Уикипедия

Македонска литературна норма: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 9148625 на 77.78.9.171 (б.) Deleting pseudoscience and extremism
Етикет: Връщане
Редакция без резюме
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 14:
SIL= MKD
}}
'''Северно'''м'''акедонска литературна норма''', наричан след договара за добросъседство с България '''западнобългарски диалект''' и '''български език в област Македония''' е наименованието на българският език в [[Република Македония|Република Северна Македония]], класифициран като диалект на [[Българския език|българския език]] (т.нар. '''македонски български''')[1] В официалните си контакти с представителите на [[Северна Македония]]<nowiki/>държавните органи на [[Република България]], [[Република Гърция]] и [[Република Сърбия]] не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език.[2]
'''Македонският език''', още '''македонска литературна норма''' или '''македонска езикова норма''', е [[Официален език|официалният език]] на [[Северна Македония]], класифициран като [[южнославянски езици|южнославянски език]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/354297/Macedonian-language | заглавие = Macedonian language | достъп_дата = 15 януари 2013 | издател = Encyclopædia Britannica, Inc. | език = en }}</ref><ref>[[#Friedman-2009|Friedman (2009)]], стр. 663.</ref><ref name="Ethnologue">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ethnologue.com/show_lang_family.asp?code=mkd | заглавие = Linguistic Lineage for Macedonian | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Lewis | първо_име = M. Paul (ed.) | дата = 2009 | труд = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition (Online version) | издател = SIL International | език = en }}</ref><ref name="Ethnologue"/>. Изразената през 1993 г. позиция на [[Институт за български език|Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“]] (ИБЕ) към [[Българската академия на науките]] (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите [[книжовен език|книжовни норми]] на [[българския език]] (т.нар. македонска писмена норма).<ref name="Граматика БАН 1993 Том 1, стр. 14">[[#Граматика БАН 1993|Тилков и др. (1993)]], стр. 14.</ref> В официалните си контакти с представителите на Република Македония държавните органи на [[Република България]] и [[Република Гърция]] не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език.<ref name="Shea 2008, стр. 193">[[#Shea 2008|Shea (2008)]], [http://books.google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false стр. 193]</ref>
 
Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият '''македонски литературен езикбългарски''', се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската писмена норма]]. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български [[а-говор]].<ref>[[#ИБЕ 1978|Институт за български език (1978)3]], стр. 4 – долу.</ref>▼
Македонският език е обявен за отделен и различен от [[Български език|българския език]] на 2 август 1944 г. от [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ).
 
МакедонскиятБългаро-македонск език се ползва отговорят около 2 млн. души (от които 1 297 981 [[македонциМакедонци|македонски българи]]; 509 926 [[албанци]]; останалите  – [[турци]], [[цигани]], [[сърби]], [[бошняци]], [[власи]]).▼
▲Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият '''македонски литературен език''', се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската писмена норма]]. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български [[а-говор]].<ref>[[#ИБЕ 1978|Институт за български език (1978)]], стр. 4 – долу.</ref>
 
[[Политическа коректност|Политически коректното]] наименование на езика в [[Гърция]] е ''славомакедонски език'' (вижте [[Македонци#Преобладаващ възглед в Гърция]] ).▼
Македонският език е припознат като самостоятелен от [[Енциклопедия Британика]] и Езиковата енциклопедия на Кембридж,<ref name="Shea 2008, стр. 193"/> както и учени от международната общност.<ref>[[#Danforth 1995|Danforth (1995)]], [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&lpg=PA67&dq=Macedonian%20language&hl=bg&pg=PA67#v=onepage&q&f=false p. 67]</ref> В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.
 
