Гъби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец от англ. на бг. |
м формат дати |
||
Ред 150:
Най-ранните фосили, притежаващи характеристики, типични за гъби, се отнасят към [[протерозой]]ския [[Еон (геология)|еон]], преди около 1 милиард и 430 милиона години. Тези многоклетъчни бентосни организми са с нишковидна структура с прегради и са способни на анастомоза.<ref name=Butterfield2005>{{cite journal |author=Butterfield NJ. |year=2005 |title=Probable Proterozoic fungi |journal=Paleobiology |volume=31 |issue=1 |pages=165 – 182 |url=http://paleobiol.geoscienceworld.org/content/31/1/165.abstract |doi=10.1666/0094 – 8373(2005)031<0165:PPF>2.0.CO;2}}</ref> Проучвания от 2009 г. оценяват появата на гъбни организми на около 760 – 1060 млн. години въз основа на сравнение на скоростта на отделяне на тясно свързаните групи.<ref name=Lucking2009>{{cite journal |author=Lucking R, Huhndorf S, Pfister D, Plata ER, Lumbsch H. |title=Fungi evolved right on track |journal=Mycologia |volume=101 |issue=6 |pages=810 – 822 |year=2009 |doi=10.3852/09 – 016 |pmid=19927746}}</ref> През голяма част от [[Палеозойска ера|палеозойската ера]] (542 – 251 млн. години) гъбите, изглежда, са били водни и са се състояли от организми, подобни на днешните ''Chytridiomycota'' по спорите, снабдени с [[камшиче]].<ref name=James2006b>{{cite journal |author=James TY, Kauff F, Schoch CL, Matheny PB, Hofstetter V, Cox CJ, ''et al''. |year=2006 |title=Reconstructing the early evolution of Fungi using a six-gene phylogeny |journal=Nature |volume=443 |issue=7113 |pages=818 – 822 |pmid=17051209 |doi=10.1038/nature05110|bibcode = 2006Natur.443..818J }}</ref> Еволюционната адаптация от воден към сухоземен начин на живот създава разнообразие от екологични стратегии за получаване на хранителни вещества, включително [[паразитизъм]], сапрофитство и развитие на мутуализъм (като микориза и лишеи).<ref name=LopezGomez2005>{{cite journal |author=López-Gómez J, Taylor EL. |title=Permian-Triassic transition in Spain: a multidisciplinary approach |journal=Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology |volume=229 | issue=1 – 2 | year=2005 | pages=1 – 2 |doi=10.1016/j.palaeo.2005.06.028}}</ref> Последните (2009 г.) проучвания показват, че екологичното състояние на предците ''[[Ascomycota]]'' е било сапрофитство и че формирането на лишеи е настъпило няколко пъти независимо едно от друго.<ref name=Schoch2009>{{cite journal |author=Schoch CL, Sung GH, López-Giráldez F, Townsend JP, Miadlikowska J, Hofstetter V, ''et al''. |year=2009 |title=The Ascomycota tree of life: A phylum-wide phylogeny clarifies the origin and evolution of fundamental reproductive and ecological traits |journal=Systematic Biology |pmid=20525580 |volume=58 |issue=2 |pages=224 – 239 |doi=10.1093/sysbio/syp020}}</ref>
Гъбите вероятно са колонизирали сушата през [[камбрий|камбрия]] (542 – 488.3 млн. г.), дълго преди сухоземните растения.<ref name=Brundrett2002>{{cite journal |author=Brundrett MC. |year=2002 |title=Coevolution of roots and mycorrhizas of land plants |journal=New Phytologist |volume=154 |issue=2 |pages=275 – 304 |doi=10.1046/j.1469-8137.2002.00397.x}}</ref> Вкаменени хифи и спори от периода [[ордовик]] (460 млн. г.), намерени в [[Уисконсин]], приличат на съвременните ''Glomerales'' и са съществували в момент, когато земната [[флора]] вероятно се е състояла от неваскуларни растения, подобни на [[Bryophyta|бриофитите.]].