Ханс фон Ойлер-Келпин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати; козметични промени |
м допълване, източници, препратки , форматиране; форматиране: 3x нов ред, 5 интервала, й→ѝ, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 7:
| роден-място = [[Аугсбург]], [[Бавария]]
| починал-място = [[Стокхолм]], [[Швеция]]
| националност = {{Германия}}<br>
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Биохимия]]
| образование = [[
| учил-при = [[Емил
| работил-в = [[Гьотингенски университет]];<br>[[Стокхолмски университет]]
| студенти =
| публикации =
Ред 21:
}}
'''Ханс Карл Август Симон фон Ойлер-Келпин''' (
== Биография ==
Роден е на [[15 февруари]] [[1873]] година в [[Аугсбург]], [[Бавария]].<ref
Началното си образование получава в Мюнхен, [[Вюрцбург]] и [[Улм]]. През 1881 г. постъпва в Мюнхенската художествена академия. По време на обучението си по [[живопис]] започва да се интересува от проблемите на [[Цвят (оптика)|цветовете]], което го довежда по-късно до зараждане на интереса му към изследователска дейност.
Жени се за Астрид Клеве, ботаничка и геоложка (дъщеря на химика Пер Теодор Клеве). Синът им, [[Улф фон Ойлер]], е удостоен с [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през 1970 г.▼
През 1893 г. е приет в [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхенския университет]], където изучава [[физика]] под ръководството на [[Емил Варбург]] и [[Макс Планк]] и [[Органична химия|органична химия]] при [[Емил Фишер]]. През 1895 г. получава [[Докторска степен|докторска степен]] и от 1896 до 1897 работи заедно с [[Валтер Нернст]] в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]]. През следващата година става асистент на [[Сванте Арениус]] в лабораторията му в [[Стокхолмски университет|Стокхолмския университет]], където през 1899 е назначен за приват-доцент. През лятото на същата година продължава своите изследвания под ръководството на [[Якоб Вант Хоф]] и [[Едуард Бухнер]] в [[Берлин]], където остава до 1900 г.
Умира на [[6 ноември]] [[1964]] година в [[Стокхолм]].▼
След завръщането си в [[Стокхолм]] през 1902 г. Ойлер-Келпин получава шведско гражданство. През този период изследванията му са съсредоточени върху действията на [[катализатор]]ите при реакции на неорганични съединения, но постепенно интересите му се преместват в областта на [[Органични вещества|органичните вещества]], особено след като се запознава с изследванията на Бухнер по химия на ферментацията. През 1906 г. Ойлер-Келпин става професор по обща и [[Органична химия|органична химия]] в Стокхолмския университет, където работи по време на цялата си следваща научна дейност.
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] служи като волнонаемен пилот в немската армия. През 1916 и 1917 г. участва в работата на военната мисия, създадена с цел да се увеличи производството на [[боеприпаси]] за [[Турция]], която е съюзник на Германия. През последните години на войната командва [[ескадрила]] [[бомбардировач]]и. След края на войната през 1918 г. Ойлер-Келпин започва да изпълнява всичките си задължения в Стокхолмския университет, като едновременно с това разгръща изследователска дейност по химия на ферментите, сложни продукти на живата [[клетка]], катализиращи специфични биохимични реакции. Той проявява особен интерес по въпроса за ролята на ферментите при ферментацията.
