Компютърна памет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
м формат дати
Ред 13:
Вътрешната памет в първите машини е изработена от [[Електронна лампа|електронни лампи]]. Най-ранният тип вакуумни лампи, запълнени с живачни пари, наречени „закъснителни линии“, в които се използва ефектът на забавяне на [[Акустика|акустичните сигнали]], затова този тип памет се нарича акустична. Информацията се кодира като последователност от импулси и се преобразува от звуков в електрически сигнал с помощта на [[кварцов резонатор|кварцови кристали]]. Такава памет има само едно измерение и е използвана в EDSAC, SEAC, ACE и EDVAC. Недостатък на този тип памет е последователният достъп и дългото време, необходимо да извличане на инструкциите. В опит да се минимизира това време се налага специален вид програмиране ({{lang-en|optimum coding}}). В друг вариант се използва двумерна електростатична памет на основата на [[Електроннолъчева тръба|електронно-лъчеви тръби]] на Уилямс - например в [[Манчестърски компютри|Манчестърските компютри]]. Тя дава възможност за съхранение на повече информация и по-важното – за произволен достъп до всяка клетка, т.е. предшественик е на днешната памет с произволен достъп.
 
Докато първите памети функционират с електрически импулси, много по-перспективен се оказва [[Магнитен запис|магнитният запис]] на информация. Първите успешни опити за разработване на [[магнитна памет]] са барабанните памети, които съхраняват информацията като намагнитени области върху метален цилиндър (барабан). Изобретението е на Густав Тошек от Австрия от 1932<ref name="Tauschek">{{cite web|url=http://cs-exhibitions.uni-klu.ac.at/index.php?id=222|title=Magnetic drum|work=Virtual Exhibitions in Informatics|editor=Universität Klagenfurt|accessdate=2011-08-21 август 2011}}</ref>, но според други автори принос има и Екерт<ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://plato.stanford.edu/entries/computing-history/ | заглавие= The Modern History of Computing|достъп_дата = 31 октомври 2016|труд= [[Станфордска философска енциклопедия]]}}</ref> Магнитните барабани се използват като компютърна памет няколко десетилетия докъм 1960-те.
 
Основна характеристика на американската [[UNIVAC]] (1951) е включването на новооткрития вид памет с [[магнитна лента]] и високоскоростно записващо устройство за постоянно съхранение. Магнитните ленти все още се използват като средство за съхранение на големи обеми от данни. Магнитните барабани и ленти обаче са [[памет с последователен достъп]] и са твърде бавни.