<ref name="Redecker2000">{{cite journal |author=Redecker D, Kodner R, Graham LE. |title=Glomalean fungi from the Ordovician |journal=Science |volume=289 |issue=5486 |pages=1920 – 1921 |year=2000 |pmid=10988069 |doi=10.1126/science.289.5486.1920|bibcode = 2000Sci...289.1920R }}</ref> ''Prototaxites'', най-вероятно гъби или лишеи, са били най-високите организма от края на [[силур]]а. Гъбните вкаменелости не са типични и безспорни до началото на [[девон]]а (416 – 359.2 млн. г.), когато са в изобилие, най-вече представени от [[Zygomycota|''Zygomycota'']] и ''Chytridiomycota''.<ref name=Brundrett2002/><ref name=Taylor1996>{{cite journal |author=Taylor TN, Taylor EL. |year=1996 |title=The distribution and interactions of some Paleozoic fungi |journal=Review of Palaeobotany and Palynology |volume=95 |issue=1 – 4 |pages=83 – 94 |doi=10.1016/S0034-6667(96)00029-2}}</ref><ref name=Dotzler2009>{{cite journal |author=Dotzler N, Walker C, Krings M, Hass H, Kerp H, Taylor TN, Agerer R. |year=2009 |title=Acaulosporoid glomeromycotan spores with a germination shield from the 400-million-year-old Rhynie chert |journal=Mycological Progress |volume=8 |issue=1 |pages=9 – 18 |doi=10.1007/s11557-008-0573-1}}</ref> Приблизително по същото време, преди около 400 млн. години, ''Ascomycota'' и [[Basidiomycota|''Basidiomycota'']] се разделят,<ref name=Taylor2006>{{cite journal |author=Taylor JW, Berbee ML. |title=Dating divergences in the Fungal Tree of Life: review and new analyses |journal=Mycologia |volume=98 |issue=6 |pages=838 – 849 |year=2006 |pmid=17486961 |doi=10.3852/mycologia.98.6.838 |url=http://www.cybertruffle.org.uk/cyberliber/59350/0098/006/0838.htm}}</ref> а всички съвременни класове гъби възникват до късния [[карбон]] ([[Пенсилвания]], 318.1 – 299 млн. г.).<ref name="urlFungi">{{cite web |url=http://tolweb.org/Fungi/2377 |title=Fungi. Eumycota: mushrooms, sac fungi, yeast, molds, rusts, smuts, etc. |author=Blackwell M, Vilgalys R, James TY, Taylor JW. |publisher=Tree of Life Web Project |year=2009 |accessdate=
== Микотоксини ==
Ред 209:
Значението на гъбите за човека е разностранно. Много видове низши гъбички се използват за получаване на различни ценни вещества, [[антибиотици]], [[лимонена киселина]], и др. Приготвянето на [[вино|вина]], [[пиво]], [[хляб]] и др., става чрез участието на гъбички, които предизвикват различни [[ферментация|ферментации]].
Има много ядливи гъби, които редовно се отглеждат и събират в световен мащаб. През [[2000]] г. те се отглеждат в най-малко 60 страни, като [[Китай]], [[САЩ]], [[Холандия]], [[Франция]] и [[Полша]] са петте най-големи производители в света.<ref>{{cite web|author=John Fereira |url=http://usda.mannlib.cornell.edu/MannUsda/viewDocumentInfo.do?documentID=1395 |title=U.S. Mushroom Industry |publisher=Usda.mannlib.cornell.edu |accessdate=
Особено добре трябва да се познават отровните видове гъби. [[Токсин|Токсичността]] им причинява от леки храносмилателни проблеми, [[алергия|алергични реакции]] и [[халюцинация|халюцинации]] до тежки органни увреждания и смърт. Най-опасните гъби, съдържащи смъртоносни токсини са от родовете ''[[Conocybe]]'', ''[[Galerina]]'', ''[[Lepiota]]'' и [[Мухоморка (род)|''Мухоморка'']] (''Amanita'').<ref name=Orr1979>{{cite book |author=Orr DB, Orr RT. |title=Mushrooms of Western North America |publisher=University of California Press |location=Berkeley, California |year=1979 |page=17 |isbn=0-520-03656-5}}</ref> Последният род включва [[бяла мухоморка|бялата]] (''A. virosa'') и [[зелена мухоморка|зелената мухоморка]] (''A. phalloides''), които се срещат и в [[България]]. Отравянето от тях се проявява след около 10 – 12 и повече часа, и в повечето случаи завършва трагично.<ref name=Vetter1998>{{cite journal |author=Vetter J. |year=1998 |title=Toxins of ''Amanita phalloides'' |journal=Toxicon |volume=36 |issue=1 |pages=13 – 24 |pmid=9604278 |doi=10.1016/S0041-0101(97)00074-3}}</ref>
| |||