Разлика между версии на „Климент Шапкарев“

м
формат дати; козметични промени
м (Интитутъ --> Институтъ)
м (формат дати; козметични промени)
| награди = }}
}}
[[FileФайл:Kliment Shapkarev Gotse Delchev.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Спомени и мисли за Гоце Дѣлчевъ. Сказка държана отъ Климентъ Шапкаревъ на Гоцевото утро, дадено на 6 май 1934 г. отъ Пловдивското македонско благотворително дружество „Гоце Дѣлчевъ", и напечатана по еднодушното желание на присѫтствуващитѣ на това утро. |last= Шапкаревъ |first= Клиемнтъ |year= 1934 |location=Пловдивъ |url= http://macedonia.kroraina.com/uchastnici/shapkarev_1934.htm |accessdate=2015-09-21 септември 2015}}]]
'''Климент Кузманов Шапкарев''' е [[българи|български]] [[революционер]], член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[учител|просветен деец]].<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.</ref>
 
== Биография ==
Климент Шапкарев е роден в 1875 година в [[Охрид]]. Син е на видния български етнограф и фолклорист [[Кузман Шапкарев]]. В 1893 година завършва с осмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 92">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=92 }}</ref> В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с [[Гоце Делчев]] и [[Петър Васков]]. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.</ref> Завършва в 1898 година и става учител в [[Самоков]], като едновременно с учителската дейност работи и като [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник]] на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в [[Османска империя|Османската империя]]. В 1904 – 1905 година е учител в [[Одринска българска гимназия|Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“]] и секретар на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен комитет]] на ВМОРО. Делегат е на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския]] (1905) и [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] (1908).
 
Като ''Август''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 6.</ref> пише във вестника на десницата във ВМОРО „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, от чиито страници напада органа на левицата „[[Одрински глас]]“.<ref>Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.</ref>
 
Преди началото на [[Балканска война|Балканската война]] заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в [[Петдесет и втори пехотен моравски полк|52<sup>-ри</sup> пехотен полк]] на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с [[кръст за храброст|кръст]]. В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в щаба на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е във [[Велес]] като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в [[Садово]].