Сети I: Разлика между версии

Сети I е син на [[Рамзес I]] и кралица Ситре<ref>Aidan Dodson & Dyan Hilton: ''The Complete Royal Families of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2004), ppp. 160 – 163</ref>, които нямат владетелски произход. При управлението на баща си заема длъжност на пръв везир и началник на войската<ref name="NG">Nicolas Grimal: ''A History of Ancient Egypt'', Blackwell Publishing (2005), ppp. 246 – 250</ref>. Сред учените се дискутира продължителността на неговото управление. 11-та година е последната засвидетелствана със сигурност, според част от египтолозите<ref>Jürgen von Beckerath: ''Chronologie des Äegyptischen Pharaonischen'', Phillip von Zabern (1997), p. 190</ref>. Липсват убедителни доказателства за 15-та или 17-та година<ref>Erik Hornung: ''The New Kingdom'', In: ''Ancient Egyptian Chronology ''(= Handbook of Oriental studies.: Section One., The Near and Middle East.; BandVolume 83)''. Brill, Leiden/ Boston 2006, p. 210/ – 211</ref>. По-нови проучвания предлагат виждането за едва 9-годишно управление<ref>Jacobus Van Dijk: ''The date of the Gebel Barkal Stela of Seti I'', In: D. Aston, B. Bader, C. Gallorini, P. Nicholson & S. Buckingham (eds): ''Under the Potter's tree. Studies on Ancient Egypt presented to Janine Bourriau on the Occasion of her 70th Birthday'', Leuven: Peeters 2011, (Orientalia Lovaniensia Analecta; 204), ppp. 325 – 332</ref><ref>David A. Aston: ''Radiocarbon, Wine Jars and New Kingdom Chronology'', Ägypten und Levante Vol. 22/23 (2012/2013), ppp. 289 – 315</ref>.

През първата година от неговото царуване Сети I предприема военен поход по северното крайбрежие на [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]] в посока към [[Ханаан]]. Начело на египетската армия, той побеждава местното бедуинско племе ''шасу'' и превзема няколко ханаански крепости<ref name="NG"/>. Завладяни са финикийските пристанищни градове [[Акра (Израел)|Акка]] и [[Тир]]. Повечето местни държавици не оказват съпротива и приемат да плащат трибут като васали на фараона. Сети I след това воюва срещу царството на [[амореи]]те ([[Амуру]]) и завзема [[Кадеш]]<ref name="WH">William C. Hayes: ''The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part II: The Hyksos Period and the New Kingdom (1675 – 1080 B.C.)'', New York: The Metropolitan Museum of Art (1978), ppp. 326 – 327</ref>, изгубен от египтяните по времето на [[Ехнатон]], близо половин век по-рано. Ханаанските владетели в [[Ливан (планина)|Ливан]] признават върховенстото на фараона и му дават голямо количество от ценната [[Ливански кедър|кедрова]] дървесина като данък.

Серията успешни походи е подробно представена в релефни изображения от храма на Амон в Карнак<ref name="IESCAH">Edwards, I.E.S: ''The Cambridge Ancient History'' (2nd ed.edition), Volume II, Part 2, ''The Middle East and the Aegean Region, c. 1380 – 1000 BC'', Cambridge University Press (1982), volp. II, part 2., pp.218 – 224</ref>. Там присъства сцена в която заловените вражески предводители са използвани в човешки жертвоприношения<ref>Jan Jozef Simons: ''Handbook for the study of Egyptian topographical lists relating to Western Asia'', E. J. Brill, Leiden 1937, p. 50; p. 53 – 54; p. 62</ref><ref>[http://www.memphis.edu/hypostyle/tour_hall/seti_scenes.php ''The Karnak Great Hypostyle Hall Project'': War Scenes of Seti I] (The University of Memphis)</ref>, една крайно нетипична за египетските традиции практика, навярно свързана с култа към Сет. Към богатата военна плячка спадат и многобройни пленници, изпратени да работят в златните мини край [[Едфу]] и каменните кариери<ref>Edwards, ''The Cambridge Ancient History'', p.224<name="CAH"/ref><ref name="JVD"/>.

Скоро след триумфалното завръщане на Сети I, Кадеш попада под контрола на [[Хетско царство]], поради невъзможността на египтяните да поддържат постоянно военно присъствие толкова далеч от границите си. Амореите се обявяват за васали на хетския цар, който започва настъпление срещу египетските владения в [[Сирия (регион)|Сирия]]. Това довежда до първата война между египтяни и хети<ref>Peter A. Clayton: ''Chronicle of the Pharaohs'', Thames & Hudson Ltd. (1994), ppp. 142 – 145</ref>, в която Сети I удържа победа при Кадеш, но не успява да възвърне града. Северната част от Сирия остава под хетско влияние, а египетския фараон запазва контрола над крайбрежието<ref name="WH"/>. Сведенията около изхода на този сблъсък са несигурни, като вероятно се стига до неофициално примирие. То обаче е само временно и няколко години по-късно войната с хетите е подновена от Рамзес II.

