Гана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 4x тире, 3x кавички, 2x точка, 15 интервала, тире-числа, число+г. (ползвайки Advisor) <references /> |
|||
Ред 58:
Между 5 и 13 век господството на Гана се разпростира приблизително над южния граничен регион от съвременна Мавритания и Мали. основното население на Гана са племената сонинке, клон на манде, който наред с банту е главно езиково семейство от нигеро-конгоанската езикова група . „Гана“ както е известна на чужденците е една от титлите на нейния крал. През 8 и 9 век Гана се появява в арабски източници. Най-ранният писмен текст в който се появява Гана принадлежи на арабският географ ал-Фазари, който споменава „територията на Гана, земя на злато“ и е от 8 век. Най-пълното изложение за Гана е създадено от арбския пътешественик ал-Бакри през 11 век.<ref>Шилингтън, Кевин, История на АФрика, ИК Рива, 2017, стр. 95</ref>
В миналото завладяването на Гана винаги е приписвано на Алморавидите от юг и е отнасяно към 1076 г. от т н.е. Последните изследвания на арабски извори от по-късно време поставят под въпрос събитията в действителност. Със сигурност можем да твърдим, че е имало някакъв въоръжен конфликт между Алморавидите и сонинке. Сонинке са изтласкани към Аудагаст и това слага край на търговията. През последната четвърта на XI век, управниците на Гана, сонинке приемат исляма – не е сигурно дали по насилствен начин или по мирен път. Несъмнено в началото на XII в. Гана е вече ислямска държава.
Със смъртта на халифа Абу Бакр през 1087 силите на АЛморавидите са до голяма степен изтеглени на север. Мнозина от най-добрите ислямски бойци са изкушени да изоставят южната пустиня и да се присъединят към Юсуф<ref name="История на Африка">Шилингтън, Кевин; История на Африка;, ИК Рива, 2017, г.,104 стр.</ref>Започва дезертьорство сред техните сили. Това позволява на управинците на Гана, сонинке, а по-късно – и на малинке, да си върнат териториите.
През 12 – 16 век в. в империята Мали, в Северна Африка се обособява професонална гилдия от търговци (наречени ''уангара'' на запад и ''дюла'' на изток). По произход те принадлежат към племената сонинке, малинке или бамана и обичайно са мюсюлмани. Проникват в горите и търгуват ядки, храна и злато. Търговските им маршрути включват градовете Уалата, Тадмека, и Тумбукту и Гао. ИМенно ''дюла'' през 14 в. достигат до Гана и внасят в транссахарската търговия цяло ново перо в търговията със злато <ref>Шилингтън, Кевин ; История на Африка; 2017 г. ИК Рива, стр.110</ref>
| |||