Ото Валах: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м форматиране, допълване; форматиране: 4 интервала, заглавие-стил, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 10:
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Химия]]
| образование = [[Гьотингенски университет]]<br>[[Хумболтов университет на Берлин]]
| учил-при =
| работил-в = [[Берлински университет]]<br>[[Бонски университет]]<br>[[Гьотингенски университет]]
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
Ред 18:
| повлиян =
| повлиял =
| награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за химия]] (1910)
}}
}}
 
'''Ото Валах''' ({{lang-de|Otto Wallach}}) е [[Германия|германски]] [[химик]] и, носител на [[Нобелова награда за химия]] презза 1910 годинаг. „''за достиженията за развитието на органичната химия и химическата промишленост, както и за пионерския му труд в областта на алицикличните съединения''“.
 
== Биография ==
Роден е на [[27 март]] [[1847]] година в [[Кьонигсберг]], [[Прусия]]. Баща му е [[евреи]]н, но по-късно става [[Лутеранство|лутеранец]]. иСкоро след раждането му баща му е преместен на работа в [[Щетин]], а през 18531855 г. става директор на Главната сметна камера в [[Потсдам]]., където Ото Валахпосещава гимназия. След като през 1867 г. завършва гимназията записва да следва [[химия]] в [[Гьотингенски университет|ГьотингенГьотингенския университет]]. иПрез 1869 г. защитава докторска [[Хумболтовдисертация]] университети за кратко работи като асистент на Берлин[[Август Вилхелм фон Хофман]] в [[Берлински университет|БерлинБерлинския университет]]. През 18681870 г. започвастава асистент на известния немски химик [[докторатФридрих Август Кекуле]]а сив [[Бонски университет|Бонския университет]]. Същата година, по време на [[Френско-пруската война]], е призован в Гьотинген[[казарма]]та.
 
След края на военната служба работи като химик в берлинска фирма. След това се връща се в Берлинския университет като асистент в лабораторията по [[Органична химия|органична химия]], а по-късно става лектор. През 1876 г. е назначен за адюнкт професор, а през 1879 оглавява Катедрата по [[фармакология]]. Заеманата длъжност поставя учения пред необходимостта да се заеме с изучаването на [[Етерично масло|етеричните масла]].
Умира на [[26 февруари]] [[1931]] година в Гьотинген.
 
От 1889 г. Валах оглавява катедра в Гьотингенския университет и става ръководител на университетския Химически институт. В Гьотинген той изучава оптическите свойства на [[терпен]]ите и в същото време се занимава с изследването на природни продукти като различните видове [[спирт]], [[кетон]]ите и [[политерпен]]ите.
 
След като напуска през 1915 г. Гьотингенския университет, Валах продължава двадесет години след това да прави химически изследвания, да публикува статии и да участва в научни конференции.
 
Валах не създава семейство. Умира на [[26 февруари]] [[1931]] година в [[Гьотинген]] на 83-годишна възраст.
 
== Научна дейност ==
Валах започва да изучава [[терпен]]ите, наречени така, защото някои от тях се съдържат в [[терпентин]]а. Известно е, че в процентно отношение съставът на всички терпени е еднакъв, те често имат еднаква [[Атомна маса|атомна маса]] и една и съща [[Точка на кипене|точка на кипене]]. Въпреки това [[Химическа реакция|химическите реакции]], в които участват, способността им да пречупват [[светлина]]та и други свойства навеждат на мисълта, че тези вещества се отличават едно от друго.
 
По това време се смята, че терпените са стотици, което превишава значително реалното количество, способни да образуват десетте [[атом]]а [[въглерод]] и шестнадесетте атома [[водород]], от които се състоят според тогавашните представи терпените. Към 1887 г. Валах доказва, че в действителност съществуват само осем такива вещества. По-нататъшната работа му позволява да опише подробно реакциите на превръщане на един терпен в друг, а също и реакциите, при които се получават техни химически производни.
 
На основата на събрания от учения материал започва да се изяснява структурата на терпеновото семейство и механизмите на молекулярното преобразуване на терпените. Валах класифицира терпените като особен клас алициклични съединения (молекули с незатворена верига). Получените от него резултати не само събуждат интереса към тази област на химичната теория, но имат и голямо практическо значение за отраслите на [[Химическата промишленост|химическата промишленост]], които се занимават с производството на етерични масла и [[парфюм]]и.
 
<br />
 
== Признание ==