Македонска литературна норма: Разлика между версии

страна= [[СевернаРепублика Македония]], [[Сърбия]],<br/> и в страните от бивша [[Югославия]], както<br/>и в емигрантските общности по света |

'''МакедонскиятСеверно'''м'''акедонска езиклитературна норма''', още '''македонскасеверномакедонски литературна нормадиалект''', или след договора за добросъседство и '''македонсказападнобългарски езикова нормаговор''', е [[Официален език|официалният език]] на [[СевернаРепублика Македония]], класифициран като [[южнославянскизападен езици|южнославянскидиалект език]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/354297/Macedonian-language | заглавие = Macedonian language | достъп_дата = 15 януари 2013 | издател = Encyclopædia Britannica, Inc. | език = en }}</ref><ref>[[#Friedman-2009|Friedman (2009)]], стр. 663.</ref><ref name="Ethnologue">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ethnologue.com/show_lang_family.asp?code=mkd | заглавие = Linguistic Lineage for Macedonian | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Lewis | първо_име = M. Paul (ed.) | дата = 2009 | труд = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition (Online version) | издател = SIL International | език = en }}</ref><ref name="Ethnologue"/>. Изразената през 1993 г. позиция на [[Институт за български език|Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“]] (ИБЕ) към [[Българската академия на науките]] (БАН) е, че македонската литературна норма еи една от трите [[книжовен език|книжовни норми]] на [[българския език]] (т.нар. македонска писмена норма).<ref name="Граматика БАН 1993 Том 1, стр. 14">[[#Граматика БАН 1993|Тилков и др. (1993)]], стр. 14.</ref> В официалните си контакти с представителите на Република Македония държавните органи на [[Република България]], [[Република Гърция]] и [[Република ГърцияСърбия]] не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език.<ref name="Shea 2008, стр. 193">[[#Shea 2008|Shea (2008)]], [http://books.google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false стр. 193]</ref> остаряло

Македонският език е обявен за отделен и различен от [[Български езикБългарски_език|българския език]] на [[2 август]] [[1944]] г. от [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ). след договора за добросъседство и

Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият '''македонскисеверномакедонски литературен езикдиалект''', се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската писмена норма]]. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български [[а-говор]].<ref>[[#ИБЕ 1978|Институт за български език (1978)]], стр. 4 – долу.</ref>

[[Политическа коректност|Политически коректното]] наименование на езика в [[Гърция]] е ''славомакедонски език'' (вижте [[Македонци#Преобладаващ възглед в Гърция]] ).

Според международния стандарт ISO-639 официалното име на македонскиясеверномакедонският е ''Macedonian''. Под натиск от страна на [[Гърция]] [[Съвет на Европа|Съветът на Европа]] е обсъждал, без официално да публикува, решение и препоръка да се използва названието ''Macedonian (Slav)'', но поради широка обществена мобилизация в републиката<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hri.org/news/balkans/rferl/2004/04-04-08.rferl.html#47 | заглавие = Macedonians protest Council of Europe decision on their country's name | достъп_дата = 5 декември 05.12.2012 | дата = 4 април 04.04.2008 | издател = Radio Free Europe/Radio Liberty Newsline at Hellenic Resources Network (HR-Net) | език = en }}</ref> това обсъждане е изоставено и в документите на съвета се използва названието ''Macedonian language''.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://book.coe.int/EN/ficheouvrage.php?PAGEID=39&lang=EN&theme_catalogue=120363 | заглавие = Macedonian language Catalogue | достъп_дата = 5 декември 05.12.2012 | издател = Council of Europe }}</ref> Друго, понякога срещано, наименование е ''FYR Macedonian'', макар че и то не е подкрепено от никакъв международен акт или стандарт, а е изработено по аналогия с временното име на английски език, с което [[СевернаРепублика Македония]] членува в [[Организация на обединените нации|ООН]], а именно ''the former Yugoslav Republic of Macedonia (бивша югославска република Македония)'',<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.un.org/en/members/index.shtml#t | заглавие = Member States of the United Nations, letter T | достъп_дата = 5 декември 05.12.2012 | език = en }}</ref> което неофициално се съкращава като ''FYROM''.

== Различни гледни точки по въпроса за македонскиясеверномакедонският езикдиалект ==

=== Политическа полемика за македонскиясеверномакедонския езикдиалект ===

:''Пример за разминаване на лингвистичните и политическите дефиниции за езици са трите езика, които възникнаха след разпадането на Югославия – [[сръбски език|сръбски]], [[хърватски език|хърватски]] и [[босненски език|босненски]] (босански). Преди 1990 г. тези три езика не бяха различавани от славистите по цял свят, които говореха за и изучаваха общ [[сърбохърватски език]] (виж [http://sh.wikipedia.org/wiki/Main_Page Уикипедия] на сърбохърватски). Въпреки политическото съществуване на три отделни езика, славистите предпочитат да говорят за един език, който означават със съкращението [http://seelrc.org/webliography/bcs.ptml BCS], [http://www.ssees.ac.uk/langprog.htm SCB] или дори [http://216.239.59.104/search?q=cache:aWT5vQ6RYeUJ:www.svenska.gu.se/~svelb/pblctns/nodalida99.pdf+SBC+Serbian&hl=bg&client=firefox-a SBC] .

