Герасим Браницки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м формат дати |
||
Ред 18:
На 17 ноември 1968 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен в епископски сан с титлата ''браницки''. От началото на учебната 1971/1972 г. епископ Герасим Браницки е ректор на Софийската духовна семинария, който пост заема до края на учебната 1985/1986 г.<ref name="сборник"/> За атмосферата, в която израстват семинаристите по това време, достатъчно красноречиво е споделеното от Браницки епископ Герасим:
{{цитат|Милост велика Бог ми даде, като ме постави учител (Еф. 4:11) в духовните ни училища в продължение на четиридесет години. Скъп дар от Бога ми е всеки мой ученик, а най-вече духовните ми синове. Чистосърдечно често им казвам: няма по-скъпо нещо от духовното чедо! За мене духовните чеда, родени и съгрявани с отеческа обич в име Христово, като Божи дар са скъпо съкровище. При него постоянно е сърцето ми от събуждане сутрин до заспиване вечер, защото казано е: „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://synpress-classic.dveri.bg/20-2003/hram.htm | заглавие=Мисията на семинарския храм „Св. Йоан Рилски“ |достъп_дата =
От края на 1986 година живее на покой в [[Сливенска епархия|Сливенската митрополия]]. Почива на 25 май 1995 година в Сливен. Погребан е до сливенския храм „[[Успение Богородично (Сливен)|Успение Богородично]]“.
| |||