Според международния стандарт ISO-639 официалното име на македонскиясеверномакедонският е ''Macedonian''. Под натиск от страна на [[Гърция]] [[Съвет на Европа|Съветът на Европа]] е обсъждал, без официално да публикува, решение и препоръка да се използва названието ''Macedonian (Slav)'', но поради широка обществена мобилизация в републиката<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hri.org/news/balkans/rferl/2004/04-04-08.rferl.html#47 | заглавие = Macedonians protest Council of Europe decision on their country's name | достъп_дата = 5 декември 2012 | дата = [4 април 2008 | издател = Radio Free Europe/Radio Liberty Newsline at Hellenic Resources Network (HR-Net) | език = en }}</ref>] това обсъждане е изоставено и в документите на съвета се използва названието ''Macedonian language''.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://book.coe.int/EN/ficheouvrage.php?PAGEID=39&lang=EN&theme_catalogue=120363 | заглавие = Macedonian language Catalogue | достъп_дата = [5 декември 2012 | издател = Council of Europe }}</ref>] Друго, понякога срещано, наименование е ''FYR Macedonian'', макар че и то не е подкрепено от никакъв международен акт или стандарт, а е изработено по аналогия с временното име на английски език, с което [[СевернаРепублика Македония]] членува в [[Организация на обединените нации|ООН]], а именно ''the former Yugoslav Republic of Macedonia (бивша югославска република Македония)'',<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.un.org/en/members/index.shtml#t | заглавие = Member States of the United Nations, letter T | достъп_дата = 5 декември 2012 | език = en }}</ref>[6] което неофициално се съкращава като ''FYROM''.▼
[[Македонистика]]та се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Македония, от македонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж [[аусбау-парадигма]]).
 
▲Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 [[македонци]]; 509 926 [[албанци]]; останалите – [[турци]], [[цигани]], [[сърби]], [[бошняци]], [[власи]]).
 
▲[[Политическа коректност|Политически коректното]] наименование на езика в [[Гърция]] е ''славомакедонски език'' (вижте [[Македонци#Преобладаващ възглед в Гърция]]).
 
▲Според международния стандарт ISO-639 официалното име на македонския е ''Macedonian''. Под натиск от страна на [[Гърция]] [[Съвет на Европа|Съветът на Европа]] е обсъждал, без официално да публикува, решение и препоръка да се използва названието ''Macedonian (Slav)'', но поради широка обществена мобилизация в републиката<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hri.org/news/balkans/rferl/2004/04-04-08.rferl.html#47 | заглавие = Macedonians protest Council of Europe decision on their country's name | достъп_дата = 5 декември 2012 | дата = 4 април 2008 | издател = Radio Free Europe/Radio Liberty Newsline at Hellenic Resources Network (HR-Net) | език = en }}</ref> това обсъждане е изоставено и в документите на съвета се използва названието ''Macedonian language''.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://book.coe.int/EN/ficheouvrage.php?PAGEID=39&lang=EN&theme_catalogue=120363 | заглавие = Macedonian language Catalogue | достъп_дата = 5 декември 2012 | издател = Council of Europe }}</ref> Друго, понякога срещано, наименование е ''FYR Macedonian'', макар че и то не е подкрепено от никакъв международен акт или стандарт, а е изработено по аналогия с временното име на английски език, с което [[Северна Македония]] членува в [[Организация на обединените нации|ООН]], а именно ''the former Yugoslav Republic of Macedonia (бивша югославска република Македония)'',<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.un.org/en/members/index.shtml#t | заглавие = Member States of the United Nations, letter T | достъп_дата = 5 декември 2012 | език = en }}</ref> което неофициално се съкращава като ''FYROM''.
 
В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.
 
== Особенности за македонският вариант на българският език ==
== Различни гледни точки по въпроса за македонския език ==
{{Вижте също|Взаимна разбираемост|Език и диалект}}
 
Един често повдиган въпрос във връзка с македонския езикбългарският е това, дали той е вариант на българскияосновнит език илии не.какви Въпросът има две страни – от еднаса различията.страна той е политически въпрос, т.е. въпрос на международно признание на македонския език, а от друга – лингвистичен въпрос, който отразява езиковедската гледна точка.
 
