Разлика между версии на „Южна Америка“

м
формат дати
м (Премахнати редакции на 89.25.125.156 (б.), към версия на Vodnokon4e)
Етикет: Отмяна
м (формат дати)
Революционните движения и десни военни диктатури са обичайни след [[Втората световна война]], но от 1980-те години насам на континента широко се разпространява вълна на демократизация и демократични управления.<ref>„The Cambridge History of Latin America“, edited by Leslie Bethell, Cambridge University Press (1995) ISBN 0-521-39525-9</ref> Въпреки това обвиненията в корупция са все още много чести, и няколко страни са застигнати от кризи, които довеждат до оставката на правителствата им, въпреки че в повечето случаи те се дължат на масовите граждански протести.
 
Международната задлъжнялост се превръща в тежък проблем за страните от континента в края на 1980-те, а някои страни, макар че имат силни демокрации, все още не са развили политически институции, способни да се справят с подобни кризи, без да прибягнат към нетрадиционни икономически политики. Показателен е примерът на Аржентина с икономическата ѝ криза в началото на 21 век.<ref>{{Cite book|url=http://books.google.com/books?id=6tNWbywFXhkC&printsec=frontcover&dq=latin+american+history |title=The Cambridge History of Latin ... – Google Books |publisher=Books.google.com |accessdate=2010-10-24 октомври 2010|isbn=978-0-521-39525-0|year=1995}}</ref> През последните години на 20 и първите години на 21 век се наблюдава развитие на регионалната интеграция със създаването на чисто южноамерикански институции като [[Андската общност]], [[Меркосур]] и [[UNASUR]]. За отбелязване е, че с избора на [[Уго Чавес]] във Венецуела през 1998 г. в региона започва така нареченият „[[розов прилив]]“ – процесът на избирането на леви и левоцентристки правителства в повечето страни от района, с изключение на Гвиана, Перу и Колумбия.
 
== Вижте също ==