Разлика между версии на „Вълчища (дем Амфиполи)“

м
редакция без резюме
м (замяна на линк)
м
 
=== В Османската империя ===
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Зъхна]] от 1659- – 1660 година е отбелязано, че Волчища наброява 50 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.</ref>
 
През XIX век Вълчища е село със смесено население, числящо се към [[Зъхна|Зъхненската]] [[каза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Църквата „[[Свети Георги (Вълчища)|Свети Георги]]“ е трикорабна базилика от XIX век.<ref name="Corect">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://corect.ipet.gr/index.php?option=com_chronoforms&chronoform=mnimeio&id_mnimeio=201&action=show&lang=en#page=page-1 | заглавие = Church of St. George in Domiros | достъп_дата = 9 ноември 2014-11-09 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Corect | език = | цитат = }}</ref> Гръцка статистика от 1866 година показва ''Вулдзиста'' (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители [[гърци]] и 125 турци.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί„Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία"Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Волциста'' (Voltsista) живеят 180 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Вулчиста'' като село с 43 гръцки и 21 турски къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ издадена в [[Константинопол]] през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Вълчища (Vëtchichta)'' е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители [[гърци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.</ref> Според [[Георги Стрезов]] към 1891 ''Вълчища'' е гръцко село.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.]</ref>
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на XX век ''Волчища'' има 90 жители турци и 300 жители гърци.<ref>{{МЕС|182}}</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във ''Волчища'' (Voltchichta) има 165 [[гърци]].<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 202-203.</ref>
 
=== В Гърция ===
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През 1916-1918 година е под [[България|българско]] управление. Данни от март 1918 година сочат 176 жители и 36 къщи.<ref>Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.</ref>
 
В 20-те година турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 43 бежански семейства и 143 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Домирос.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - – 1971]</ref>
 
== Бележки ==