Българо-сръбски договор (1912): Разлика между версии

Договор, подписан на [[29 февруари]] [[1912]] година в София между [[България]] и [[Сърбия]]. Съгласно него двете държави се задължават да си окажат помощ една на друга, ако бъдат нападнати от трета страна. Прави се териториална подялба на земите, които ще се завоюват от [[Османската империя]]. [[Сърбия]] признава правото на [[България]] да владее териториите на изток от река Струма, а на [[Сърбия]] - земите на север от Шар планина. За областта между Охридското езеро , Шар планина и на запад от река Струма /по-голямата част от Македония/ се предвижда да се създаде автономна област, но веднага се прави уговорка, че ако това не стане, тя ще се раздели на спорна и безспорна зона. Спорната зона /на изток от линията Охридско езеро - Крива паланка/ се дава на [[България]], а останалата част принадлежи на арбитража на руския император. Българското правителство прави груба грешка като се съгласява на дележ на Македония. През април е сключена военна конвенция, според която в евентуална война [[България]] ще участва с 200  000 армия, а [[Сърбия]] - със 150  000. Тези споразумения са насочени срещу Османската империя. По-късно въпросът за спорната зона ще изостри противоречията между двете страни след [[Балканската война]] и ще доведе до избухването на [[Междусъюзническата война]].