Почти единодушно мнение сред българските учени е, че македонската езикова норма не бива да се счита за език, отделен от българския. Във втората половина на XIX[[19 век]], когато става формирането на съвременния книжовен български език, в този процес се включват активно и книжовници от [[Вардарска Македония]] и въобще от цяла [[Македония (област)|Македония]]. Благодарение на техните усилия например съвременният книжовен български език притежава [[деепричастие]] (ходейки, пишейки, говорейки и т.н.), макар че на територията на България (включително [[Благоевградска област]]) почти няма диалекти, които да притежават деепричастие. С цел да се подчертае, че македонският език не е език, отделен от българския, често в България вместо за ''македонски език'' се говори за ''регионална форма на българския език в Република Македония''. В официалната българска граматика, издадена от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], пише: „Писмено-регионалната форма в Македония възниква по силата на политически декрет (приет в манастира „Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г.). Тя има за основа западнобългарския а-говор, разпространен както извън границите на България, така и дълбоко в нейните предели. По своя характер тя е писмена регионална форма на [[български език|българския език]], защото се изгражда на основата на български говори“.<ref>„Граматика“, БАН, 1993 г., Том 1, стр. 14</ref> Италианският езиковед Виторе Пизани дава следното становище за новообразувания от АСНОМ македонски „език“ и писменост след влизането на тези земи в рамките на СФР Югославия:<ref>Виторе Пизани (Vittore Pisani), ''Il Macedonico'', Paideia, Rivista Letteraria di informazione bibliografica, 1957 г., том. 12, стр. 250</ref>

Битува и противоположно мнение. Според поета Румен Леонидов съдбата на [[българи]] и [[македонци]] „вече е различна“. „Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна.“ „Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език.“ Необходимо е „да се преодолеят емоциите и да се приемат фактите спокойно“. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm | заглавие = Да заровим езиковия проблем | достъп_дата = 5 декември 05.12.2012 | фамилно_име = Леонидов | първо_име = Румен }}</ref>.

Засилващите се политически и икономически връзки между Република [[България]] и [[СевернаРепублика Македония]] налагат все по-честа размяна на документи. Комуникациите обаче са затруднени по следните причини: от [[1912]] г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите [[1915]] – [[1918]] и [[1941]] – [[1944]]) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от [[1945]] г. – на македонски; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се превеждат. Засега, обаче, не съществуват пълни българо-македонски и македонско-български речници.

# Морфологичната система има елементи, които са общи за македонските и [[родопски говор|родопскитеродопски]]те, както и за част от [[торлашки]]те говори – при членните форми освен общата определеност съществува и ''„пространствен нюанс“'', т.е. близки и отдалечени предмети: ''книгата'', но и ''книгава'' (тази книга) и ''книгана'' (онази книга); сложни глаголни форми със спомагателен глагол ''имам'': ''имам земено'', ''имам видено'' и т.н.

[[ФайлFile:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_ezik.jpg|миниthumb|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския като [[официален език]] с подписите на [[Любчо Арсов]] и [[Методи Андонов-Ченто]]]]

[[ФайлFile:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_pravopis.jpg|миниthumb|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския правопис с подписа на [[Никола Минчев (политик)|Никола Минчев]]]]

[[ФайлFile:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_azbuka.jpg|миниthumb|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на [[македонска азбука|македонската азбука]]]]

Като политически факт македонският език съществува от 1945 г., когато е [[Кодификация|кодифициран]] и обявен за официален език на Народна [[СевернаРепублика Македония]], тогава съюзна република в [[Югославия]]. От същото време води началото си и македонското [[езикознание]].

Според един от създателите му, [[Блаже Конески]], македонският книжовен език е изграден на ''народна основа''. В своята „Граматика на македонския книжовен език“ (1952, 1954, 1967) той посочва, че в основата му са залегнали централните македонски говори – в районите на [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Тиквеш]] и [[Велес]]. В същата книга Конески разглежда историческото развитие на македонския език, като търси корените му още в езика на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] с твърдението, че той бил изграден на базата на солунски македонски диалект, без да посочва основните му черти (вижте: [[старобългарски език]]). За преписите на Кирило-методиевите преводи, правени в Македония, Конески в своя труд твърди, че са на македонски, като се позовава на известни имена в [[славистика]]та: [[Степан Кулбакин]], [[Ватрослав Ягич]], [[Андре Вайан]] и др., които говорят за стари македонски диалекти и книжовни паметници. Той се позовава преди всичко на една класификация на Кулбакин от [[1923]] г., в която ''„той отделя македонските текстове преди всичко по замяната ъ>о (сон)“''.

