Благой Попов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български
добавки
Ред 10:
}}
 
'''Благой Симеонов Попов''' ([[22 ноември]] [[1902]] - – [[28 септември]] [[1968]]) е [[българи|български]] партиен деец от [[БКП]].
 
== Биография ==
Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село [[Дрен (Област Перник)|Дрен]], [[Радомирско]]. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в [[Софийски университет|Софийския университет]] (1922- – 1924). Член на [[БКМС]] (1919) и на [[БКП]] (1922).
 
Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).
 
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931- – 1932). Получава присъда по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]], но успява отново да емигрира (1932).
 
През [[1933]] г. е в [[Германия]] и заедно с [[Георги Димитров]] и [[Васил Танев]] е подсъдим и оправдан по [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигския процес]]. След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.
 
Поведението на Попов по време на Лайпцигския процес е критикувано от ръководството на [[Коминтерн]]а и през 1935 година той е принуден да пише публични самокритики по този повод, а през следващата година да признава своята „лявосектантска“ позиция в противовес на „мъжествената и болшевишка линия на другаря Димитров“. Въпреки това Попов е обвинен в „отклоняване от самокритикуване“.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 219 – 221}}</ref>
След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.
 
През [[лятото на 1937]] г.година, пов времеразгара на [[сталинскитеГоляма репресиичистка|Голямата чистка]] и по искане на Георги Димитров, Благой Попов е отстранен от Задграничното бюро на БКП.<ref name="фосколо"/> На 7 ноември той е арестуван пои обвинениеслед двуседмични изтезания прави признания за участие в „троцкистка“ организация, а е обвиняван също и в „заговорзаговор за убийството на Георги Димитров и [[Васил Коларов“Коларов]].<ref Следственname="фосколо"/> вПо затворавреме „Бутирка“на следствието Димитров го обявява за близък на вече екзекутирания [[Петър Искров]].<ref name="фосколо"/> Чак през 1939 г.година Попов е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16?start=40| заглавие = От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг| достъп_дата = 7 септември 2013| автор = [[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]] представя второто издание на спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев| дата = 30 Декемвридекември 2012| издател = desebg.com| език = }}</ref>=
 
Първоначално Георги Димитров изглежда смята Попов за екзекутиран, но от 1941 година той прави множество опити официално да изиска освобождаването му. През 1946 година Димитров отново се опитва да издейства от съветския диктатор [[Йосиф Сталин]] изпращането му в България, но Сталин отказва с мотива, че след използваните при следствието мъчения не е целесъобразно Попов да бъде пускан в чужбина.<ref name="фосколо"/>
Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.
 
Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”вече“, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.
 
== Източници ==