Костенец (село): Разлика между версии

'''Ко̀стенец''' е [[село]] в Югозападна [[България]], [[Община Костенец]], [[Софийска област]]. С население 3570 души по настоящ адрес (15.03.2017 г.) с. Костенец е сред големите села в България. <ref name="Население ЕСГРАОН 2017">[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.</ref>

Предполага се, че местността първоначално е заселена от [[траки]]йското племе [[беси]] около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната [[община Костенец]]. При направените архиологическиархеологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара [[крепост]]. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна [[базилика]] от V век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 86}}</ref> Намерени са стари кюпове за вода и храна, [[Римска империя|римски]], [[Византийска империя|византийски]] и [[старобългарски монети]].

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта [[Гиген]] на [[Дунав]] до [[Солун]]. Открити са останки от стар калдаръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 км от село Костенец на [[17 август]] [[986]] г. е станала известната битка между войските на цар [[Самуил]] и тези на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий Втори]]. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.

Заради лековителековитите минерални извори до южнияюгозападния край на селото местността „Вили„[[Вили Костенец“Костенец]]“ (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 м надморска височина. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.

На около 3 km южноюгозападно от село Костенец на [[Стара река]], в югозападния край на летовище Костенец се намира [[Костенски водопад|Костенският водопад]], описан от [[Иван Вазов]] в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.

Празник на храмцърквата „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на [[15 август]].

Файл:Entering-kostenets-villageSelo Kostenets 007.jpg|Разклонът за с. Костенец с част от селото

Файл:ArcahngelEntering-Michael-Church-of-Kostenetskostenets-village.jpg|ЦъркваВходът „Св.на Архангел Михаил“ (1857 г.)селото

Файл:Frescoes-from-Kostenets-Archangelvillage-centre-Michaelmodel-Churchhouse.jpg|СтенописиМакет отна ХІХ веккъща в храмцентъра „Св.на Архс. Михаил“Костенец