Йоан XXIII: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 54:
== Aпостолически визитатор в България ==
Ако трябва с една дума да се характеризира дейността на монсеньор Ронкали за католиците в България, то това е ''обединител'' и в някои случаи по-скоро ''помирител''. Той пристига в София на 25 април 1925 г. По това време в българските католически епархии ''тлеят'' или ''горят'' вътрешни и между обредни конфликти, които епископите се опитват да разрешат. Структурите на българската източнокатолическа църква са непригодни за новите политически реалности след [[Първата световна война]]. Ето някои от възловите проблеми, които
* В [[Никополска епархия|Северната латинска епархия]] се разпалва отново конфликтът за изцяло българизиране на клира в епархията. След войната в средите на местното католическо население се формират две течение: ''„национални дейци“'', които се борят за български свещеници и ''„доминисти“'', заставащи зад епископ [[Дамян Теелен]]. Първото течение е водено от отец [[Карл Раев]]. Ронкали ще посвети много от своето време в помиряване на двете страни<ref>Анджело Джузепе Ронкали, „Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен“</ref>.
* В [[Софийско-пловдивска епархия|Южната латинска епархия]] има противоречие между отците-мисионери ([[Капуцини (монашески орден)|капуцини]]) и мирските свещеници. Правят се неуспешни опити да се възстанови семинарията за мирски свещеници.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
| |||