Въмбел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м замяна на линк |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
== История ==
=== Етимология ===
Името Въмбел е вариант със запазен [[голям юс|носов]] изговор на славянската дума ''„въбел“'' – [[кладенец]]. Името се среща на много места в България като местно или речно име – ''Въбел'', ''Въбела''. Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ сродни славянски думи са сръбското ''убао'', ''убла'', ''кладенец'', руското от XI век ''уболъ'', ''улица; кладенец'', полабското ''wûmbâl'', ''извор''. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското ''amb'', ''amp'', родителен падеж ''amboy'', ''ampoy'', ''облак'', гръцкото (пеласгийско) ''ὅμβρος'', ''дъжд'', латинското ''imber'', ''дъжд; вода, течност'', авестийското ''awrəm'', ''облак'', староиндийското ''abhrám'', ''дъждовен облак; мрачно време'', ''ámbháh'', ''ámbu'', ''вода'' от индоевропейското *ombh-, *mbh.<ref>{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А
=== В Османската империя ===
Селото се споманава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името ''Вимбил'' с 84 семейства.<ref>Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim, Ankara, 2006, стр. 118.</ref>
В XIX век Въмбел е чисто [[българи|българско]] село. Църквата „Свети Димитър“ е от 1871 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/10/26.html | заглавие =Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς | достъп_дата =
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Въмбел има 650 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.]</ref> От 1903 година всички жители на Въмбел са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Въмбел има 960 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182 – 183.</ref>
Ред 68:
* {{флагче|Гърция}} Кольо Камбуров (1924 – 1947), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kamburov_Koljo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Лазар Почев (Λάζαρος Πότσης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.87.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 – 1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 87.]</ref>
* {{флагче|България}} Мария Вангелова Кьосева (1927 – ?), членка на ГКП от 1949 година, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, а в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 244">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=244 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2 септември 2015
* {{флагче|България}} Мито Атанасов (Митьо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]], Трета рота на Втора скопска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 67.</ref>
* {{флагче|България}} Мурто, деец на ВМОРО, войвода на въмбелската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref>
* {{флагче|Република Македония}} [[Наум Гапковски]] (1941 – ), геолог от Република Македония
* {{флагче|Гърция}} Наум Ролев (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски деец, подпомага четата на капитан Вардас<ref name="manos.171." />
* {{флагче|България}} Николинка Янева Клиновска (1921 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, след разгромана ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година се установява във Варна, България<ref name="ГУАМС 210">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=210 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2 септември 2015
* {{флагче|България}} Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, Нестроева рота на Шеста охридска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.</ref>
* {{флагче|Република Македония}} [[Сократ Лафазановски]] (1939 – ), художник от Република Македония
| |||