Палатализация в славянските езици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 29:
|'''lъžǫ'''
|-
|'''x'''
| + '''j''' >
|'''š'''
Ред 54:
=== Различни резултати в славянските езици ===
{| border="1"|
|'''r'''
Line 110 ⟶ 109:
* в [[чешки език]] '''l''' се слива с '''l’''', а в [[полски език]] '''l''' > '''ł''', '''l’''' > '''l''';
* в [[чешки език]] '''r’''' > '''ř''' (='''rž'''), а в [[полски език]] '''r’''' > '''ž''' (правописно ''rz'');
* при [[лабиална съгласна|лабиалните съгласни]] вметнатото (епентетично) '''l’''' е характерно за [[източнославянски езици|източнославянските]] и някои [[южнославянски езици]] (без [[български език|български]] и [[македонски език|македонски]]), напр. '''gubiti'''
Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно. Някои учени смятат{{кой}}, че единият е по-стар по време, т.е., първоначално се разпространяват форми с '''l’''', след което '''l’''' се изгубва в някои от езиците (изтъкват се примери от полски: ''kopla'', ''grobla'', ''niemówla'' и чешки топоними ''Davle'', ''Zitovle'' и др.)
=== Палатализация на '''t''' и '''d''' под влияние на *''j'' ===
Line 215 ⟶ 214:
== Палатализация на съгласните под влияние на окръжаващите ги гласни ==
Промените в този случай настъпват под влияние на [[предна гласна|предните гласни]], които въздействат най-силно върху [[веларна съгласна|веларните съгласни]] '''k''', '''g''' и '''x''', при които настъпват промени, известни в славистиката като '''първа''', '''втора''' и '''трета палатализация'''.
=== Първа палатализация на '''k''', '''g''', '''x''' ===
Съгласните '''k''', '''g''', '''x''' се променят под влияние на предните гласни '''e''', '''i''', '''ě''', '''ь''' и '''ę'''. Резултатът е следният:
* '''k''' > '''č''': *'''kětūr'''- > '''četyre'''
Line 225 ⟶ 222:
* '''x''' > '''š''': *'''duxě'''- > '''duše'''
Тези промени настъпват предимно при различни граматични форми при [[склонение]]то и [[спрежение]]то: '''vьlkъ''', '''vьlče''' ([[звателен падеж]]), '''
=== Втора палатализация на '''k''', '''g''', '''x''' ===
Line 242 ⟶ 239:
=== Трета палатализация на '''k''', '''g''', '''x''' ===
Третата палатализация е ''прогресивна'', т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна ('''ь''' и '''ę'''), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както и във втора палатализация:
* '''ăvĭkā'''
* '''vaĭnĭk'''
* '''stĭg'''
По трета палатализация се променят и чужди заемки, напр.: *'''kuningas''' > *'''kъnędzь'''.
Line 257 ⟶ 253:
== Депалатализация ==
Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици. Засвидетелствана е депалатализация на '''ě''' > '''a''' след '''j''', '''č''', '''ž''' и '''š'''. От по-късен етап е депалатализацията '''e''' > '''o''' в севернославянските езици: в полски: '''nesǫtъ''' > '''niosą'''; '''berǫtъ''' > '''biorą'''. В източнославянски тази промяна се осъществява по-късно, винаги в ударена сричка: '''зеленый'''; '''зелёный''' (руски).
== Използвана литература ==
▲* Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978–1979)
* ''Увод в изучаване на южнославянските езици'', БАН, С. 1986
| |||