тя развива по-нататък познанията на египтяните, гърците и римляните и подготвя почвата за епохата на [[Ренесанс]]а.
 
== Университети и научни центрове ==
[[File:University of Al Qaraouiyine.jpg|thumb|Интериор на [[Университет „Карауин“|Университета "Ал-Караууин"]]]]
В ислямския свят при джамиите се отварят училища, където се преподават не само духовни, но и светски науки. Много медресета с течение на времето се превръщат в университети. Мюсюлманските владетели организират научни центрове, където учените могат да натрупват, развиват и обменят знания. Най-известният от тези научни центрове – „Дом на Мъдростта“ („Бейт ал-Хикма“), е основан от халиф [[Абдаллах ал-Мамун|ал-Мамун]] през 20-те години на IX век. Освен [[Багдад]], центрове на научната дейност на [[Средновековие|средновековния]] [[Изток]] в различни периоди от неговата история са: [[Кайро]], [[Дамаск]], [[Бухара]], Газна, [[Самарканд]], [[Хорезъм|Хорезм]], [[Исфахан]], [[Нишапур]], [[Балх]] и други градове. В 859 г. принцеса Фатима ал-Фихри основава във [[Фес]] (Мароко) първия съвременен университет. В университета се приемат както мъже, така и жени, има няколко факултета и се преподават много дисциплини. В Европа голям център е [[Кордоба]] (тогава в рамките на [[Ал Андалус]])
 
== Науки ==
=== Астрономия ===
[[File:Ghotb2.jpg|150 px|thumb|left|Средновековен ръкопис на Кутуб ал-Дин ал-Ширази, изобразяващ епицикличен планетарен модел]]
[[Астрономия]]та е една от науките, от които най-много се интересуват мюсюлманските учени. Почти във всички големи градове на ислямските държави има [[обсерватории]]. През 1259 г., Насир ад-Дин ат-Туси основава най-голямата по това време в света Марагинска обсерватория близо до [[Тебриз]]. Заедно с Шараф ад-Дин Ат-Туси и Ибн аш-Шатир той е един от първите, които се произнасят за възможността [[Земята]] да се върти около своята ос. Мюсюлманите усъвършенстват [[астролабия]]та – инструмент за определяне на разположението на звездите и за измерване на разстоянията между тях. През IX – X век, братята Муса (Banū Mūsā) изчисляват дължината на земната окръжност.
 
 
=== Ботаника и медицина ===
[[File:Al-Risalah al-Dhahabiah.JPG|thumb|150 px|Ръкопис на "Ал-Рисала ал-Дахабиа". Заглавието гласи: "Златна дисертация в медицината, която е изпратена от Имам Али ибн Муса ал-Ридха към [[Абдаллах ал-Мамун|ал-Ма'мун]]]]
[[Ал-Андалус|Андалуският]] лекар Ибн ал-Байтар (Ибн Байтар) (1190 – 1248) описва в книгата си около 1400 лечебни растения и [[билки]]. Освен лекар, той е аптекар и учен. Неговата работа се смята за основен научен труд във [[фармакология]]та.
 
Анонимен потребител