Теория на суперструните: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Robot: Automated text replacement (-([^=.\\\/][^=.\\\/][0-9])\.([0-9][^\|a-zA-Z][^\|a-zA-Z][^\|a-zA-Z][^\|a-zA-Z]) +\1,\2) |
||
Ред 5:
Развитието на [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] постоянно води до безкрайни вероятности (по тази причина те са безполезни). Физиците развиват математически техники (ренормализация), за да елиминират тези безкрайности, които работят добре при [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]], [[силно ядрено взаимодействие|силното ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]], но не и при [[гравитация]]та. По този начин развитието на теория на квантовата гравитация трябва да стане чрез различни средства от тези използувани за другите сили.
Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с [[дължина на Планк|дължината на Планк]] (около 10<sup>−35</sup> м), които вибрират с [[резонансна честота|резонансни честоти]]. Силата на разтягане на тези струни (8
[[Сингулярност]]ите са избегнати, защото наблюдаемите последствия от [[Големия срив]] никога не достигат нулев размер. Всъщност започне ли Вселената процес от типа на „Големия срив”, струнната теория диктува, че Вселената не може да стане по-малка от размера на струна, в която точка тя би започнала да се разширява.
| |||