Уикипедия

Константин Петкович: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати; козметични промени
Ред 10:
 
== Биография ==
[[FileФайл:Konstantin Petkovich baptism certificate.jpg|мини|ляво|Кръщелното свидетелство на Петкович]]
[[FileФайл:Konstantin Petkovich university diploma.jpg|мини|ляво|Дипломата от Санктпетербургския университет]]
 
Петкович е роден на 28 август 1824 година в българското македонско село [[Башино село]], тогава в Османската империя. Брат е на [[Андрей Петкович]] и [[Димитър Петкович]]. Учи в [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] (1842 – 1846) и в [[Одеска духовна семинария|семинарията]] в [[Одеса]], от 1848 до 1852 г. – славянска филология в [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския университет]].
Ред 24:
 
[[Файл:Andrey & Konstantin Petkovich.JPG|ляво|мини|250п|[[Андрей Петкович]] и Константин Петкович]]
[[FileФайл:Konstantin Petkovich granddaughter birth certificate.jpg|мини|дясно|Свидетелството за раждане на внучката на Петкович, Людмила]]
През 1853 г. Константин Петкович е дописник на „[[Цариградски вестник]]“ и „[[Списание на министерството на народното просвещение|Списанието на министерството на народното просвещение]]“ (''Журнал Министерства народного просвещения''). Автор е на едно от първите български революционни стихотворения „Български войн“ (1854).
 
Ред 37:
Повечето от трудовете на Константин Петкович са написани на руски език. Пример за визията му за българския литературен език, стил и правопис е следващият цитат:
 
{{цитат|Изъ между 20 монастири, кои-то сега има на Св. Гора, найважно и найгол{{Уникод|&#x463;ѣ}}мо значенье представя за насъ Блъгарит{{Уникод|&#x463;ѣ}} Зографъ, како такъвъ монастирь, който отъ пръво вр{{Уникод|&#x463;ѣ}}мя приіелъ іе славинско начало, зачувалъ го пр{{Уникод|&#x463;ѣ}}ко много векови и противъ много страшни пр{{Уникод|&#x463;ѣ}}врати и несгоди, и който сега ныие можемо по пр{{Уникод|&#x463;ѣ}}имущество да наречеме свой; знаемо онъ, како ся пише и въ іединъ блъгарски документъ отъ 14 в., стоялъ ие издавна особито подъ покровителство на блъгарскит{{Уникод|&#x463;ѣ}} православни, благочестиви и христолюбивы цареви.<ref>[http://bentchev.tripod.com/dmitriev-petkovich_1853 Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора]. Константинополь, 13 Мая 1853. К. Д. Петковичъ / Цариградски Вестник III, бр. 136, 29 август 1853</ref>}}
 
Умира през ноември 1898 година в Одеса<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.519.</ref>.
 
== Трудове и произведения ==
[[FileФайл:Konstantin Petkovich Old.jpg|мини|250п|Петкович на стари години]]
* ''[[Сватбените обичаи на македонските българи|Свадебеные обычаи македонских болгар]]'' (ръкопис с дата 1850 г.)
* ''Древняя чешская песня о суде Любуши с переводом на болгарское наречие'' (в типографии Императорской академии наук), Санкт Петербург 1852 (превод на Зеленогорския ръкопис на В. Ханка)
Ред 62:
|
{| width="320px"
| [[КартинкаФайл:Konstantin Petkovich Boris I Cover.jpg|200п|]]
| [[КартинкаФайл:Konstantin Petkovich Boris I Back Cover.jpg|211п|]]
|-
| colspan="2" align="center" | Корици на „Борис I“
Ред 89:
* Васил Тоциновки, ''Револуционерниот поет Константин Д. Петкович'' / Тајни и трајни пораки (Дирекција за култура и уметност), Скопје 2003, с. 59 – 70;
* Мирољуб М. Стојановић, ''Писац ствара домовину. О самоосвешћењу македонске књижевности'', Ниш 2004, с. 20 – 21, с. 153 – 189: ''Константин Петкович и Црна гора''.
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish3/lminkova/konstantin-petkovich.htm | заглавие = Константин Петкович – един непознат? | достъп_дата = 2015-04-24 април 2015 | фамилно_име = Минкова | първо_име = Лиляна | издател = Liternet }}
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Петкович“.