За книжовните паметници от Македония от XIV[[14 век]] Конески признава, че ''„се засилва влиянието на [[Сръбска редакция на старобългарския език|сръбската редакция]] на старобългарския език. Причината за това била преди всичко присъединяването на македонските краища към тогавашната [[Сърбия|сръбска държава]] (има се предвид т.нар. „рашки правопис“ по времето на [[Стефан Милутин]], [[Стефан Дечански]], [[Стефан Душан]] и [[Стефан Урош]], но и за него е спорно доколко е „сръбски“).“'' Този факт е показателен и за цялото бъдещо развитие на писмеността и езика в Македония, преминало според редица филолози под знака и на [[сръбски език|сръбското езиково]] влияние. Сръбската редакция, пише Конески ''„надделява у нас чак до 18 век и служи като езикова основа“'' на редица книжовни паметници. Той обаче твърди, че ''„същевременно се наблюдават и видими следи от особеностите на македонската писменост от Средновековието. Нерядко се среща употреба на ъ (освен ь)... характерни за по-ранната славянска писменост у нас“'' (!)

Появата на съвременния македонски език Блаже Конески търси в периода XVIII[[18 век|18]]-XIX[[19 век]], като в увода си към „Граматиката“ дава примери от редица документи, писани на македонски диалекти. Конески обаче не посочва никъде как е наричан тогава езикът, който за него е македонски, в редицата запазени речници от този период, напр., заглавието на цитираната от него ''„Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“'' (1841) от [[Теодосий Синаитски]] е дадено само в първата си част (Книга за научение трих язиков) и ''славяноболгарский'' не се споменава.

Като радетели за македонски книжовен език през XIX19 век, Блаже Конески посочва редица [[възрожденец|възрожденци]] като: [[Йоаким Кърчовски]], [[Кирил Пейчинович]], [[Партений Зографски]], [[Константин Миладинов]], [[Райко Жинзифов]], [[Григор Пърличев]] и др. Всички те обаче, по признание на Конески, са за „среден“, според Конески ''„българо-македонски“'' книжовен език. Тези [[възрожденец|възрожденци]], всъщност, искат в българския книжовен език да участват и черти от македонските диалекти, а не само от източнобългарскитеизточно-българските.

Като едни от основоположниците на македонския книжовен език Конески посочва [[Вениамин Мачуковски]], който през [[1872]] г. се опитва да издаде граматика, и [[Георги Пулевски]], който през [[1880]] г. издава в София ''„Слогница речовска“'', но според Конески ''„той не е професионално подготвен да отговори на такава задача и неговата граматика остава като един вид знак на стремежа да се пристъпи към оформянето на писмения македонски език.“''

Като главен идеолог на македонския книжовен език Блаже Конески посочва [[Кръсте Мисирков]], който през [[1903]] г. издава в София книгата си ''„[[За македонцките работи]]“''. Тази книга не се разпространява, но по-късно става пример за кодификаторите на македонския книжовен език. Именно Кръсте Мисирков посочва, че в основата на македонския книжовен език (наречен от него ''„литературен“'', термин приет и от Блаже Конески) трябва да залегнат централните македонски говори.

Обявяването на македонския език за официален става с решения на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония |Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ) от [[2 август]] [[1944]] г. в манастира [[Пчински манастир|Свети Прохор Пчински]]<ref>[[#Stoyanov-2008|Стоянов (2008)]], стр. ??.</ref><ref>[http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/8/8e/Reshenie_na_ASNOM_za_mak_ezik.jpg Факсимиле от решението на АСНОМ за въвеждането на македонския като официален език]</ref> до [[3 май]] [[1945]] г. [[Езикови комисии на АСНОМ|Комисията за кодифициране на македонския книжовен език]], в която ключова фигура е Блаже Конески, определя окончателния облик на македонския, но в първия му вариант македонската азбука е по-близка до българската. Основна роля за това изиграва [[Венко Марковски]], който се преборва буквата „Ъ“ (ер голям) да остане в азбуката. Този вариант обаче е отхвърлен от ЦК на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]], защото „отдалечава македонската от сръбската азбука“.

== ВижтеВиж същооще ==

* {{Anchor|Граматика БАН 1993}} Тилков, Д., и др. (1993). ''Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1.'' София: БългарскаБългарската академия на науките, ISBN 9544301801

{{Портал|Българска диалектология|Македония}}