Македонска литературна норма: Разлика между версии

страна= [[Северна Македония]], [[Сърбия]],<br/> и в страните от бивша [[Югославия]], както<br/>и в емигрантските общности по света |

район= [[Балкански полуостров]] |

сем1=Индоевропейски |

сем2=Славянски |

сем3=Южнославянски |

сем4=Източни южнославянски |

официален= {{Македония}}|

регулатор= [[Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“]]|

}}

'''Северно'''м'''акедонска литературна норма''', наричан след договара за добросъседство с България '''западнобългарски диалект''' и '''български език в област Македония''' е наименованието на българският език в [[Република Македония|Република Северна Македония]], класифициран като диалект на [[Българския език|българския език]] (т.нар. '''македонски български''')[1] В официалните си контакти с представителите на [[Северна Македония]] държавните органи на [[Република България]], [[Република Гърция]] и [[Република Сърбия]] зачитат македонските говори като част от езиковото богатство на българският език.

 

Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият '''македонски български''', се разглежда от повечето езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската писмена норма]]. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.[3]

 

# Широко използване на латински думи за заместване на сръбски: афирмира, дефинитивно, дестинација и т.н.

# Все по-интензивно общуване на говорещите македонската книжовна норма с говорещите литературен български, което води до колебание при употребата и на двете езикови форми. (Като пример за колебание на литературно българската книжовна форма може да се даде преводът на романа „Подковица на смъртта и надеждата“ на Миле Неделковски. Като пример колебание на македонската книжовна форма може да се даде скандалът с Киро Глигоров за правилната употреба на фразата „разбира се“ – „се разбира“.)