Несловесно общуване: Разлика между версии

'''Несловесното общуване''', наричано още '''невербална [[комуникация]]''' между хората, е обмен на информацията, която се излъчва от външния вид и движенията на тялото (телесните знаци и сигнали) или се предавакомуникация чрез промени в гласа, чрез звук, цвят, светлина миризма, кактоизпращане и чрез пространствено поведение и, съзнателно или не, целенасочено или случайно, въздействие върху материалната среда от странаполучаване на единдуми индивид,без приема се от органите на осезание на друг индивид и се взема предвид евентуалното влияние на поведението мудуми. <ref>Agryle,Това M.включва Bodily communication. L., 1970, p. 5. </ref> По класификациятаизползването на Шефленвизуални изнаци Дънканкато невербалната комуникация се характеризира с: ''двигателна модалност (кинесика) -'' изражения на лицето и позицииезика на тялото; ''пространствена модалност ([[проксемикакинезиката]])'' - комуникация чрез пространство, територия, дистанция, ориентация; ''параезикова модалностразстоянието (параезик[[проксимика]])'' - инотация, стил и ритъмфизическата наобстановка говорене,/ ивъншния звуци без собствено значение извън контекста на комуникативната ситуация - междуметиявид, плач, смях и др.; ''тактилна модалност''глас ''([[хаптикапаралинг]]) - комуникация чрез допир и докосване; обонятелна модалност -'' комуникация чрез миризми; ''цивилизационна модалност (орнаменти[[хаптика]]) -'' комуникация чрез външния вид (облекло, украшения, ордени и медали, грим и др. козметика)<ref>Руменчев, В. НВК в публичната реч и деловото общуване. С. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2006, с. 16</ref> Тя може да включва ''хроникахроники (използване на време)'' и ''окулесика (контакт с очите и действията на гледане, докато говорите и слушате, честота на погледите, модели на фиксиране, разширение на зеницата и скорост на мигане).''Точно както речта съдържа невербални елементи, известни като параезикпаралингвисти, включително качество на гласа, стил, терена, обем и стил на говорене, както и прозодични характеристики като ритъм, интонация и стрес, така и писмените текстове имат невербални елементи като стил на ръкопис, подреждане на думи или физическо оформление на страницатастраница. По-голямата част от изследването на невербалната комуникация обаче се съсредоточава върху взаимодействието между индивидите, където може да се класифицира в три основни области: ''условията на околната среда'', при които се осъществява комуникацията, ''физическите характеристики'' на комуникаторите и ''поведението на комуникаторите'' по време на взаимодействието. Невербалната комуникация включва съзнателните и несъзнателни процеси на кодиране и декодиране. Кодирането е акт на генериране на информация, като изражения на лицето, жестове и пози. Кодиращата информация използва сигнали, които можем да смятаме за универсални. Декодирането е тълкуването на информацията от получените усещания, дадени от енкодера. ДекодиращиятДекодиращата информациятаинформация използва знанията, които може да има от определени усещания. Например вижте снимката, предоставена по-горе. Кодът съдържа два пръста, а декодерът може да знае от предишния опит, че това означава две. Само малък процент от мозъка обработва вербалната комуникация. Като бебета, невербалната комуникация се изучава от социално-емоционалната комуникация, което прави лицето, вместо гласа, доминиращия комуникационен канал. Тъй като децата стават словесни комуникатори, те започват да гледат по-подсъзнателно изражения на лицето, гласови тонове и други невербални елементи. Културата играе важна роля в невербалната комуникация и е един аспект, който помага да се повлияе върху организирането на учебните дейности. В много коренни американски общности например често се поставя акцент върху невербалната комуникация, която служи като ценно средство, чрез което децата се учат. В този смисъл ученето не зависи от вербалната комуникация; по-скоро тя е невербална комуникация, която служи като основно средство не само да организира междуличностни взаимодействия, но и да предава културни ценности, а децата да се учат как да участват в тази система от най-ранна възраст.