Възродителен процес: Разлика между версии

Кампанията за масово преименуване протича паралелно с масова смяна на личните документи в цялата страна във връзка с въвеждането на [[единен граждански номер]].{{hrf|Груев|2008|129}} Ескалацията, която започва на 24 декември 1984 г., продължава до февруари 1985 г.<ref>[http://www.imir-bg.org/imir/books/malcinstvena%20politika.pdf Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944 – 1989)], IMIR, с. 106. Цитиран е следния текст от доклад на министър-председателя Георги Атанасов за хода на процеса: „Това не беше стихиен, а организиран процес, който се съпровождаше с непрестанна и целенасочена политическа и организаторска работа на окръжния и общинските комитети на партията, под ръководството лично на първия секретар на окръжния комитет другаря [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]]. (...) Под въздействие на обстановката в Кърджалийски окръг, в други окръзи се създадоха допълнителни възможности, не само да се разгърне, а по същество и да завърши замяната на турско-арабските имена с български.“</ref>{{hrf|Груев|2008|139}} В нея са ангажирани всички структури на администрацията, репресивния апарат и казионните организации на тоталитарния режим, като само за два месеца са преименувани над 1800 300 000хиляди души, като освен тях са обхванати и починали хора.{{hrf|Груев|2008|139 – 140}}