=== Политическа полемика за македонскиябългарския език в Македония ===
{{основна|Политически статус на македонския език}}
 
Line 44 ⟶ 38:
:Пример за разминаване на лингвистичните и политическите дефиниции за езици са трите езика, които възникнаха след разпадането на Югославия – [[сръбски език|сръбски]], [[хърватски език|хърватски]] и [[босненски език|босненски]] (босански). Преди 1990 г. тези три езика не бяха различавани от славистите по цял свят, които говореха за и изучаваха общ [[сърбохърватски език]] (виж [http://sh.wikipedia.org/wiki/Main_Page Уикипедия] на сърбохърватски). Въпреки политическото съществуване на три отделни езика, славистите предпочитат да говорят за един език, който означават със съкращението [http://seelrc.org/webliography/bcs.ptml BCS], [http://www.ssees.ac.uk/langprog.htm SCB] или дори [http://216.239.59.104/search?q=cache:aWT5vQ6RYeUJ:www.svenska.gu.se/~svelb/pblctns/nodalida99.pdf+SBC+Serbian&hl=bg&client=firefox-a SBC].
 
=== Езиковедска полемика за македонскиябългарският език в Македония ===
В началните класове в [[Люксембург]] децата изучават език, наричан понякога [[люксембургски език]].
 
Line 61 ⟶ 55:
Засилващите се политически и икономически връзки между Република [[България]] и [[Северна Македония]] налагат все по-честа размяна на документи. Комуникациите обаче са затруднени по следните причини: от 1912 г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите 1915 – 1918 и 1941 – 1944) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от 1945 г. – на македонски; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се превеждат. Засега, обаче, не съществуват пълни българо-македонски и македонско-български речници.
 
== Характерни особености на българският в Македония ==
{{Основна|Граматика на македонската книжовна норма}}
# В графичната система се налага вариант на [[кирилица|кирилска азбука]], който е много близък до [[сръбска азбука|сръбската азбука]], най-вече с буквите за меките [[съгласна|съгласни]] ''[[љ]]'' и ''[[њ]]'' и буквите ''[[ј]]'' и ''[[џ]]''. Освен това, по аналогия на сръбските букви ''[[ђ]]'' и ''[[ћ]]'' се въвеждат ''[[ѓ]]'' и ''[[ќ]]''. За звука ''дз'' също се въвежда отделна буква (''[[ѕ]]''). Обаче, за звука ''[[ъ]]'' се използва само апостроф.
Line 73 ⟶ 67:
#* голяма част от терминологията в различни области е директно заета от сръбски: ''одбор'' (комитет), ''реченица'' (изречение), ''производ'' (изделие, продукт), ''допис'' (писмо), ''безбедност'' (безопасност, сигурност) и мн. др.
 
== Исторически преглед и отделяне от стандартната норма на българският език ==
{{основна|Аусбау-парадигма}}
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_ezik.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския като [[официален език]] с подписите на [[Любчо Арсов]] и [[Методи Андонов-Ченто]]]]
Line 103 ⟶ 97:
Обявяването на македонския език за официален става с решения на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ) от 2 август 1944 г. в манастира [[Пчински манастир|Свети Прохор Пчински]]<ref>[[#Stoyanov-2008|Стоянов (2008)]], стр. ??.</ref><ref>[http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/8/8e/Reshenie_na_ASNOM_za_mak_ezik.jpg Факсимиле от решението на АСНОМ за въвеждането на македонския като официален език]</ref> до 3 май 1945 г. [[Езикови комисии на АСНОМ|Комисията за кодифициране на македонския книжовен език]], в която ключова фигура е Блаже Конески, определя окончателния облик на македонския, но в първия му вариант македонската азбука е по-близка до българската. Основна роля за това изиграва [[Венко Марковски]], който се преборва буквата „Ъ“ (ер голям) да остане в азбуката. Този вариант обаче е отхвърлен от ЦК на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]], защото „отдалечава македонската от сръбската азбука“.
 
== Съвременно състояние ==
След разпадането на Югославия и установяването на Македония като независима държава, върху македонския книжовен език започват да оказват влияние различни фактори:
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Македонска_литературна_норма“.