Сети I е първият египетски фараон, който воюва срещу [[Древни либийци|либийците]], новопоявили се номадски племена, които нападат Делтата от западната пустиня около средата на управлението му<ref name="JVD">Jacobus Van Dijk: ''The Amarna Period and the later New Kingdom'', The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), ppp. 286 – 288</ref>. Фараонът удържа победа над тях и взема много пленници. През управлението му египетските войски потушават метеж в [[Нубия]], отбелязано в стела от [[Джебел Баркал]], несигурно дали през 3/4-та или 11-та година от неговото възкачване<ref name="WH"/>.

Според някои мнения офанзивната стратегия на Сети I в Азия е твърде прибързана и недостатъчно обмислена – в амбицията си да постигне бързи и впечатляващи успехи, които да издигнат престижа на Египет и новата едва-що установила се династия, той подценява възможностите на противника и завещава сериозен конфликт на своя наследник<ref name="TW">Toby Wilkinson: ''The Rise and Fall of Ancient Egypt'', Random House Publishing Group (2010), p. 220</ref>.

Управлението на Сети I е забележително и с неговата мащабна строителна дейност, невиждана от времето на [[Аменхотеп III]]. През сравнително краткото си царуване той започва многобройни монументи, повечето завършени при неговия син Рамзес II<ref>Peter James Brand: ''The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis'', Brill (2000)</ref>. Най-известен е големият Абидоски храм (''„мемнониум“''), посветен на главните египетски божества (т.нар. Абидоска триада: [[Озирис]], [[Изида]] и [[Хор (бог)|Хор]]), с отделно светилище-[[кенотаф]] на Озирис (''озирион''), приземна постройка до западната стена на храма<ref>Steven Blake Shubert: ''Abydos, Osiris temple of Seti I'', in Kathryn A. Bard (ed.): ''Encyclopedia of the Archaeology of Ancient Egypt'', Routledge (1999), p. 113 – 115</ref><ref>Richard H. Wilkinson: ''The Complete Temples of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2000), pp.146 – 148</ref>. В по-късен период храмът на Сети I в [[Абидос]] е бил преосветен в чест на [[Амон-Ра]]. Там е открит [[Абидоски списък|Абидоския царски списък]] – две релефни плочи с имена и картуши на 76 владетели управлявали Египет от [[Менес]] до Сети I. Списъкът заема стените на един от коридорите на храма и завършва с релефно изображение на Сети I и неговия син Рамзес II.

В [[Карнак]]ския храмов комплекс продължава строителството на грандиозната хипостилна зала (103 на 52 метра, със 134 гигантски колони в 16 реда), започната от предшественика му и завършена при Рамзес II. Върху външните стени на храма в Карнак се намират релефите показващи сцени от военните кампании на Сети I. Подобно на другите древноегипетски триумфални релефи, внушителният монумент е изцяло предназначен за да прославя личното превъзходство на фараона и неговите героични подвизи. Сети I винаги е представен с колосален ръст, изправен сам срещу противниковите армии, въоръжен с боздуган или лък, обръщащ враговете в бягство пред неговата колесница. Никъде не се вижда дори един египетски войник, с изключение единствено на мистериозния генералофицер Меху<ref>Margaret R. Bunson: ''Encyclopedia of ancient Egypt'' – Revised edition, Facts on File, Inc. (2002), p. 234: ''Mehy''</ref><ref name="TW"/>, чието изображение по-късно е било заличено и заменено с това на младия Рамзес II.

До левия бряг на [[Нил]] край [[Тива (Египет)|Тива]] е издигнат възпоменателен храм на Сети I, част от който е посветен на баща му Рамзес I<ref>Richard H. Wilkinson: ''The Complete Temples of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2000), p. 173 – 174</ref>. Въпреки че Тива остава официалната столица по времето на Сети I, той по-често ползва за резиденция [[Мемфис]] в Долен Египет, чиято близост до азиатската граница улеснява военните му кампании<ref name="WH"/>. Неговите монументи в северен Египет са по-малки по размер, но имат лично значение, например светилището на [[Птах]] в Мемфис, където Сети е изобразен като дете седнало в скута на две богини. Мемфис, тогавашен център на Долен Египет, е бил смятан за дом на Птах, приеман от Сети I за един от неговите богове-покровители, което е видно от второто му име „Меренптах“.

