Отваря главното меню

Промени

Допълнение
=== Усвояване и развиване на нови технологии ===
Тук става дума най-вече за средновековното книжно дело. С новата и по-лесна система за писане след въвеждането на хартията, трансферът на информация бил улеснен максимално за онази епоха. За първи път в историята станало възможно човек да си изкарва прехраната само от писане и продажба на [[книга|книги]]<ref>In Our Time – Al-Kindi, Hugh Kennedy". bbcnews.com. 28 June 2012. Archived from the original on 2014-01-14. Retrieved May 18, 2013.</ref>. Използването на хартия се разпространява от [[Китай]] в мюсюлманските региони през [[8 век|8-ми век]], а бързо след това пристига и в [[Ал-Андалус]] на [[Пиренейски полуостров|Иберийския полуостров]] (съвременна [[Испания]] и [[Португалия]]). Мюсюлманските производители на хартия разработват конвейрни методи за ръчно копиране на ръкописи, като така постигат далеч по-големи тиражи от постиганите дотогава в [[Европа]] в продължение на векове<ref>„Islam's Gift of Paper to the West“. Web.utk.edu. 2001-12-29. Archived from the original on 2015-05-03. Retrieved 2014-04-11.</ref>. Именно от този регион останалият свят се научил да прави хартия от лен.
 
==Образованието==
Централното място на писанията и тяхното изучаване в ислямската традиция спомогнало образованието да стане главен религиозен стълб валиден в почти всички времена и места в ислямската история. Значението на знанието в ислямската традиция е отразено в редица хадиси, приписвани на пророка [[Мохамед]], включително и този, който напътства вярващите да "''търсят знания, дори в Китай''"<ref> Jonathan Berkey (2004). "Education". In Richard C. Martin. Encyclopedia of Islam and the Muslim World. MacMillan Reference USA.</ref>. Въпреки че е невъзможно да се изчислят нивата на грамотност в предсъвременните ислямски общества, почти сигурно е, че те са били относително високи, поне в сравнение с техните европейски съседи<ref>Jonathan Berkey (2004). "Education". In Richard C. Martin. Encyclopedia of Islam and the Muslim World. MacMillan Reference USA.</ref>.
 
През първите няколко века след зараждането на [[ислям]]а образователните процеси били изцяло неформални, но от 11-ти и 12-ти век управляващите елити започнали да създават институции за висше религиозно и светско обучение, известни като [[медресе|медресета]]. Медресите скоро се размножили в целия ислямски свят, което спомогнало за разпространението на ислямското обучение извън градовете. Организираното обучение обединило различните мюсюлманскиобщности в общ културен проект, зародили се различни школи, всяка от която със значителен брой последователи.
 
== Университети и научни центрове ==
[[File:University of Al Qaraouiyine.jpg|thumb|Интериор на [[Университет „Карауин“|Университета "Ал-Караууин"]]]]
В ислямския свят при джамиите се отварят училища, където се преподават не само духовни, но и светски науки. Много медресета с течение на времето се превръщат в университети. Мюсюлманските владетели организират научни центрове, където учените могат да натрупват, развиват и обменят знания. Най-известният от тези научни центрове – „Дом на Мъдростта“ („Бейт ал-Хикма“), е основан от халиф [[Абдаллах ал-Мамун|ал-Мамун]] през 20-те години на IX век. Освен [[Багдад]], центрове на научната дейност на [[Средновековие|средновековния]] [[Изток]] в различни периоди от неговата история са: [[Кайро]], [[Дамаск]], [[Бухара]], Газна, [[Самарканд]], [[Хорезъм|Хорезм]], [[Исфахан]], [[Нишапур]], [[Балх]] и други градове. В 859 г. принцеса Фатима ал-Фихри основава във [[Фес]] (Мароко) първия съвременен университет. В университета се приемат както мъже, така и жени, има няколко факултета и се преподават много дисциплини. В Европа голям център е [[Кордоба]] (тогава в рамките на [[Ал Андалус]])
 
В 859 г. принцеса Фатима ал-Фихри основава във [[Фес]] (Мароко) първия съвременен университет [[Университет „Карауин“|Университета "Ал-Караууин"]]]]. В него се приемат както мъже, така и жени. Има няколко факултета и се преподават много дисциплини. Вписан е в Книгата на рекордите на Гинес като най-стария университет в света. Университетът [[Ал-Азхар]] е друг ранен университет (940 г.), който съществува и до днес. В Европа голям център е [[Кордоба]] (тогава в рамките на [[Ал Андалус]])
 
== Науки ==
 
==Естествени науки==
 
===Научен метод===
[[Ибн ал-Хайтам]] (Алхазен) е значима фигура в историята на научния метод, особено в подхода си към експериментиране. Описан е като „първият истински учен в света“<ref>Al-Khalili, Jim (2009-01-04). "BBC News". BBC News. Archived from the original on 2015-05-03. Retrieved 2014-04-11.</ref>.
 
[[Авицена]] е създал правила за тестване на ефективността на лекарствата. Негово е заключението, че за да бъде приет ефектът, получен от експерименталното лекарство трябва да се наблюдава постоянно или след много повторения. Лекарят [[бу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Ал-Рази]] е ранен защитник на експерименталната медицина и препоръчва използването на контрол за клинични изследвания. Той каза: "Ако искате да изследвате ефекта на кръвопроливането върху заболяване, разделете пациентите на две групи, извършвайте кръвопускане само в една група, наблюдавайте и двете и сравнявайте резултатите".
 
=== Астрономия ===
[[File:Ghotb2.jpg|150 px|thumb|left|Средновековен ръкопис на Кутуб ал-Дин ал-Ширази, изобразяващ епицикличен планетарен модел]]
 
Средноазиатският учен [[Улуг Бег]] разполага в своята обсерватория с монтиран на стена [[секстант]] с радиус от 40 метра и с работна част от 20° до 80°, който няма равен в света до 1437 г. Улуг Бег съставя каталог на звездното небе „Зидж на Улуг бег“ (Zij-i Sultani), в който са описани 1018 звезди. Там е определена и продължителността на звездната година: 365 дни, 6 часа, 10 минути, 8 секунди (с грешка + 58 секунди) и наклонът на оста на Земята: 23,52 градуса (най-точното измерване). Точността на тези таблици превъзхожда всичко, постигнато по-рано на Изток и в Европа. Едва през XVII век [[Тихо Брахе]] успява да постигне точност, сравнима със самаркандските наблюдения, а след това и да я надмине. Нищо чудно, че този астрономически справочник постоянно привлича вниманието на астрономите, както на Изток, така и в Европа. Той скоро е преведен на латински език и заедно с „Алмагест“ на [[Клавдий Птолемей]] и таблиците на кастилския крал [[Алфонсо X]] става пособие по астрономия във всички европейски обсерватории<ref>[http://www.e-samarkand.narod.ru/News.files/090609.htm Международная конференция астрономов в Самарканде::: 615 лет Мирзо Улугбеку::: Обсерватория Улугбека в Самарканде]</ref>.
 
 
=== Ботаника и медицина ===
[[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Ал-Рази]] пише няколко медицински книги и е откривател на редица болести. Той е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ.
 
==География==
==Изкуство==
== Източници ==
<references />
575

редакции