▲Умира на [[6 ноември]] [[1964]] година в [[Стокхолм]] на 91-годишна възраст.<ref name=":0" />
== Семейство ==
▲
== Научна дейност ==
През 1896 г. [[Едуард Бухнер]] доказва, че течността, образувана от дрождните клетки, може да индуцира [[ферментация]], макар че не съдържа живи клетки на [[дрожди]]. Бухнер също така открива, че един компонент от тази течност, фермент, наречен [[зимаза]], предизвиква разпадане на [[Молекула|молекулите]] на [[глюкоза]]та до [[Фрагментация (размножаване)|фрагменти]] на [[хексоза]]та. Основавайки се на работата на Бухнер, [[Артър Хардън]] разбира, че зимазата се състои от два компонента, всеки от който е важен за процеса на ферментация. На първия етап от процеса, смята Хардън, молекулата на [[захар]]та се съединява с [[йон]] на [[фосфат]]. До завършването на процеса на ферментация фосфатът се регенерира до свободно състояние. Хардън изказва хипотезата, че ферментацията може да започне само тогава, когато две молекули фосфат реагират с две молекули хексоза.
Ойлер-Келпин се убеждава, че за да може ферментът да осъществи своите функции, той отначало трябва да се свърже с молекула, на която трябва да въздейства. За да се разбере химическият процес на ферментацията, е необходимо да се идентифицира всеки от съществуващите [[Субстрат (биохимия)|субстрати]] във всички етапи на процеса. За тази цел той добавя метални [[атом]]и в разтворите, в които протича ферментацията, и така забавя процеса на определен стадий, което му позволява да анализира всичките стадии.
Ако Хардън предполага, че две молекули хексоза и два [[анион]]а фосфат се обединяват с образуване на [[спирт]], [[Въглероден двуокис|въглероден двуокис]], [[вода]] и фосфоросъдържащо съединение, което той нарича зимодифосфат, Ойлер-Келпин разбира, че реакцията протича значително по-сложно. Той посочва, че фрагментите на двете молекули хексоза, получени при разпадането на молекулите на захарта, са различни. Единият от фрагментите е по-богат на [[енергия]] от другия. Нещо повече, фосфатът се присъединява към фрагмента с по-малка енергия и именно този фрагмент, разрушавайки се последователно, се превръща в зимодифосфат.
Освен че наблюдава преобразуването на фосфата, Ойлер-Келпин установява химическата природа на небелтъчния компонент на зимазата, който той нарича [[козимаза]], като задачата се усложнява от извънредно малкия му размер. Използвайки многостадиен процес на пречистване, проведен с експериментално майсторство, той получава висококонцентриран разтвор на козимаза и определя молекулното ѝ тегло. Ойлер-Келпин установява, че козимазата съдържа фрагменти на захар, [[фосфорна киселина]] и [[кристал]]и на [[химическо вещество]], наречено ''пурином''. Той също така открива, че козимазата е съставящ компонент на ферментите, които регулират ефективността на пренасяне на [[водород]] в клетките и по такъв начин оказват влияние върху процеса на дишане.
== Признание ==
Освен с Нобелова награда Ойлер-Келпин е награден с Голям кръст на Федералната служба на ГФР (1959 г.). Присъдени са му почетни научни степени на университетите в Стокхолм, [[Цюрих]], [[Атина]], [[Кил (град)|Кил]], [[Берн]], [[Турин (пояснение)|Турин]] и [[Ню Брънзуик (град)|Ню Брънзуик]]. Член е на [[Шведска кралска академия на науките|Шведската кралска академия на науките]], Шведската академия на инженерните науки и Финландската академия на науките, а също така чуждестранен член на много научни и професионални дружества.
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://nobelprize.org/chemistry/laureates/1929/euler-chelpin-bio.html | заглавие = Биография | достъп_дата = 15 февруари 2010 | издател = nobelprize.org| език = en}}
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://runeberg.org/nfbg/0554.html | заглавие = Биография | достъп_дата = 15 февруари 2010 | издател = Nordisk familjebok, 2nd ed. (1907) | език = sv}} (с [http://runeberg.org/nfco/0359.html допълнение от 1923])
* {{икона|ru}} [http://n-t.ru/nl/hm/eulerchelpin.htm Биография на Ханс фон Ойлер-Кеплин]
{{превод от|en|Hans von Euler-Chelpin|342049173}}
<br />{{Нобел химия}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Ойлер-Келпин, Ханс фон}}
| |||