В източната част на Делтата, на територията на бишата [[хиксоси|хиксоска]] столица [[Аварис]] е реставриран и разширен храмът на Сет, божеството чието име фараона носи. Сети I, чиито род най-вероятно произлиза от този район, построява там свой дворец и полага първите основи на новата владетелска резиденция<ref>Peter James Brand: ''The monuments of Seti I and their historical significance, epigraphic, art historical and historical analysis'', National Library of Canada = Bibliothèque nationale du Canada (1998), ppp. 140 – 144; ppp. 159 – 164; ppp. 376 – 378</ref>, която Рамзес II по-късно ще изгради и превърне в своята официална столица Пер-Рамзес, т.е. „Дом на Рамзес“.

Като повечето фараони Сети I има много имена, над 30, повечето от които са били ползвани само при определени ритуали<ref>[https://pharaoh.se/pharaoh/Seti-I The Royal Titulary] pharaoh.se</ref>. Името Сети, или ''Сетос'' от гръцки, означава „от [[Сет (бог)|Сет]]“, т.е. той е бил осветен от бог Сет. Неговото рождено име е ''Сети Меренпта'' („Човек на Сет, обичан от [[Птах]]“), а при възкачването си на престола той възприема името ''Менмаатре'', означаващо „безкрайна е справедливостта на [[Ра]]“. Приема също името ''wehem mesut'' – „подновител (повторител) на раждания“, т.е. „възродител“.<ref>Ronald J. Leprohon: ''The Great Name: Ancient Egyptian Royal Titulary'', Society of Biblical Literature (Atlanta 2013), p. 108 – 114</ref>

Сет е бил почитан в района на старата [[хиксоси|хиксоска]] столица [[Аварис]], [[Долен Египет]], откъдето вероятно произлиза 19-та династия<ref>Michael Rice: ''Who's who in Ancient Egypt'', Routledge (1999), p. 187 – 188: ''Seti I''</ref>. Предполагаемият азиатски (хиксоски) елемент в произхода на династията се потвържава от расовите белези на техните мумии, както и от факта че при Рамзес II новата царска резиденция Пер-Рамзес („Дом на Рамзес“) е построена в непосредствена близост до Аварис.

Гробницата на Сети I (KV17), открита през 1817 г. в [[Долина на царете]], е една от най-големите и добре запазени, с великолепни релефи и стенописи<ref>[http://cuicui.be/egypt-seti-i-tomb/ Tomb of Seti I – KV 17 (360° full-screen photospheric visit of Seti I tomb)]</ref><ref>[https://news.nationalgeographic.com/news/2008/04/080417-seti-tomb.html Pharaoh Seti I's Tomb Bigger Than Thought], Andrew Bossone in Cairo, Egypt for National Geographic News (April 17, 2008)</ref>, свидетелство за артистичния връх в египетското изкуство достигнат по това време. Неговата мумия, намерена през 1881 г. в [[Дейр ел-Бахри]] (DB320), е една от най-добре запазените и се съхранява в [[Египетски музей|египетския музей на Кайро]]<ref>G. Elliot Smith: [https://archive.org/stream/SmithRoyalMummies1912#page/n63/mode/2up ''The Royal mummies'', ppp. 57 – 59], Le Caire Impr. de l'Institut français d'archéologie orientale, 1912, (Contributor: The University of Chicago Libraries)</ref>. След масовите грабежи на царски гробници през смутната епоха на последните [[Двадесета династия на Древен Египет|Рамесиди]], мумията е била препогребвана неколкократно от тиванските жреци по времето на [[Двадесет и първа династия на Древен Египет|21-ва династия]]. Според изследователите Сети I е починал на около 40 – 45 годишна възраст, за разлика от дълбоката старост до която доживяват другите представители на династията. Причините за смъртта му са неясни, но няма следи от насилие.

* James Henry Breasted: ''Ancient Records of Egypt'', [https://archive.org/stream/BreastedJ.H.AncientRecordsEgyptAll5Vols1906/Breasted%2C%20J.H._Ancient%20Records%20Egypt%20all%205%20vols%20%281906%29#page/n887/mode/2up Vol. III: The Nineteenth Dynasty, ppp. 37 – 101, (§§ 80 – 250)], The University of Chicago Press (1906)

* Anthony J. Spalinger: ''The Northern Wars of Seti I: An Integrative Study'', Journal of the American Research Center in Egypt 16 (1979), ppp. 29 – 46

* Michael G. Hasel: ''Domination & Resistance: Egyptian Military Activity in the Southern Levant, 1300 – 1185 BC'', Brill (1998), ppp. 118 – 150

* Vanessa Davie: [https://www.academia.edu/6989451/The_treatment_of_foreigners_in_Setis_battle_reliefs ''The treatment of foreigners in Seti's battle reliefs''], JEA 98 (2012): ppp. 73 – 85